О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 779
София, 16.10.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на шестнадесети октомври през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 28 по описа за 2014 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на М. А. Т. чрез адвокат М. И. Ш., срещу решение № 187/08.10.2013 г. на Кърджалийски окръжен съд /КОС/ по в.гр.д. № 212/2013 г., с което е потвърдено отхвърлително решение на Кърджалийски районен съд /КРС/ по иск на настоящия касатор по чл.422 ГПК за установяване по отношение на Н. А. А., че му дължи сумата от 12400 евро със законна лихва и разноски, за която сума е издадена заповед № 2631/18.06.2012 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 1272/2012 г. по описа на КРС.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност, а като основание за допускане на касационно обжалване сочи чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – Н. А. А. оспорва допускането на жалбата и същата по същество по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред КРС е предявен иск от М. Т. срещу Н. А. по чл.422 ГПК за установяване по отношение на ответника, че му дължи сумата от 12400 евро, представляваща неизпълнение на задължение по връщане на дадена му в заем сума от 12400 евро, съгласно запис на заповед /разписка за получена сума/ със законна лихва и разноски, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 1272/2012 г. на КРС. Искът е отхвърлен от КРС. За да потвърди решението на КРС, КОС е приел, че представеният запис на заповед е нередовен от външна страна, тъй като не отговаря на изискванията по т.1 от чл.535 ТЗ, не съдържа наименованието „запис на заповед” в текста на документа. От неоспореното съдържание на документа е ясно, че Н. А. се задължава неотменно и безусловно, без предявяване и протест да заплати на ищеца 12400 евро на 15.06.2007 г. С оглед на констатирания порок на ценната книга КОС е приел, че тя материализира само изявление за плащане. Констатираният порок на представения документ го лишава от менителничния ефект, но не му придава автоматично характер на разписка по смисъла на чл.77 ал.1 ЗЗД, тъй като от неговото съдържание не може да се направи извод за реално предаване на процесната сума по договор за заем за потребление за 12400 евро, респ., че изявлението за плащане произтича от задължение за връщане по такъв договор. КОС е посочил, че ищецът не е представил други доказателства, установяващи предаване на сумата по договор за заем, като е недопустимо по чл.164 ал.1 т.3 ГПК установяване на договори на стойност по-голяма от 5000 лв. със свидетелски показания, поради което показанията на разпитаните пред КРС свидетели не се обсъждат. По тези съображения, КОС е потвърдил отхвърлителното решение на КРС, за установяване дължимост на исковата сумата, претендирана на основание договор за заем за потребление, сключването на който не е доказано.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата.
В настоящия случай касаторът формулира следните въпроси:
1. „Когато формата на записа на заповед е опорочена, представлява ли опорочената запис на заповед писмен документ, удостоверява ли изявление на лицето което го е подписало. Представлява ли това изявление извънсъдебно признание на дълга?”
2. „При неоспорено съдържание и авторство на представения писмен документ – нередовна „запис на заповед”, и допуснати от съда до разпит свидетели, показанията им следва ли да бъдат обсъждани и приети като доказателства по делото и за кои факти?, При липса на опровергаване съдържанието на документ, приложима ли е хипотезата на чл.164 ал.1 т.6 ГПК?”
Посочените въпроси в т.1 са във връзка със спора, но не могат да се свържат с конкретната правораздавателна дейност на съда. Въпросите са изложени, без оглед съдържанието на представения в случая документ – запис на заповед с опорочена форма и направените от КОС изводи във връзка с това съдържание. Съдържанието на документа е обсъдено от КОС и именно с оглед на същото са изложени съображения какво материализира този документ – само изявление за плащане, не и разписка по смисъла на чл.77 ал.1 ЗЗД. В този смисъл въпросите не са обуславящи изхода му, тъй като не са конкретизирани с направените от КОС изводи във връзка със съдържанието на представения документ и защо той не съставлява разписка по чл.77 ал.1 ЗЗД, които изводи именно са обусловили решаващата воля на съда. Не е налице и допълнителен критерий за селекция по тези въпроси. Няма противоречие с р. № 527/15.03.2012 г. на ВКС /чл.280 ал.1 т. 1 ГПК/, което също касае запис на заповед с опорочена форма, но при мотивирана допустимост на свидетелски показания с оглед данни за извършена кражба, каквато допустимост на свидетелски показания в настоящия казус на е налице. Не са изложени съображения за наличие на някоя от хипотезите на чл.280 ал.1 т.3 ГПК /т.4 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/, а само позоваването на законовата разпоредба не обуславя приложението й.
Въпросите по т.2 са обуславящи изхода на спора, но приетото от КОС не е в противоречие с цитираната от касатора съдебна практика относно недопустимостта на свидетелски показания. В р. № 21/15.03.2012 г. на ВКС са обсъждани свидетелски показания, но е посочено, че по делото е имало изрично съгласие на страните за допускането им по чл.164 ал.2 вр. ал.1 т.3 ГПК, каквото в настоящия казус няма, напротив има изрично несъгласие от ответника, изразено в отговора му по исковата молба и исканията за доказателства. Приложените р. № 39/04.04.2013 г. и р. № 171/24.04.2012 г. /двете на ВКС/ са във връзка с разпределение на доказателствена тежест и допустимост на постановеното решение, поради което са неотносими към настоящото решение и не мотивират наличие на допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на КОС.
Независимо от изхода на спора съдът не присъжда разноски на ответната страна, тъй като такива не са поискани нито има доказателства да са сторени разноски от тази страна пред настоящата инстанция.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 187/08.10.2013 г. на Кърджалийски окръжен съд по в.гр.д. № 212/2013 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.