О П Р Е Д Е Л Е Н И
№ 901
[населено място], 30.11.2015 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на дванадесети ноември през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д.793 /2015 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано по касационна жалба на [фирма] срещу решение №476 от 14.03.2014г. по в.т.дело №3668/2013г. на Софийския апелативен съд, т.о., 9 състав, с което след отмяна на решение №4607/18.06.2013г. по гр.дело № 13427/2011г. на Софийски градски съд, е отхвърлен предявения от дружеството – касатор срещу [община] иск за заплащане на сумата 91 015.80 лв. като неоснователен. В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за незаконосъобразност, необоснованост и за съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а като основания за допускане на касационното обжалване – чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Ответникът по жалбата [община] поддържа становище, че представеното от касатора изложение за допускане на касационно обжалване не съдържа изведен правен въпрос от процесуално или материално естество, който да е обусловил изхода на делото. Заявява становище за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване. Направено е искане за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение, поради което са налице процесуалните предпоставки за разглеждането й.
Предпоставка за допустимост на касационното обжалване е наличието на разрешен от въззивния съд правен въпрос от материалното и/или процесуално право. От това следва, че релевантността на поставения от касатора въпрос се ограничава до правните изводи на съда по същество досежно съобразяването им с практиката и закона, и не обхваща и преценката на приетата по делото за установена фактическа обстановка.
САС е разгледал иск по чл.79, ал.1 във връзка с чл.266 ЗЗД. Съдът е приел, че претендираната с исковата молба сума е на основание договор за изработка, сключен устно между страните по делото. За да отхвърли искът като неоснователен САС се е позовал на чл.41, ал.1 ЗОП, с който законодателят е въвел изискване за писмена форма на договора, като форма за действителност. Тъй като не е спазено изискването на ЗОП за форма на договора, както и не е извършена процедура за обществена поръчка, каквато [община] е следвало да проведе, като разпоредител с обществени средства, съдът е направил извод, че не е възникнало за ответника задължение за плащане на претендираната сума на основание договор за изработка. Изложен е допълнителен аргумент за липсата на пасивна легитимация на [община] по иска, тъй като ремонта е на сграда на читалище, което съгласно чл.2, ал.2 Закона за народните читалища е самостоятелен правен субект.
По основанията по чл.280, ал.1 ГПК:
Жалбоподателят формулира като значим за изхода на делото процесуалния въпрос : Може ли въззивната инстанция да обоснове своя съдебен акт, като се позовава на фактически твърдения, които не са наведени своевременно от ответника с отговора на исковата молба като предмет на правния спор? Касаторът поддържа, че обжалваното решение е в противоречие със задължителна съдебна практика на ВКС – решение №426 по гр.дело № 3209/2013г.на ВКС, ГК, ІV г.о., решение №604 по гр.дело № 1229/2009г. на ВКС, ГК, І г.о. и решение №700 по гр.д. № 304/2010г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о.
Въпросът има връзка със разрешения от въззивния съд спор, но не обосновава общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК доколкото решаващия извод на съда е обоснован с недействителността на договора за изработка. Правен въпрос относно прилагането на ЗОП, когато страна по договор е разпоредител с бюджетни средства, жалбоподателят не поставя. Решението не е и в противоречие с дадените в т.1 на ТР №1/9.12.2013г. по т.д. №1/2013г. на ОСГТК на ВКС разяснения за правомощията на въззивната инстанция при проверка правилността на първоинстанционното решение, което е задължително за прилагане от съдилищата, съгласно т.2 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС. При проверка на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи императивна правна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване /основанието за недействителност е въведено от ответника с въззивната жалба/. Ограниченията в обсега на въззивната дейност се отнасят само до установяване на фактическата страна на спора, но не намира приложение при субсумиране на установените факти под приложение на материалния закон. Съгласно задължителното тълкуване, когато трябва да приложи императивен материален закон, установен в обществен интерес, дейността на съда не може да бъде обусловена от волята на страните, затова съдът следи служебно за прилагането на императивни правни норми от обществен интерес. В случая по делото не е имало спор, че не е проведена процедура за обществена поръчка по ЗОП, че няма сключен договор в писмена форма и през целия процес ищецът е основавал вземането си срещу [община] на устен договор за изработка. Представената от касатора съдебна практика е постановена при други факти, поради което не обосновава извод, че обжалваното решение е в противоречия с нея.
В заключение, липсват предпоставките на закона за касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Искането за заплащане на разноски на ответника по касация не се уважава. По делото не са представени доказателства договореното възнаграждение да е платено по банков път на процесуалния представител на [община]. Съгласно чл.78, ал.1 и 3 ГПК на страната се дължат реално направените разноски по делото, а не договорените. В този смисъл е т1 на ТР №6/2013г. на ОСГТК на ВКС.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №476/ 14.03.2014г., постановено по в.т.дело № 3668/2013 г. на Софийския апелативен съд, т.о., девети състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: