О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 564
[населено място], 15.07.2015г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на осeмнадесети юни през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т. д. № 3413/2014 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. „фирма”, чрез представляващия С. К., срещу решение №2042 от 08.11.2013 г., постановено по т. д. № 1529/2013 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 9 от 03.01.2013 г., по т. д. № 1253/2011 г. на Софийски градски съд, т.о. Въззивното решение се обжалва в частта, в която е отменено на основание чл. 25, ал. 6, вр. ал. 4 ЗЮЛНЦ приетото на ОС на С. „фирма” от 12.03.2011 г. решение за изключването на С. „фирма С. – 2005” като член на С. „фирмаа”.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност и незаконосъобразност, а като основания за допускане на касационното обжалване – чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Ответникът по касация – С. „фирма С. – 2005”, [населено място] поддържа становище за недопускане на обжалваното решение до касационно обжалване. Заявява, че касаторът не е формулирал конкретен правен въпрос, който да е разрешен в решението в противоречие с цитираната от касатора съдебна практика, поради което не обосновава критериите по чл.280, ал.1 ГПК. Направено е искане за присъждане на направените за касационната инстанция разноски и заплатеното адвокатско възнаграждение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима..
Предпоставка за допустимост на касационното обжалване е наличието на разрешен от въззивния съд правен въпрос от материалното и/или процесуално право, като проверката следва да се ограничи до правните изводи на съда по същество досежно съобразяването им с практиката и закона и не обхваща и преценката на приетата по делото за установена фактическа обстановка.
Софийски градски съд е отменил по иска с правна квалификация чл. 25, ал. 6, вр. ал. 4 ЗЮЛНЦ, предявен от С. „ С. – 2005”, приетото на ОС на С. „” решение от 12.03.2011 г. за изключване на С. „С. – 2005” като член на С. „”.
Решението е потвърдено от Софийски апелативен съд.
Като не ирелевантен е преценен доводът на касатора, че ищецът не се е възползвал от правото си да се запознае с материалите на събранието, след като в решението на УС за насрочване на събранието и в поканата за свикването му не са посочени фактите, които са вменени като нарушения на клуба, водещи до изключването му на основание чл.17 от Устава на федерацията. В поканата не е отразено изключване на „С. – 2005”. С оглед на това, прима въззивният съд, писмените доказателства и свидетелски показания за проява на отделни лица на клуба не могат да бъдат кредитирани като такива, обосноваващи законосъобразността на изключването на спортния клуб. По вторият довод за прекратяване на членството на основание чл.18 от Устава на федерацията, съдът е извел извод от чл.16 т.3 и т.5 от Устава, че Уставът предвижда две различни хипотези на прекратяване на членството, втората от която само се констатира прекратяването. Съдът е споделил изводи на първоинстанционния съд и на основание чл.272 ГПК е препратил към мотивите на решението му.
По основанията по чл.280, ал.1 ГПК:
При въведената факултативност на касационното обжалване, за да се допусне такова, следва да са удовлетворени изискванията, регламентирани в чл. 280 ГПК. На първо място жалбоподателят следва да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор, да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото. Съгласно дадените в т.1 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС разяснения, Върховният касационен съд не е задължен да извежда служебно правния въпрос от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, а може само да го уточни и конкретизира. В изложението към касационната жалба такъв въпрос не е формулиран. Наведените от касатора доводи представляват оплаквания за неправилност на обжалваното решение, които могат да бъдат разгледани в производството по чл. 290 ГПК в случай, че решението бъде допуснато до касационно обжалване, но не в настоящото производство. Тъй като формулирането на правен въпрос съставлява общо основание и поради това задължителен елемент при преценката за наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, то само липсата му е достатъчна, за да не бъде допуснато касационното обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания.
В заключение касаторът не обосновава предпоставките по чл. 280, ал. 1, ГПК за допускане на въззивното решение до касация.
Ответникът по касация претендира разноски за касационното производство , като представя договор №4/2014г. от 27.06.2014г. за изготвяне на отговор на касационна жалба и за договорено възнаграждение от 1200, л. Фактура и касов бон за изплатено възнаграждение от 27.06.2014г. С оглед на изхода от касационното обжалване и представените доказателства за изплатено възнаграждение, на основание чл.78, ал.3 ГПК искането за заплащане на разноски се явява основателно.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2042 от 08.11.2013 г., постановено по т. д. № 1529/2013 г. на Софийски апелативен съд в обжалваната му част.
ОСЪЖДА С. „” да заплати на С. „С. – 2005” разноски – адвокатско възнаграждение в размер на 1 200 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: