О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 592
гр. София, 28.06.2016 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на деветнадесети май две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като разгледа докладваното от съдията Костова т.д. № 3317 /2015 г. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] –гр. София срещу решение № 1046 от 21.05.2015 г., постановено по т.д. №426/2015 г. на Софийския апелативен съд, с което по реда на чл. 613а, ал.2 ТЗ е отменено решение от 12.08.2014 г. по т.д. № 3271/2012 г. на Софийски градски съд относно началната дата на неплатежоспособност и е определена начална дата на неплатежоспособността на [фирма] 04.03.2013 г. Искането е за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане, алтернативно за постановяване на решение по същество на спора, с което да се приеме като начална дата на неплатежоспособност 31.12.2010 г. Претендират се разноски.
Препис от касационна жалба и приложенията са връчени на ответните страна в спора. [фирма] представя писмен отговор, в който изразява становище за недопустимост и неоснователност на жалбата. Счита, че въпросът за определянето на началната дата на неплатежоспособността не е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Не се прави искане за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт.
Софийският апелативен съд е приел, че като началната дата на неплатежоспособност трябва да бъде определена датата 4.03.2013г. – датата на която е влязло в сила изменението на чл.608, ал.1 ТЗ / ДВ. Бр. 20/2013г./ и към която дата кредиторът не е имал изискуемо парично вземане към длъжника по смисъла на чл.608, ал.1 ТЗ. Изменението на закона е влязло в сила по време на разглеждане на молбата по чл.625 ТЗ в първоинстанционния съд, поради което за правилни са определени изводите на СГС, че установените изискуеми парични задължения на ответника към дружеството – касатор, породени от развален договор, трябва да бъдат взети предвид при преценка на състоянието на неплатежоспособност на [фирма] и откриване на производство по несъстоятелност. При липса обаче на установено съществуващо изискуемо парично вземане, по смисъла на чл.608, ал.1 ТЗ, в момент преди влизане в сила на изменението на закона, според апелативната инстанция, като начална дата трябва да бъде определена 4.03.2013г. – датата на влизане в сила на изменението на чл.608, ал.1 ТЗ и към която дата длъжникът не е разполагал с краткотрайни активи, достатъчни за покриване на краткосрочните му задължения, съгласно заключението на счетоводната експертиза/ вариант първи/.
Задължителна предпоставка за допустимостта на касационното обжалване е атакуваният съдебен акт да съдържа произнасяне по материалноправен и/или процесуален въпрос, по отношение на който следва да е налице едно от изброените в чл. 280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК изисквания, а именно – въпросът да е решен в противоречие с практиката на Върховен касационен съд; да е решаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
В приложеното към касационната жалба Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът твърди, че въззивния съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по чл.290 ГПК по съществения въпрос за „определяне датата на неплатежоспособността на длъжника търговец”.
Настоящият състав на ВКС, ТК, първо отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Изложеното, че произнасянето на въззивния съд е в противоречие с практиката на ВКС по чл. 290 по въпроса за определяне датата на неплатежоспособност на длъжника търговец не представлява поставяне на правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, който да е от значение за изхода по конкретното дело. Съгласно т.1 от ТР №1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по т.д. №1/2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК, следва жалбаподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. От значение за изхода на делото са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната вола на съда, обективирана в решението му. В случая въпросът е формулиран общо, без да е съобразен с изводите на съда при определянето на началната дата на неплатежоспособност, изведени не само от заключението на ССЕ за съотношението на краткотрайните активи и краткосрочните задължения към тази дата, но и с изменението на чл.608, ал.1 ТЗ относно съществуването на изискуемо парично вземане на касатора към [фирма] към 4.03.2013г.
Независимо от това, касаторът не обосновава и допълнителния критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Двете решения на ВКС, ТК на които се позовава касатора по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, съдържат произнасяне по материалноправния въпрос за материалните предпоставки по чл.608, ал.1 ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност и за момента към който трябва да се преценява финансовото и икономическо състояние на длъжника, т.е. по въпроси, които имат отношение към установяване на състояние на неплатежоспособност на търговеца, а не за определяне на началната дата на неплатежоспособност. Останалите изложени доводи се касаят правилността на въззивното решение, които не могат да бъдат обсъждани във фазата на допустимост на касационното обжалване по чл.288 ГПК.
С оглед на изхода от касационно обжалване на касатора не се присъждат разноски.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА решение № 1046 от 21.05.2015 г., постановено по т.д. № 426/2015 г. на Софийски апелативен съд в обжалваната част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: