Върховен касационен съд Стр. 4
Върховен касационен съд Стр
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 215
София, 13.07.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на осемнадесети май през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 2888 по описа за 2014 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по две касационни жалба срещу решение № 8360/11.12.2013 г. на Софийски градски съд /СГС/, ГО, ІІ-г въззивен състав по гр.д. № 4540/2013 г., потвърждаващо решение на /СРС/, с което на основание чл.288 КЗ Гаранционен фонд /ГФ/ е осъден да заплати на Б. Й. С. 13000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от получени травми при ПТП на 13.04.2008 г. със законните последици, при постановяване на това решение с участие на П. А. П. – трето лице помагач на страната на ГФ.
В касационната си жалба касаторът П. П. излага съображения за неправилност, а като основание за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.3 ГПК. В изложението си визира въпроси за предпоставките за уважаване на иск срещу ГФ и конкретно наличието на вина за настъпване на ПТП на участник в същото или само на липсата на застраховка „Гражданска отговорност”, както и доказване на вината за настъпване на конкретното ПТП, излага и доводи за изразяване несъгласието на пострадалия с определеното от ГФ обезщетение и предявяване на иска срещу ГФ след плащане на тази сума.
Касаторът Б. Й. С. – пострадал при ПТП-то и ищец, чиито иск за 13000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от получени травми при ПТП на 13.04.2008 г. е изцяло уважен, поддържа частична недопустимост на въззивното решение с оглед произнасяне от СГС по искане, което било различно от заявеното при определяне размера на обезщетението – конкретно сочи, че е обсъдена травматична епилепсия от СРС и неправилно СГС е посочил, че няма такова обсъждане. Твърди, че съдът служебно е разширил обема на търсената защита за обезвреда, каквато ищецът не е претендирал извън счупване на челюст, разстройство на здравето, временна опасност за живота, останали белези, довели до загрозяване. Искане за обезвреда от заболяване – травматична епилепсия не е надлежно релевирана и обезвредата му не се претендира в настоящото производство.
Двете жалби са оспорени от ГФ в писмен отговор, в който са изложени съображения за липса на правен интерес от обжалване за ищеца, чиито иск е уважен и липса на празнота в нормативната уредба в сочения аспект по другата касационна жалба.
За да се произнесе по двете жалби настоящият състав на ВКС , ТК, І ТО намира следното:
По касационната жалба на П. А. П.:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
За да потвърди уважителното решение на СРС, СГС е възприел изцяло приетата от СРС фактическа обстановка, наличие на хипотеза на чл.288 ал.1 т.2 б.”а” КЗ за ангажиране отговорността на ГФ и изложените за това съображения, препращайки на основание чл.272 ГПК към мотивите на първоинстанционния съд. Приел е, че на 13.04.2008 г. ищецът Б. Й. С. като пътник в МПС е претърпял ПТП, настъпило при разминаване на това МПС с колесен трактор с прикачена на него дискова брана без регистрационни табели в нарушение на чл.140 ал. ЗДвП, управляван от третото лице помагач П. А. П., без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност”. Водачът на лекия автомобил се е опитал да избегне удара, но не е имал техническа възможност да възприеме повдигнатата секция на браната на трактора в зоната на осветяване на фаровете му и не е имал възможност да предотврати удара или да се размине с трактора. При последвалото ПТП ищецът е получил контузия на главата и лицето, сътресение на мозъка. Според СГС тези обстоятелства са установени от изслушаните съдебно-медицинска експертиза, авто-техническа експертиза, комплексна съдебна експертиза, неоспорени от страните и възприети от съда, както и от приложените писмени доказателства. Относно размера на претендираното и присъдено обезщетение за неимуществени вреди СГС е посочил, че същото е определено в съответствие на разпоредбата на чл.52 ЗЗД, без СРС да е обсъждал наличие на ексцес в състоянието на пострадалия след процесното ПТП, не е обсъждал наличие на такъв и СГС.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Съгласно ТР № 1/19.02.2010 г. на ВКС по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
В настоящия случай с въпросите си в изложението този касатор визира именно възприетата от СРС и СГС фактическа обстановка като формулира въпроси, които са фактологично обусловени, но иска принципно разрешение в съответствие с неговата теза, а не в съответствие със събраните по конкретното дело доказателства. Обстоятелството, че съдът е мотивирал фактическите си и правни изводи, възприемайки заключения на изслушани експертизи – конкретно авто-техническа такава относно механизма на процесното ПТП и приноса на този касатор за причиняване на същото не означава липса на доказване на тези факти, а несъгласие с приетото от съда при изложени съображения във връзка със събраните доказателства и обсъждането им. В този смисъл формулираните въпроси от касатора представляват оплакване по смисъл на чл.281 ГПК, които могат да се обсъждат след допускане на касация, но не и в производство по чл.288 ГПК. Независимо от това следва да се посочи, че липсва и поддържаният от касатора допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.3 ГПК – касторът не излага съображения за наличие на някоя от хипотезите на тази разпоредба /т.4 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/, а твърди липса на съдебна практика, потвърждаваща по същество неговата теза, не липса на съдебна практика във връзка с приложението на различните хипотези за ангажиране отговорността на ГФ.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че тази касационна жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на СГС.
По касационната жалба на Б. Й. С.:
Тази жалба е процесуално недопустима и следва да бъде оставено без разглеждане. Б. Й. С. е предявил иск срещу ГФ по чл.288 ал.1 т.2 б.”а” КЗ за сумата 13000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от получени травми при ПТП, настъпило на 13.04.2008 г. и причинено от П. А. П. като водач на колесен трактор без наличие на застраховка „Гражданска отговорност”. Така предявеният иск е уважен изцяло – на предявеното основание и в предявения размер от СРС, чието решение е потвърдено от СГС. Както правото на иск, така и правото на обжалване предпоставя интерес от обжалването. За ищеца и ответника той е различен и се състои в това, че решението е според обжалващия изцяло или частично неизгодно за него. Страната не може да обжалва само мотивите на решението, когато то я удовлетворява като резултат /т.18 от ТР № 1/2000 г. на ВКС/. Със сила на пресъдено нещо се ползва само решението по отношение на спорното материално право, въведено с основанието и петитума на иска като предмет на делото. Доколкото в настоящия случай предявеният от Б. Й. С. иск на предявеното основание и в предявения размер е уважен изцяло, за ищеца и настоящ касатор липсва правен интерес от касационно обжалване. Както се посочи по-горе страната не може да обжалва само мотивите на решението, когато то я удовлетворява като резултат /т.18 от ТР № 1/2000 г. на ВКС/.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 8360/11.12.2013 г. на Софийски градски съд, ГО, ІІ-г въззивен състав по гр.д. № 4540/2013 г. по касационната жалба на П. А. П. и в тази част ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Б. Й. С. срещу решение № 8360/11.12.2013 г. на Софийски градски съд, ГО, ІІ-г въззивен състав по гр.д. № 4540/2013 г. и в тази част ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.