О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 452
София, 06.06.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на двадесет и девети май през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 4018 по описа за 2013 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, по касационна жалба на Т. Д. С. чрез адвокат В. Б. срещу решение № 309/07.08.2013 г. на Кюстендилски окръжен съд /КОС/, гражданска колегия по гр.д. № 248/2013 г.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основания за допускане на касационно обжалване – разпоредбите на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – [фирма] оспорва допускането на жалбата и същата по същество, по съображения в писмен отговор и изложение към него. Не претендира разноски.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред Кюстендилски районен съд /КРС/ са предявени искове по чл.422 ал.1 ГПК от [фирма] за признаване за установено по отношение на Т. Д. С. съществуването на вземания на ищцовото дружество спрямо нея, за които е била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1733/2008 г. и ч.гр.д. № 1734/2008 г. за дължими суми, представляващи неизплатена цена с включен ДДС по договор от 27.05.2008 г. между страните за покупко-продажба на картофи, договорна неустойка за забава на плащането, неизплатена част от цена с включен ДЗДС по друг договор от 25.02.2008 г. за покупко-продажба на картофи за посев от пет различни сорта, договорна неустойка за забава на плащането, както и деловодни разноски. Исковете са изцяло уважени от КРС, чието решение е потвърдено от КОС. КОС е приел, че по двата договора ищецът е доставил уговореното между страните количество картофи за посев, но ответницата не е изпълнила задължението си да заплати цената им – изцяло по първия договор и частично по втория, налице са и предпоставките за дължимост на уговорените неустойки по двата договора. КОС е приел, че ответницата не е доказала, че закупените от нея картофи са били с недостатъци, поради което е претърпяла имуществени вреди и не е основателно предявеното от нея възражение за прихващане. Изцяло са споделени от КОС правните съображения на КРС с препращане към мотивите на КРС на основание чл.272 ГПК. Изложени са съображения във връзка с доводите във въззивната жалба относно твърденията за антидатиране на двата договора /чл.269 изр.2-ро ГПК/, прието е, че те са неоснователни, тъй като събраните по делото доказателства не доказват твърденията за антидатиране на договорите, водещи до тяхната недействителност, както е поддържала ответницата – въззивник пред КОС и настоящ касатор. Изложени са съображения във връзка с неоснователността на направените възражения за прихващане от същата страна, свързани със събраните по делото писмени и гласни доказателства /свидетелски показания, агрономически експертизи, приемателно-предавателни протоколи/, неустановяващи, че семената по двата договора са принадлежали към по-нисък клас от договорения и този некачествен посадъчен материал е довел до по-нисък добив от картофи.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. В настоящия случай касаторът формулира следните въпроси по чл.280 ал.1 ГПК: 1. „Следва ли да се признава за установено съществуването на вземания по чл.422 ал.1 от ГПК, произтичащи от Договори за покупко-продажби в случаите, когато продавачът-доставчик е представил на купувача „лош посадъчен материал – картофи за посев от Германия /некачествен посадъчен материал/, без фирмен документ за качество, при скрити недостатъци, които при този вид земеделска култура може да се установи едва в момента на изваждане на реколтата?” 2. „При уважаване на искове по чл.422, ал.1 ГПК и при наличие на скрити недостатъци в посадъчния материал, следва ли да се уважи направеното от купувача Възражение за прихващане за претърпени загуби и пропуснати ползи- чл.195, ал.2 и чл.82 ЗЗД, съставляващи имуществени вреди от неточно изпълнение на продавача?” 3. „Следва ли Въззивният съд да не разгледа приетите по делото Заключения, като не направи съвкупна преценка на Заключенията и останалия доказателствен материал.”
Разрешението на така формулираните три въпроса е фактологично обусловено и по същество касае обсъждането на събраните по делото доказателства като касаторът изисква приемане на друга фактическа обстановка, различна от приетата от КОС, а въз основа на нея и други правни изводи във връзка с изпълнението на задълженията на страните по двата договора. ВКС е съд по правото и няма правомощия на този етап да ревизира извършеното от решаващия съд във връзка с обсъжданите доказателства по делото при изложени изключително подробни мотиви от първоинстанционния съд, към които на основание чл.272 ГПК е препратил въззивния съд при изложени и собствени мотиви във връзка с направените оплаквания във въззивната жалба. Следва да се посочи, че КОС, както и КРС са се съобразили с поддържаното становище от ответницата, касаещо изключително доводи за антидатиране на двата договора и некачествен материал за посев, от което е претърпяла вреди. Във връзка с тези възражения са обсъдени много подробно показанията на разпитаните свидетели и заключенията на агрономически експертизи, обсъждан е установения факт за липса на възражения срещу съответствието между договорения и доставения размер на посевния материал, както и факта на поръчан допълнителен материал от същия доставчик, с оглед на което е направен извод за липса на основание за отговорност на продавача за недостатъци, изразяващи се в доставяне на посадъчен материал в по-голям размер. Прието е и за недоказано възражението посадъчният материал да е от по-нисък клас от договореното. В обобщение е направен извод, че доказателствата не установяват наличие на отклонение в качеството на посадъчния материал, които да са обусловили нисък добив на земеделския производител. При така изложените съображения няма основание да се приеме, че първият въпрос за доставен лош посадъчен материал, без фирмен документ за качество, при скрити недостатъци е относим към изхода на спора, тъй като съдът не е приел наличие на лош посадъчен материал, въпросът за фирмен документ за качество се поставя за първи път пред настоящата инстанция и не подлежи на обсъждане. Не отговаря на установеното от доказателствата, че скритите недостатъци в посадъчния материал, според касатора, са установени едва при изваждане на реколтата. Изложеното по първия въпрос се отнася и за втория въпрос относно възражението за прихващане с оглед направените правни изводи за липса на своевременно уведомяване от купувача на продавача във връзка с по-големите размери на предоставените картофи за посев, за които в процеса се твърди като проявление на некачествен посадъчен материал – както се посочи по-горе, независимо от констатираните при засаждането размери на продадените картофи, е направена допълнителна поръчка от същия доставчик. Неотносим е и третият въпрос, доколкото представените заключения по агрономическите експертизи по делото са обсъдени във връзка с останалите доказателства от КРС при изложени много подробни съображения и към тези мотиви е препратил КОС на основание чл.272 ГПК, при което няма основание да се приеме липса на обсъдени доказателства. Не е налице и допълнителен критерий за селекция по така поставените въпроси. Декларативно е посочено противоречие с „Директива 92/33/ЕС, Директива 93/61 ЕС и др.”, без изложени конкретни съображения за това противоречие. Представената съдебна практика на ВС и ВКС е по обективно неидентични казуси. Разлика в правните изводи в тези актове, включително в посочените ТР на ВС и обжалваното решението няма, различни са установените по съответното дело факти, въз основа на които са направени тези изводи, което не обуславя противоречива практика по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 или т.2 ГПК. Касаторът не излага съображения за наличие на някоя от хипотезите на чл.280 ал.1 т.3 ГПК /т.4 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/, а посочването на законовата разпоредба само по себе си не обуславя нейното наличие.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на КОС.
Независимо от изхода на спора, съдът не присъжда разноски на ответната страна, тъй като не са поискани такива, нито са представени доказателства за направени разноски от тази страна пред ВКС.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 309/07.08.2013 г. на Кюстендилски окръжен съд, гражданска колегия по гр.д. № 248/2013 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.