О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 73
[населено място], 29.01.2016 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и осми януари през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Недкова т. д. № 1554/2015г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ЗД [фирма] срещу решение № 19 от 26.01.2015г. по в. гр. д. № 329/2014г. на Апелативен съд – В. Т., с което е потвърдено решение № 73 от 22.07.2014г. по гр. д. № 7/2014г. на Окръжен съд – Велико Търново. С първоинстанционното решение ЗД [фирма] е осъдено на основание чл.226 КЗ /отм./ да заплати на П. Д. С. сумата от 40 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, както и сумата от 565 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 06.04.2010г. до окончателното им изплащане.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради което се иска отмяната му, като бъдат отхвърлени предявените искове или бъдат намалени присъдените обезщетения. Претендира се присъждане на разноските по делото пред трите инстанции.
Ответникът по жалбата, П. Д. С., счита касационната жалба за неоснователна и недоказана, решението за правилно и законосъобразно и моли същото да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на направените разноски по делото.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди първоинстанционното решение въззивиният съд е препратил към мотивите на първоинстанционния съд и е приел, че вина за настъпилото процесно ПТП има изцяло водачът на лекия автомобил на полицията, тъй като е нарушил правилата за движение по пътищата – движел се е със скорост – по-висока от странично занасяне и е преминал в лентата на насрещното движение на линейката, която се е движила със скорост по-малка от граничната за странично занасяне, при включена светлинна и звукова сигнализация. Причинените вреди на ищеца, предмет на заявената претенция, са пряка и непосредствена последица от увреждането. Съдът е установил въз основа на представения застрахователен договор, че автомобилът, с който е причинено увреждането, е застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при ЗД [фирма]. Изложил е съображения, че увреденият има право да иска обезщетението пряко от застрахователя, а застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди и смъртта на прекия причинител на вредите не освобождава застрахователя от отговорност към увредените лица. Въззивният съд е преценил, че при определяне на дължимите суми за обезщетение за претърпените неимуществени вреди, правилно е определен размерът на обезщетението, като е съобразен критерият за справедливост по чл.52 ЗЗД. Според съда, не е налице съпричиняване от страна на ищеца за настъпване на уврежданията, тъй като от заключението на съдебно медицинската експертиза въз основа на вида на уврежданията и липсата на такива на гръдния кош, се установява, че пострадалият е бил с обезопасителен колан по време на ПТП, който извод се подкрепя и от свидетелските показания на лице, пътувало заедно с него в линейката.
В изложението към касационната жалба се твърди, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т. 1 ГПК, като касаторът поставя следните правни въпроси, които счита, че са решени в обжалваното решение в противоречие с практиката на ВКС: /1/ Когато водачът е починал, следва ли гражданската отговорност да се носи вместо него от застрахователя по застраховка „гражданска отговорност”? Касаторът сочи, че поставеният въпрос е разрешен в противоречие с ППВС № 7/78 г. и ППВС № 7/59г.; /2/ Какъв е критерият за определяне на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „гражданска отговорност”? По втория поставен въпрос, според касатора, съдът се е произнесъл в противоречие с ППВС № 7/78г.; /3/ Какъв е критерият за определяне на „справедливо” по смисъла на чл.52 ЗЗД обезщетение за причинени на пострадалия при ПТП неимуществени вреди? В подкрепа на този въпрос се сочи противоречие с дадените разрешения в ППВС № 4/68г., както и следната задължителна практика на ВКС по чл.290 ГПК: решение № 93/23.06.2011г., решение № 582/06.07.2010г., решение № 148/19.10.2012г., решение № 59/29.04.2010г. Допълнително са цитирани постановки от решение № 532/24.06.2010г. на ВКС, решение № 377/22.06.2010г. на ВКС, решение № 832/10.12.2010г. на ВКС, решение № 302/04.10.2011г. на ВКС и решение № 179/08.09.2010г. на ВКС.
По отношение на първия въпрос е налице общото основание по чл.280, ал.1 ГПК, но не е осъществен посочения допълнителен селективен критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като даденото от съда разрешение не противоречи на цитирана задължителна практика на ВКС. В нея не се дава разрешение дали в хипотеза, в която делинквентът е починал, е осъществен фактическият състав на прекия иск на пострадалия срещу застрахователя.
По втория формулиран въпрос, няма произнасяне от въззивния съд, който е обсъдил единствено сключването на застрахователния договор, поради което не е обуславящ за изхода на спора.
Последният въпрос за приложението на чл.52 ЗЗД е обуславящ за изхода на спора, но не покрива допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като при определяне на размера на обезщетението въззивният съд е приложил критериите, очертани в ППВС №4/68г., като е отчел характера на уврежданията – закрито счупване на капачката на лявото коляно, причинило трайно затруднение в движението на ляв долен крайник със срок на лечение и възстановяване около 8 месеца, исхемичния инсулт на дясна мозъчна артерия със зрителни смущения и констатирания в по-късен етап захарен диабет, които са в пряка връзка и в резултат от настъпилото ПТП, продължителността и степента на причинените болки и страдания, възрастта на пострадалия – 58г., съществуващото към момента трайно ограничение в процеса на свиване в лявата колянна става, ограничената възможност за работа на лицето и икономическите условия в страната. Решението не противоречи и на дадените разрешения в практиката по чл.290 ГПК, в които различният размер на обезщетенията за неимуществени вреди произтича от разликата в установените по делата конкретни обстоятелства, които имат значение за приложението на разпоредбата на чл.52 ЗЗД.
С оглед липсата на предпоставките за допускане на касационното обжалаване на ответника по касацията следва да се присъдят разноски в размер на 8500 лева – заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд,
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 19 от 26.01.2015г. по в. гр. д. № 329/2014г. на Апелативен съд – В. Т..
ОСЪЖДА ЗД [фирма], ЕИК[ЕИК], да заплати на П. Д. С., ЕГН [ЕГН], сумата от 8500 лева – разноски за касационното производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.