3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 57
гр. София, 23.01.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и втори януари през две хиляди и петнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното от съдия Костадинка Недкова т. д. N 1854 по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], срещу решение № 43 от 18.02.2014г. по в.т.д. № 299/2013г. на Апелативен съд – В. Т., с което е потвърдено решение № 109 / 30.07.2013г. по т.д. № 1516/2012г. на Окръжен съд – Велико Търново. С първоинстанционния акт са: 1/ отхвърлени предявените от касатора срещу [фирма] първоначални искове по чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.266, ал.1 ЗЗД и по чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 27 577,20 лева – неизплатено възнаграждение за изработени два броя товаро-пътнически асансьори по договор за изработка от 01.07.2010г., и за сумата от 5 233,51 лева – закона лихва за забава за периода от 01.10.2010г. до 01.08.2012г.; 2/ уважени насрещните искове на [фирма] срещу касатора, [фирма], по чл.55, ал.1 пр.3 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за връщане на сумата от 27 577, 20 лева- заплатен аванс по разваления договор за изработка на асансьорите, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 02.11.2012г. до окончателното й плащане, както и насрещните искове по чл.88, ал.1, изр.2 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на обезщетение в размер общо на 7393,03 лева за причинени вреди от неизпълнение на договора за изработка на асансьорите в периода на неговото действие, обусловило развалянето му / заплатени от възложителя за монтаж на единия асансьор за 4693,99 и демонтаж на същия за 2699,04 лева/, ведно със законна лихва върху сумата, считано от 02.11.2012г.- датата на подаване на насрещната искова молба, до окончателното плащане.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради всички, предвидени в чл.281, т.3 ГПК основания – нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Ответникът, [фирма], поддържа, че липсват основания за допускане на касационен контрол и иска присъждане на направените за настоящата инстанция разноски в размер на 1900 лева- адвокатско възнаграждение по представен списък по чл.80 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че на ищеца, в качеството му на изпълнител по сключения между страните на 01.07.2010г. договор за изработка на два броя товаро-пътнически асансьора с технически параметри по приложенията към договора, не се дължи възнаграждение по чл.266 ЗЗД, тъй като при изпълнението се е отклонил от поръчката и недостатъците са толкова съществени, че работата е негодна за нейното договорно предназначение, поради което е налице пълно неизпълнение на договора. Според въззивната инстанция, единият асансьор е опасен за ползване, тъй като техническата му характеристика е различна от договорената, товароподемността му е много по-малка от договорената, а за втория асансьор не са били доставени всички необходими части, за да се осигури безопасността му при работа, поради което той не е бил монтиран. Това е довело до невъзможност пускането на асансьорите в експлоатация, поради съображения за безопасност. В тази насока подробно е обсъдено неоспореното заключение на съдебно – техническата експертиза, според което поради непредаването от изпълнителя на такива части, като фотоклетки, ограничители на скоростта, конзоли за задвижката и парапети за кабините откъм противотежестта, монтирането на асансьорите и въвеждането им в експлоатация е невъзможно. Констатирано е несъответствие, от една страна, между действителното положение на шахтите в сградата и чертежите от техническата документация на изпълнителя, и от друга страна, между шахтите в сградата и доставените части, липсва и изготвена от изпълнителя изчислителна записка, с която да се установи дали пресметнатата скорост и товароподемност отговарят на приложението към договора, в което са заложени техническите параметри. Въз основа на горното, решаващият състав е направил извод, че едностранното на възложителя за разваляне на договора, упражнено с връчена на изпълнителя нотариална покана, е породило правно действие, тъй като е неизпълнението на договора е съществено, а волеизявлението изхожда от изправната страна по сделката. Въз основа на това са уважени насрещните искове по чл.55, ал.1, пр.3 –то ЗЗД и чл.88 ЗЗД.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК допускането на касационното обжалване е обосновано с твърдението, че следните въпроси, обусловили изхода на спора, са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК: „/1/ Правно допустимо ли е да бъде допуснато обезпечение на бъдещ иск в полза на ищеца и обезпечение на насрещен иск в полза на ответника в едно и също производство и от един и същ съдебен състав?; /2/ Следва ли въззивната инстанция в дадено гражданско / търговско производство да се произнесе по всички искания и въпроси, поставени във въззивната жалба на страната?; /3/ Допустимо ли е разваляне на двустранен, възмезден договор за изработка, доставка и монтаж при евентуално неизпълнение на неизправната страна, равняващо се на под 1% от стойността на цялата сделка?
Въпросът за допустимостта на обезпечителното производство, съпътстващо исковото производство, е ирелевантен за изхода на спора, тъй като в него не се дава разрешение на същия. Ето защо, по отношение на този въпрос не е осъществено общото основание по чл.280, ал.1 ГПК. Липсва произнасяне на въззивния съд по третия материалноправен въпрос, поради което и той не е обуславящ разрешаването на делото. Спрямо втория процесуалноправен въпрос, аргументиран с твърдението, че въззивният съд не се е произнесъл по искането за недопустимост на първоинстанционния акт и възражението, че развалянето на договора не произвежда действие, тъй като неизпълнението е несъществено – възлиза на 1 % от стойността на цялата сделка, също не е налице общата предпоставка за допускане на касационното обжалване. Посочената от касатора стойност от 1% е твърдяния от него размер на недоставените части на асансьора, но дори този размер да бъде приет за доказан, това не би се отразило на изхода на делото, тъй като крайният резултат е мотивиран от въззивния съд не само с недоставянето на всички части за един от асансьорите, но и със съществено отклонение на асансьорите от техническите характеристики на договора, вкл. в товароподемността. Наведеното оплакване във въззивната жалба е обосновано с допускането на обезпечение от един и същи състав, както на първоначалните, така и на насрещните искове, което, както беше посочено по-горе, е неотносимо за изхода на исковото производство, поради което не обосновава наличие на общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на атакуваното решение до касация.
С оглед изложеното, обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационен контрол, тъй като по отношение на посочените въпроси не е налице общото основание по чл.280, ал.1 ГПК, поради което е безпредметно и обсъждането на релевираната допълнителна предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, която освен това е формално наведена, без обосновка.
Предвид изхода на делото, на ответника по жалбата следва да се присъдят направените за настоящата инстанция разноски в размер на 1900 лева- заплатено по банков път адвокатско възнагрлаждение.
Водим от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 43 от 18.02.2014г. по в.т.д. № 299/2013г. на Апелативен съд – В. Т..
ОСЪЖДА „Аспект” ЕООД, ЕИК[ЕИК], да заплати на [фирма] , ЕИК[ЕИК], разноски, направени за настоящото производство в размер на 1900 лева – адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.