О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 464
[населено място], 18.06.2015 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на шестнадесети април през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. № 2439/2014 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288, ал.1 ГПК и е образувано по касационна жалба на И. Т. Ж. от [населено място], чрез адв. К. Н. срещу решение №981/21.05.2014г. на Софийски апелативен съд, постановено по гр. д. №1022/2014 г., в частта, с която е отхвърлен искът на ищцата за неимуществени вреди за сумата за 18 000лв. / разликата между уважения размер от 32 000лв. и претендирания от 50 000лв./. Касаторката поддържа, че решението в обжалваната му част е неправилно. Твърди, че с решението е нарушен принципа на справедливост и от там на чл.52 ЗЗД, защото присъденото от съдилищата обезщетение не е съобразено в достатъчна степен с претърпените от ищцата неимуществени вреди, страдания и неудобства във времеви аспект и продължителност. Размерът на обезщетението не е съобразен с лимита на задължителната застраховка „Гражданска отговорност” в размер на 1 000 000лв., както и с динамиката на икономическата конюнктура. Неправилно съдът е приложил чл.51, ал.2 ЗЗД, като е приел в противоречие със събраните по делото доказателства, че пешеходката е нарушила правилата за движение по ЗДвП. Водачът е бил този, който е трябвало да бъде внимателен и предпазлив към пешеходката, имайки предвид, че е възрастна жена, още повече, че е извършва маневра на заден ход.
Касаторът поддържа, че обуславящи изхода на делото са въпросите по приложението на чл.52 и чл.51, ал.2 ЗЗД, които в случая не са приложени правилно. Въпросите по приложението на закона / чл.52 и чл.51, ал.2 ЗЗД/, по които съдебната практика е противоречива, се явяват от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Поддържа, че решението на САС е постановено в противоречие на Постановление №4/1968г. на П.. Неправилно съдът е приел, че жалбоподателката има принос в настъпването на ПТП и от там се е стигнало до неоснователно намаляване на обезщетението.
Ответната страна – ЗК [фирма], [населено място] в отговор към касационната жалба изразява становище за недопускане на въззовното решение до касационно обжалване. Не е направено искане за присъждане на разноски за касационната инстанция.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл. 280, ал. 1 ГПК приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.
Допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т. т.1-3 на разпоредбата.
Въпросът, свързан с приложението на чл.52 ЗЗД е значим за изхода на спора, но не е налице допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за достъп да касационно обжалване. Произнасянето на съда по размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди и приложението на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД е обусловено от преценката на фактическия и доказателствен материал по делото, като правилността й може да се разглежда само по реда на чл. 290 и сл. ГПК. По въпроса за приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД касаторът излага доводи за необоснованост на въззивното решение, без да формулира конкретен правен въпрос във връзка с приложената от въззивния съд разпоредба на чл.113, т.1 ЗДвП за поведението на пострадалата, прието като съпричиняване на вредоносния резултат. Отделно от това, определянето на приноса на пострадалия към съпричиняването на вредите, както и на размера на обезщетението за неимуществени вреди винаги е обусловено от конкретни за всяко дело обстоятелства, при съобразяване и на задължителните за съдилищата указания за критериите при прилагане на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД, дадени с ППВС № 4/1968 г. Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, на което се позовава касатора, предполага обосноваване от негова страна, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона /когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване/ и за развитие на правото /когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009 г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба. Доводите свързани с оплаквания за неправилност на решението се квалифицират по чл. 281 ГПК и не могат да бъдат обсъждани в производството по чл. 288 ГПК.
В заключение не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, в обжалваната му част.
Водим от горното съставът на ВКС, ТК, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №981/21.03.2014 г., постановено по гр. д. №1022/2014 г. на Софийски апелативен съд, гражданско отделение, осми състав в обжалваната му част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: