О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 540
София, 20.06.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на двадесет и девети май през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 3886 по описа за 2013 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, по касационна жалба на В. Т. Х. чрез адвокат Н. И. срещу решение № 251/07.06.2013 г. на Добрички окръжен съд /Д./ по в.гр.д. № 133/2013 г.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност и недопустимост, а като основания за допускане на касационно обжалване – разпоредбите на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – [фирма] не взима становище по същата. А. М. А. също не взима становище по жалбата.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред Добрички районен съд /Д./ е предявен иск от [фирма] по чл.422 ГПК за установяване съществуване на вземане към А. М. в качеството на издател на запис на заповед и В. Х. в качеството на авалист. Вземането е солидарно към двамата ответници в размер на 10000 евро. Първоначално записът е издаден в полза на П., от която е джиросан на ищеца. Искът е уважен от Д., чието решение е потвърдено от Д.. Д. е приел за неоснователни възраженията на А. М. за нарушение на разпоредбите на чл.533 ТЗ и чл.113 ЗЗД. Според Д. по силата на чл.487 ал.1 ТЗ менителницата и записът на заповед /чл.537 ТЗ/ на предявяване каквато е процесната е платима с предявяването й, но следва да се предяви за плащане в срок до една година от издаването, като издателят може да определи по-къс или по-дълъг срок. В случая срокът е удължен до 30.08.2009 г. и от изтичането му по чл.487 ал.1 ТЗ е започнала да тече тригодишната погасителна давност по чл.531 ал.1 ТЗ срещу платеца-издател на записа. От 30.08.2009 г. до 26.08.2011 г. , когато е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение са минали по-малко от три години и не е изтекла давността по отношение на А. М.. За В. Х. е прието за неоснователно възражението му за погасяване спрямо него на задължението на основание чл.487 ал.1 вр. чл.537 ТЗ. Предявяването за плащане е покана за изпълнение, според Д.. В случая с изпращането до издателя на записа на нотариална покана от 07.07.2011 г. издателят се счита за поканен и в съгласие с чл.485 ал.1 ТЗ, отговаря за задължението и поръчителя. Няма изрично задължение за предявяване на записа отделно на поръчителя. Според Д. едва във въззивната инстанция В. Х. е заявил погасяване на правата на поемателя срещу него като авалист на основание чл.514 ал.1 ТЗ. Това възражение не е релевирано в преклузивният срок по чл.131 ал.1 ГПК, нито по реда на чл.143 ал.2 ГПК и не подлежи на разглеждане. Освен това изложените оплаквания в тази насока са за недействителност на записа, поради липса на посочен падеж, липса на предявяване и липса на задължителни реквизити по ТЗ, които не са основателни. Записът има падеж – на предявяване, съдържа всички задължителни реквизити по чл.535 ТЗ и е предявен за плащане.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. В настоящия случай касаторът формулира следните въпроси по чл.280 ал.1 ГПК:
1. „Преклудирано ли е правото на доверителят ми да се позове на нормата на чл.514 от Търговски закон пред втора инстанция; какъв е характера на нормата на чл.514 от ТЗ и прилага ли се по право; и 2. Следва ли съда служебно да следи за правопогасяващите пропуснати срокове за предявяване на исковете претенции като отхвърли исковете като недопустими, или след изричното позоваване на тях- следва ли да ги обсъжда извън сроковете по чл.131, ал1 и чл.143, ал.2 от ГПК.” Така поставените въпроси са обуславящи изхода на спора, но доколкото разрешението от Д. е в съответствие с т.4 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, няма основание да се приеме наличие на някоя от хипотезите на чл.280 ал.1 т.3 ГПК. В съответствие с цитираното ТР Д. е приел, че е недопустимо обсъждане на направено погасително възражение пред въззивен съд, което не е релевирано в преклузивният срок по чл.131 ал.1 ГПК, нито по реда на чл.143 ал.2 ГПК. Липсват твърдения и данни късно направеното възражение да се дължи на това страната, поради нарушаване на съдопроизводствените правила да не е могла да го заяви пред първата инстанция – изр.3-то от т.4 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на Д..
Независимо от изхода на спора, съдът не присъжда разноски на ответната страна, тъй като не са поискани такива, нито са представени доказателства за направени разноски от тази страна пред ВКС.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 251/07.06.2013 г. на Добрички окръжен съд по в.гр.д. № 133/2013 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.