О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 372
гр. София, 02.08.2016 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на четиринадесети юли две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като разгледа докладваното от съдията Костова ч. т. д. № 646/2016 год. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение №1100/5.11.2015 г. по гр.д. № 418/2015 г. по описа на Окръжен съд –гр. С., с което е потвърдено определение № 224/6.10.2015 г. по гр.д. № 131/2015 г. на Районен съд, [населено място] и е оставено без уважение като неоснователно искането на дружеството за спиране на изпълнението по изп.д. № 7/2015 г. на ДСИ при Районен съд –гр.Ч.. Частният жалбоподател, излага становище, че същото е постановено в нарушение на закона, иска отмяната му и връщане на делото на Районен съд, [населено място] за продължаване на съдопроизводствените действия, като съдът се произнесе по съществота на иска, с който е сезиран.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна, в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК преклузивен едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт.
Районният съд, [населено място] е сезиран с предявен от [фирма] отрицателен установителен иск по чл. 440, ал.1 ГПК срещу [фирма] –гр. Б. и [фирма] / н./ -гр. П. за признаване по отношение на ответниците, че имот с идентификатор №80371,244,220,1,178 по кадастралната карта на [община], приета през 2006г., не принадлежи на длъжника по изпълнително дело № 7/2015г. [фирма] /в н/. В исковата молба ищецът е обосновал правният си интерес от предявяване на иска по чл.440 ГПК, с обстоятелствата, че възбраната върху процесния имот е вписана в имотния регистър след исковата молба по гр.д. №108/2012г. /, по което е уважен искът по чл.19, ал.3 ЗЗД/; с липсата на валидно учредена договорна ипотека; отрича ипотечно право на [фирма]. Петитумът на иска е да бъде признато по отношение на двамата ответника, че описания в исковата молба имот не принадлежи на [фирма] /н/.
Първоинстанционният съд е приел, че ищецът нe е процесуално легитимиран да предяви иска с правно основание чл.440, ал.1 ГПК, тъй като няма качеството на трето лице в изпълнителното производство, а е конституиран като длъжник по изп.д. №7/2015г., наред с [фирма] /н/ затова, че е приобритател на имот, обременен с ипотека и поради липсата на правен интерес от иска, доколкото не се оспорва правото му на собственост на имота. Първоинстанционният съд е прекратил производството по делото и поради неизпълнение от ищеца на разпореждането на съда да отстрани противоречието между обстоятелствена част и петитума на исковата молба, с въведените факти, с които се оспорва съществуването на ипотечно право на взискателя по изп. дело [фирма] върху недв. имот, чрез конкуренцията на вписаните обезпечения върху имота.
Въззивният съд е възприел изводите на районния съд, за липсата за ищеца на правен интерес от иска. Посочено е, че собствеността на ищеца върху процесния апартамент, предмет на принудително изпълнение, не се оспорва. Правото на взискателя [фирма] –гр. Б. да събере вземането си, не следва от правото на собственост на длъжника [фирма] /н/ по изпълнението, а от учредената върху имота ипотека преди придобиването на собствеността му от ищеца [фирма]. Счетено е, че доколкото имотът е обременен с договорна ипотека, вписана преди придобиването му от ищеца, дори при изгоден за ищеца иск по чл.440ГПК, изпълнението не може да бъде осуетено, след като имотът е обременен с ипотека, вписана по рано.
Задължителна предпоставка за допустимостта на касационното обжалване е атакуваният съдебен акт да съдържа произнасяне по материалноправен или процесуален въпрос, по отношение на който следва да е налице едно от изброените в чл.280, ал.1, т.1 – т.3 изисквания, а именно – въпросът да е решен в противоречие с практиката на Върховен касационен съд; да е решаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
В настоящият случай е неоснователно искането за допускане на касационното обжалване на посочените основания по чл. 280, ал.1 ГПК.
В представеното изложение по чл. 284, ал. 3, т.1 ГПК частният касатор е формулирал следните правни въпроси: 1/ Оспорваната от ищеца действителност на ипотечното вписване касае допустимостта или основателността на предявения иск?; 2/ Допустим ли е иск по чл. 440 от ГПК, за който се спори дали е обременен с чуждо задължение?; 3/ Поражда ли действие вписване на ипотечно задължение при нарушение на изискванията чл.6 от Правилника за вписвания, когато недвижимият имот се намира в район с одобрена кадастрална карта?
За да се произнесе, ВКС, ТК, състав на Іт.о. съобрази следното:
Ищецът очертава спорното право чрез основанието и петитума на иска. Правният интерес се определя от правото, което трябва да бъда защитено или правото, което трябва да бъде отречено с предявяване на иска. В случая, в обстоятелствената част на исковата молба, ищецът е изложил обстоятелства, с които оспорва съществуването на ипотечно право на взискателя по изп. дело [фирма] върху недв. имот. В петитума на иска ищецът е поискал да бъде установено, че недв. имот, срещу който е насочено принудително изпълнение, не принадлежи на длъжника по изпълнението [фирма] в н. Съдът се е произнесъл по допустимостта на иска, като е съобразил правото, предмет на иска и доколко чрез установяването му, интересът на ищеца ще бъде защитен, след като правото на взискателя да събере вземането си произтича не от правото на собственост върху имота, а от учредената ипотека върху имота.
При така очертаното в петитума на исковата молба спорно право и изводите на съда за недопустимост на иска, формулираните от касатора процесуалноправни въпроси не обосновават основния селективен критерий да са от значение за изхода по конкретното дело. Процесуалните въпроси се отнасят за предявен иск, с който се оспорва съществуването на ипотечното право / действителността на учредената ипотека/, какъвто иск в случая не е предявен. Непосочването на правния въпрос е достатъчно да не се допусне касационното обжалване на въззивното определение, без да е необходимо съдът да се произнася по допълнителните селективни критерий / т.1 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС/.
Водим от горното, Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №1100/5.11.2015 г. по гр.д. № 418/2015 г. по описа на Окръжен съд, [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: