О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 351
София, 09.05.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на седемнадесети април през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 3493 по описа за 2013 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на И. Н. Г. и Б. Ч. Б., двамата чрез адвокат А. С., срещу решение № 282/30.05.2013 г. на Пловдивски апелативен съд /ПАС/ по в.т.д. № 383/2013 г.
В касационната жалба касаторите поддържат оплаквания за недопустимост, неправилност и необоснованост, а като основания за допускане на касационно обжалване – разпоредбите на чл.280 ал.1 т.1и т.3 ГПК.
Ответникът – [фирма] оспорва допускането на касационната жалба и същата по същество по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежни страни, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касаторите основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред Старозагорски окръжен съд /СТОС/ е предявен установителен иск по чл.422 вр. чл.415 ГПК вр. чл.147 ЗЗД и чл.82-86 ЗЗД от [фирма] срещу Б. Ч. Б. и И. В. Г. за признаване за установено, че ответниците дължат на ищеца солидарно сумата 30514.85 лв., от която главница от 27392.45 лв., представляваща непогасено задължение по договор за банков потребителски кредит № 198/07.10.2008 г. и 3122.40 лв. – договорна лихва за посочен период и дължимата законна лихва върху главницата, считано от 14.03.2011 г. – датата на подаване на заявление по чл.417 ГПК до окончателното плащане. Искът е отхвърлен от СТОС, решението е отменено от ПАС като е постановено друго, уважаващо предявения иск с направените разноски в заповедното производство, присъдени са и разноски съобразно изхода на спора за двете инстанции. ПАС е приел, че е сключен договор за банков кредит № 198/07.10.2008 г. между [фирма] от една страна и от друга страна П. Б. П. като кредитополучател и главен длъжник, и втори длъжник С. И. П., посочена в договора като солидарен длъжник. На 14.03.2011 г. [фирма] е депозирала заявление за издаване на заповед по чл.417 ГПК и е получила такава на 16.03.2011 г. срещу двамата длъжници П. П. и С. П., и срещу двамата поръчители Б. Ч. Б. и И. В. Г.. Искането е направено с оглед неплащане на част от кредита, обусловила предсрочната изискуемост на цялото вземане. Поради настъпилата смърт на главния длъжник П. П. преди заявлението за издаване заповед за незабавно изпълнение, тази заповед и издаденият въз основа на нея изпълнителен лист са обезсилени само в частта относно длъжника П. П. – определение № 3073/08.07.2011 г. на Казанлъшки районен съд /КРС/ по ч.гр.д. № 704/2011 г. Само поръчителите Б. Б. и И. Г. са възразили в срок срещу заповедта за изпълнение по реда на чл.414 ГПК. Наследниците на главния длъжник П. П. и длъжник С. П. не са упражнили това си право и според ПАС заповедта за тях е породила своето правно действие, а това от своя страна поражда задължение и за поръчителите. Според ПАС първоинстанционният съд необосновано е приел, че е налице хипотезата на чл.147 ал.1 ЗЗД, без да отчете факта, че кредиторът [фирма] е предявил едновременно вземанията си – под формата на заявление за незабавно изпълнение срещу длъжниците П. П., С. П. и срещу поръчителите Б. Б. и И. Г., т.е. към главния длъжник и солидарните спрямо банката длъжници. Във връзка с тези съображения според ПАС не е приложима разпоредбата на чл.147 ал.1 ЗЗД. В случая [фирма] е декларирало предсрочна изискуемост на кредита с подадено заявление по чл.417 ГПК и от този момент започва да тече шестмесечния преклузивен срок по чл.147 ал.1 ГПК, в който бездействието на кредитора спрямо длъжника води до преклудиране отговорността на поръчителите, но в процесния случай тя не може да намери приложение, защото банката е заявила едновременно претенциите си и към длъжниците, и към поръчителите, които по силата на закона са солидарно отговорни с длъжниците.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата, като значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус.
В настоящия случай касаторите поддържат доводи за недопустимост на въззивното решение, свързани с приета от ПАС дата на предсрочна изискуемост на кредита, различна от посочената от ищеца в заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение. Както се посочи по-горе, ПАС се е позовал на датата на подаденото заявление за издаване заповед по чл.417 ГПК и на сключения договор за кредит, в който са посочени длъжниците – П. П. /главен длъжник/ и С. П. /солидарен длъжник/, поръчителите Б. Б. и И. Г. и срещу така посочените физически лица е поискана заповед за незабавно изпълнение, поради което няма данни за недопустимо произнасяне, както поддържат касаторите.
Касаторите формулират следните въпроси по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК: 1. Възниква ли процесуално правоотношение между кредитор и длъжник по повод заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение ако длъжникът към датата на подаване на заявлението е починал? 2. Имат ли право на възражение срещу издадената заповед за изпълнение наследниците на лице, починало преди подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение? 3. Издадената срещу починалото лице заповед за изпълнение на парично задължение поражда ли действие срещу починалия и срещу наследниците му?
И трите въпроса са неточно поставени с оглед приетата и установена от ПАС фактическа обстановка, поради което са и неотносими към конкретния спор. По делото е установено и прието от ПАС, че длъжници по процесния кредит са П. П. /главен длъжник/ и С. П. /солидарен длъжник /. Починал е главният длъжник П. П., което обстоятелство е обусловило обезсилването на заповедта и издадения въз основа на нея изпълнителен лист спрямо П. П. от КРС, но това не се отразява на валидността на правоотношението между кредитора и другия солидарен длъжник, както и поръчителите. Няма никакви данни за постъпили възражения по реда на чл.414 ГПК от С. П. лично или от наследниците на П. П., констатирано от ПАС за мотивиране на извода му, че заповедта за изпълнение извън обезсилената й част е породила своето правно действие. Цитираната от касатора съдебна практика касае хипотези, различни от настоящата –издадена заповед за незабавно изпълнение по кредит с двама длъжници и двама поръчители и починал само един длъжник по този кредит преди заявлението, като заповедта е издадена срещу единия длъжник и двамата поръчители, а само поръчителите Б. Б. и И. Г. са възразили в срок срещу заповедта за изпълнение по реда на чл.414 ГПК. С оглед на това различие в казусите липсва основание за наличие на допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Касаторите формулират и въпроси, за които твърдят допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т. 3 ГПК и които са свързани с приложението на чл.147 ЗЗД, а именно: 1. Ако в преклузивния шестмесечен срок кредиторът е предявил едновременно срещу главния длъжник, солидарния длъжник и поръчителите заявление за издаване на заповед за изпълнение, но издадената срещу главния длъжник заповед е обезсилена, остават ли задължени поръчителите към кредитора или отговорността им отпада? 2. Ако в преклузивния шестмесечен срок кредиторът не е предявил иск срещу главния длъжник – кредитополучател, но е предявил иск срещу т.н. солидарен длъжник, остават ли задължени поръчителите или отговорността им отпада? 3. От кой момент започва да тече срока по чл.147 ЗЗД в случаите, когато падежът е поставен в зависимост от волята на кредитора: от датата, определена и заявена от кредитора или от датата от която тази воля е съобщена на длъжника, включително чрез съдебно производство. И за тези въпроси важи гореизложеното относно липсата на връзка с приетото за установено от ПАС и относимост към изхода на спора. Според ПАС не е приложима разпоредбата на чл.147 ал.1 ЗЗД, тъй като [фирма] е декларирало предсрочна изискуемост на кредита с подадено заявление по чл.417 ГПК и от този момент започва да тече шестмесечния преклузивен срок по чл.147 ал.1 ЗЗД, в който бездействието на кредитора спрямо длъжника води до преклудиране отговорността на поръчителите, но в процесния случай тя не може да намери приложение, защото банката е заявила едновременно претенциите си и към длъжниците и към поръчителите, които по силата на закона са солидарно отговорни с длъжниците. Настоящите касатори са поръчителствали за двамата солидарни длъжници, поради което предявяването на претенция по отношение на кой да е от тях запазва правата на кредитора срещу тях като поръчители за непогасения от длъжниците остатък от задължението /така и р. № 55/29.03.2006 г. на ВКС/, а в случая предявяването на претенция по заявление на кредитора е едновременно срещу втория длъжник и двамата поръчители. Доколкото е налице съдебна практика, а касаторите не излагат други съображения за наличие на някоя от хипотезите на чл.280 ал.1 т.3 ГПК /т.4 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/, няма основание да се приеме наличие на този, сочен от касатора допълнителен критерий за селекция. Позоваването на разпоредбата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК не обуславя приложението й.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на ПАС.
Независимо от изхода на спора, съдът не присъжда разноски на ответната страна, тъй като такива не са поискани, нито има доказателства за направени разноски от тази страна пред ВКС.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 282/30.05.2013 г. на Пловдивски апелативен съд по в.т.д. № 383/2013 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.