О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 814
гр. София, 29.10.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на шестнадесети октомври през две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова т. д. N 408 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], срещу решение № 405 / 11.10.2013г. по в.гр.д. № 895/2013г. на Окръжен съд –Велико Търново, с което е потвърдено решение 485 от 18.05.2013г. по гр.д. № 2466/2012г. на Районен съд – Велико Търново в частта, с която предявените от касатора исковете по чл.430 ТЗ вр. чл.60, ал.1 ЗН, ведно с претендираните лихви, са отхвърлени срещу М. М. -частично, а по отношение на Т. М. – изцяло, деца на починалия кредитополучател.
В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Ответниците не представят отговор на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че при откриване на наследството със смъртта на наследодателя, лицата, които имат право да наследят, в случая – дъщеря и син, се призовават към наследяване като придобиването на наследството става с приемането му /изрично или мълчаливо/ и има обратно действие – от датата на откриване на наследството. В тази връзка е посочено, че в конкретния случай не се установява ответницата Т. М., дъщеря на починалия кредитополучател, да е приела наследството, който факт е в тежест на доказване на ищеца, поради което пасивната материалноправна легитимация на същата е счетена за доказана. Изложени са и съображения, че във връзка с определения по искане на ищцовата страна, на основание чл.51 ЗН срок на ответниците, в който да заявят приемат или се отказват от наследството на баща си, е налице приемане на наследството по опис само от непълнолетния син, М. М., поради което той отговаря за задълженията по кредита по правилото на чл.60, ал.2, вр. чл.5 и чл.9 ЗН. Въз основа на това, спрямо неприелата наследството дъщеря, исковете по чл.430, ал.1 и ал.2 ТЗ вр. чл.60, ал.1 ЗН са отхвърлени, като неоснователни. Решаващият състав е препратил по реда на чл.272 ГПК към мотивите на първата инстанция единствено в частта относно претенциите за лихва – възнаградителна, наказателна и потенциална.
В изложението към касационната жалба са формулирани множество въпроси във връзка с приложението на чл.51 Закона за наследството, за които се сочи, че попадат в приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Липсват мотиви на въззивния съд, че при определянето на срок по чл.51, ал.1, изр. 2-ро ЗН, от съда, който разглежда дело срещу наследник, за да заяви дали приема наследството или се отказва от него, призоваването и съобщението до лицето, което има право да наследява, следва да стане само лично, но не и по реда на чл.47 ГПК – връчване чрез залепване за уведомление, поради което поставените в тази насока въпроси не обуславят изхода на спора, а от там и допускането на касационния контрол. Решаващият състав е препратил към мотивите на първоинстанционния акт само и единствено в частта за претендираните лихви срещу изрично приелия наследството непълнолетен сина на наследодателя. Горното е относимо и за формулираният въпрос дали назначения по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител на пълнолетната дъщеря на наследодателя може да упражни личните й права да заяви дали приема или се отказва от наследството. Съгласно решаващите мотиви на възивната инстанция, ищецът не е доказал ответницата да е приела наследството преди завеждане на делото във връзка с наведеното от банката твърдение за наличие на кореспонденция с нея, съответно не е приела, за разлика от брат си, наследството в дадения от съда срок по реда на чл.51, ал.1, изр. 2-ро ЗН. Именно въз основа на това е направен извод независимо, че дъщерята е лице, което има право да наследи, тя не отговаря за дълга на наследодателя, с което по същество, макар и без изрично позоваване, съдът е приложил разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗН, съгласно която, ако в дадения от съда срок наследникът не отговори дали приема или се отказва от наследството, той губи правото да приеме наследството и следователно и правото да придобие качеството на наследник. Доколкото въззивният съд е приложил последицата на чл.51, ал.2 ЗН, въпросът дали назначен по делото по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител може да упражни вместо страната, която представлява, правото да приеме, съответно да се откаже от наследството, не е предпоставил изхода на спора. По отношение на въпроса за тежестта на доказване на факта на приемане на наследството в хипотеза на даден срок по чл.51 ЗН, също не е налице общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационния контрол, тъй като аргументите на окръжния съд относно разпределението на тежестта на доказване на приемане на наследството са във връзка с наведени от ищеца твърдения за мълчаливо приемане на наследството, инкорпорирано във водена между страните кореспонденция, а не във връзка с приложението на чл.51 ЗН. Отговорът на въпросите дали съдът, разглеждащ иска срещу наследник, след даден срок по чл.51, ал.1 ЗН, се произнася с нарочен съдебен акт, с който определя наследниците, и ако липсва такъв акт може ли да се приеме, че ищецът не е доказал приемането на наследството от лице, което има право да наследи, също не е обусловили изхода на спора, тъй като възивната инстанция е приложила последицата на чл.51, ал.2 ЗН.
Неосъществяването на общия критерий по чл.280, ал.1 ГПК, предвид указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010г. по тълк.д. № 1/ 2009г. на ОСГТК на ВКС, е достатъчно основание за недопускане на касационния контрол на съдебния акт без да се обсъжда релевираната допълнителна предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Въпреки това, следва да се отбележи, че позоваването от касатора на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК е формално, без обосновка, като не се твърди и не се доказва да е налице нужда от преодоляването на възприети от съдилищата правни разрешения по прилагане на правната уредба, непълнота или неяснота на закона, които да налагат отстраняването им по тълкувателен път, или необходимост от даване на нови правни разрешения с оглед промяна на обществените условия или изменение на законодателството.
С оглед изложеното, настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение.
Водим от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 405 / 11.10.2013г. по в.гр.д. № 895/2013г. на Окръжен съд – Велико Търново.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.