1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 566
[населено място], 25.06.2014г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на тринадесети март през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. №2967/2013 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано е по касационна жалба на [фирма], чрез адв. И. К., срещу решение № 22 от 21.01.2013г. по в.т.д. №248/2012г. на Апелативен съд – Велико Т., с което след отмяна на решението на Великотърновския окръжен съд, е отхвърлен предявения от дружеството иск по чл.422 ГПК за установяване по отношение на П. К. Г. от [населено място], че не дължи солидарно с [фирма] на дружеството [фирма] сумата 24 052.72 евро по запис на заповед, издадена на 11.12.2007г., в качеството на авалист, ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК. В частта, с която искът по чл.422 ГПК е уважен по отношение на П. Г. за сумата от 9950 евро решението на първоинстанционния съд е потвърдено.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, относно събирането и оценката на доказателствата, и необоснованост. Допускането на касационното обжалване е обосновано в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК с твърдението, че въззивното решение съдържа произнасяне по значимите за изхода на делото въпроси: 1.Допустимо ли е в производството по чл.422 ГПК да се разгледа възражение от авалиста въз основа на каузалното правоотношение между издателя и поемателя по запис на заповед; 2. Допустимо ли съдът да разглежда тези възражения, при положение, че издателя на ефекта, като страна по каузалната сделка, няма направени възражения, произтичащи от каузалното правоотношение. По първия въпрос касаторът се позовава на противоречие с решение № 17 на ВКС, ТК, ІІ т.о., постановено по т.дело № 213/2010г., а по втория въпрос, на противоречива съдебна практика на окръжните съдилища в [населено място] и [населено място].
3.Ако длъжникът е издал няколко записа на заповед в полза на кредитора, за обща сума, която дължи по сделката, следва ли, че обезпечава вземанията за една година или отделните записи на заповед обезпечават изпълнението на всички вземания на кредитора с настъпил падеж към датата на предявяване на ефекта. 4. Записите на заповед, издадени с цел обезпечаване изпълнението на каузалното правоотношение, обезпечават изпълнението само на вземания по сделката, които са станали изискуеми до датата на падежа или менителничните ефекти могат да бъдат използвани при образуване на заповедното производство за установяване и събиране на вземанията по сделка на кредитора, които са станали изискуеми към датата на образуване на заповедното производство. По тези въпроси касаторът се позовава на критериите по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът по жалбата П. К. Г., чрез адв. Й. Й., оспорва същата. Поддържа, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на решението. Подава насрещна касационна жалба, с която прави искане за обезсилване на въззивното решение, в частта, с което е прието, че дължи солидарно с търговското дружество сумата от 9950 евро. Поддържа неправилност на извода на съда, че записа на заповед, по който е поръчител, е редовен от външна страна менителничен документ, тъй като в него са посочени два падежа. Претендира разноски за касационното производство.
Постъпил е отговор на насрещната касационна жалба от [фирма] в който се заявява становище за недопустимост и неоснователност на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Решението е допустимо. Изложените в насрещната касационна жалба доводи не обосновават извод за евентуална недопустимост на въззивното решение в обжалваната му част, а за правилност.
За да постанови обжалваното решение, с което се отхвърля частично искът по чл.422 ГПК по отношение на физическото лице, въззивният съд е приел, че издадения от търговското дружество [фирма] запис на заповед е редовен от външна страна менителничен документ, с посочен падеж на определен ден – 1.02.2010г., а що се касае до израза „ срещу представяне на този запис на заповед” той не определя падеж ”на предявяване” / чл.486, ал.1, т.1 ТЗ/. Съдът е счел за основателно възражението на авалиста, че записа на заповед с падеж 1.02.2010г. гарантира дължимите вноски по договора за финансов лизинг от 11.12.2007г. само за първата година след сключване на договора за лизинг между ищеца и [фирма] и няма възможност да гарантира вземанията на лизингодателя за 2010г., след като падежът на записа на заповед е на определена дата 1.02.2010г. Въззивният съд също така е приел, че след като отговорността на авалиста е солидарна с тази на издателя на записа на заповед, няма как да дължи в повече от това, което дължи издателя по конкретния запис на заповед, в който размерът на сумата представлява вноските по договора за лизинг за дванадесет месеца, поради което след като е приспаднал заплатените от дружеството вноски по лизинговия договор и съобразно заключението на ССЕ, е установил, че по записа на заповед от 1.12.2007г., авалистът дължи сумата от 9950 евро, а не размера, за който е издадена заповедта по чл.417, т.9 ГПК. Съдът е обсъдил заключението на ССЕ, приложение №3 към договора за лизинг за размера на лизинговите вноски, приложение №2, в който са описани обезпеченията към договора за лизинг за задължението на лизингоползувателя да издаде записи на заповед за всяка година на лизингодателя за вноските по погасителния план. Съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 485 ТЗ, приложим по силата на чл.537 ТЗ, съгласно която поръчителят отговора, както лицето за което е поръчителствал.
От първите два въпроса първият правен въпрос изпълнява общото основание по чл.280, ал.1 от ГПК, но не е налице допълнителния критерий по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК – противоречие с решение № 17 по т.дело № 213/2010г. на ВКС, ТК доколкото в същото е прието, че не е допустимо авалиста да противопостави на приносителя на менителничния ефект възражения, произтичащи от каузалното правоотношение между него и издателя на записа на заповед, с изключение ако приносителят е недобросъвестен или е извършил злоупотреба в право. На практика в конкретния случай съдът е приел, че ищецът е недобросъвестен, след като се е снабдил със заповед за незабавно изпълнение въз основа на запис на заповед, която е обезпечавала изпълнение на задължение на лизингополучателя за погасителните вноски за първата година от договора за финансов лизинг, част от което е било погасено от длъжника – лизингополучател преди поемателят на записа на заповед да се снабди със заповедта за изпълнение. Вторият от въпросите не обосновава общата предпоставка въпросът да е обусловил решаващия извод на съда за изхода на спора, доколкото въззивният съд не е приел, че авалистът се ползва от направени в това производство от [фирма] възражения, произтичащи от каузалното правоотношения между него и ищеца. Останалите въпроси са свързани с приетата от въззивния съд фактическа обстановка, с преценка на конкретни клаузи от договора за финансов лизинг, заключението на ССЕ, изводите от която не може да бъде предмет на проверка във фазата на селектиране на касационната жалба, тъй като касае правилността на обжалвания акт. Въпросите са конкретни за делото и оплакването за неправилното им решаване съставлява касационно основание по чл.281, т.3 ГПК, а не основание за допускане на касационното обжалване. Предвид указанията в т.1 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС, това е достатъчно основание да не се допуска решението в обжалваната част до касационен контрол, поради което не следва да се обсъждат релевираните от жалбоподателя допълнителни предпоставки по т.2 и т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
С оглед на изхода от разглеждането на касационната жалба на [фирма], на основание чл.287, ал.4 ГПК насрещната касационна жалба на Плавен Г. не се разглежда.
Въпреки изхода на делото, на ответника не се присъждат разноски, тъй като липсват доказателства да са направени.
Водим от горното Върховният касационен съд, ТК, състав на първо отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №22 от 21.01.2013г. по в.т.д. № 248/2012г. на Апелативен съд – Велико Т., в частта, с която е отхвърлен предявения от [фирма], [населено място] иск за приемане за установено по отношение на П. К. Г., че дължи солидарно с [фирма], [населено място] сумата от 24 052.72 евро, представляваща вземане по запис на заповед, издаден на 11.12.2007г. с падеж 1.02.2010г., ведно със законната лихва, считано от 14.02.2011г. до изплащане на вземането, за която е издаден заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.дело №585/2011г. на Великотърновския районен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.