О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 851
[населено място], 07.11.2014 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на девети октомври през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д.№69/2014г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. М. Столарски от [населено място] , чрез адв. Х. Л. – САК, срещу решение №1789 от 16.09.2013г., постановено по т.дело №906/2013г. на Софийския апелативен съд, т.о., пети състав, с което е потвърдено решение от 9.01.2013г., по гр.дело № 12976/2010г. на СГС, І г.о. С това решение касаторът, като ответник по делото е осъден да заплати на [фирма] сумата от 50 765.75 лв. незаплатени лизингови вноски, лихви и такси, сумата от 8 603.91 лв. незаплатени разноски по лизинговото имущество от 1.06.2008г. до 25.03.2010г. по договор за лизинг от 10.05.2007г., ведно със законната лихва, считано от 12.11.2010г. до окончателното й заплащане и разноски по делото по чл.78, ал.1 ГПК в размер на 4867.93 лв. Искането е за отмяна на решението като неправилно, поради противоречие с материалния закон и като необосновано. Допустимостта на касационното обжалване касаторът обосновава с разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по следните въпроси: 1. при условие, че лизингодателят не е изпълнил задължението си по чл.342, ал.2 ТЗ, а именно да придобие вещ от трето лице, при условия определени от лизингополучателя , същият изправна страна ли е по договора за лизинг. 2. следва ли да се преценява каква би била волята на лизингополучателя за сключване на договора за лизинг, ако е заблуден относно вида на договора за лизинг – оперативен или финансов лизинг.
Ответникът [фирма] , с предишно наименование [фирма] счита, че касаторът не е посочил материалноправен въпрос, който да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Не е направено искане за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл. 280, ал. 1 ГПК приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.
САС е приел, че между страните по делото е сключен договор за лизинг №002992-001/10.05.2007г. при Общи условия на договора за лизинг, приети от лизингополучателя с подписването му, при което всяка от страните е декларирала получаването на екземпляр от него и приложенията. В самия договор изрично е посочено, че лизингодателят се задължава да придобие и достави на лизингополучателя за използване на употребяван двуместен автомобил м. „ Ламборджини” модел „Галардо”, с посочени номера на рама и двигател, придобивна цена без ДДС и местонахождение. Лизингополучателят се е задължил да ползва актива съобразно ОУ на договора за финансов лизинг за срок от 60 месеца. Процесният автомобил с посочените в договора характеристики е придобит преди подписването му с договор за продажба на МПС от 3.04.2007г., сключен с продавача [фирма] в предвидената от закона форма. Лизинговата вещ е предадена на лизингополучателя на 10.05.2007г. от лизингодателя с протокол. Съдът е приел за недоказано възражението на лизингополчателя, че е постигнато споразумение за прекратяване на договора за лизинг и преустановяване ползването му на 12.03.2008г., както и ползването му от други лица до 13.11.2009г. Доколкото по делото е представен протокол за предаване на вещта от лизингополучателя на [фирма] с протокол, той не доказва връщане на лизинговата вещ на лизингодателя. ОУ на договора не предвиждат прекратяване на договора при неизправност на лизингодателя. Договорът за лизинг е развален по предвидения в чл.15 ред. За неоснователно е прието възражението на ответника за унищожаемост на договора за лизинг поради умишлено въвеждане в заблуждение по чл.29 ЗЗД. Направен е извод, че ответникът не доказва субективния елемент от състава на измамата по чл.29 , ал.1 ЗЗД, както и детерминирането на волеизявлението й от нея. Съдът е разгледал фактическите състави на договора за финансов лизинг и обикновеният лизинг. Счетено е, че предварителното изпълнение на задължението на лизингодателя относно придобиването на лизинговата вещ не рефлектира върху отношенията с лизингополучателя, свързани с ползването на вещта. Лизингополучателят не притежава самостоятелни договорни права срещу третото лице – продавач, защото не се намира в договорни отношения с него и може да предявява претенции само срещу лизингодателя, поради което укритото обстоятелство не засяга възможността на ответника по иска да придобие ползването на лизинговата вещ при условията на процесния договор и евентуално собствеността върху нея, поради което следва да се приеме, че премълчаването не подвежда ответната страна да сключи договор, който иначе не би сключила.Отговорът на исковата молба не съдържа твърдения, че лизингополучателят не би сключил договор за лизинг, ако е знаел, че лизингодателят вече е придобил собствеността върху автомобила.
Въпросът не изпълнява общото основание по чл.280, ал.1 ГПК доколкото въззивният съд е отхвърлил като неоснователно възражението на ответника за унищожаемост на договора поради въвеждане в заблуждение по чл.29 ЗЗД и е приел, че предварителното изпълнение на задължението на лизингодателя относно придобиването на лизинговата вещ не рефлектира върху отношенията с лизингополучателя, свързани с ползването на вещта. И при двата видове лизинг/финансов и оперативен/ лизингодателят има задължението да предостави свободното ползване на лизинговата вещ в рамките на уговорения срок на лизингополучателя. Няма разлика в задълженията на лизингополучателя по двата вида лизинг. Лизингополучателят има задълженията на наемател съгласно чл.232, и чл.233, ал.2 ЗЗД, към които разпоредби препраща чл.345 ТЗ. В случая съдът е установил, че касаторът е получил ползването на индивидуализирания в договора автомобил и дължи заплащането на наемната цена, ведно с останалите уговорени задължения. Възприемането на фактическата обстановка от решаващия съд не представлява основание за допускане на касационно обжалване, а е относимо към евентуалната неправилност на обжалвания съдебен акт по смисъла на чл.281,т.3 ГПК. Липсата или наличието на фактически състав на чл.29, ал.1 ЗЗД, е въпрос по основателността на иска, съобразно фактическите обстоятелства установени по делото, т.е. е фактически въпрос, който се преценява от съда според всички факти по делото. В случая, конкретната преценка на въззивният съд за липсата или наличието на такива данни, би подлежала на проверка за правилност на решението по реда на чл.281,т.3 ГПК, но не може да обоснове приложно поле по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК. Съгласно т.1 от ТР №12/2010г. на ОСГТК на ВКС във фазата на селектиране на касационната жалба на преценка подлежат правните изводи на съда, а не установените от него факти.
Касаторът не обосновава допълнителния критерий на т.3, на чл.280, ал.1 ГПК. Дори да се приеме, че въпросите осъществяват основната предпоставка за допустимост на касационното обжалване, касаторът не излага аргументи с какво отговорът на въпросите ще е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, съобразно дадените в т.4 на ТР №1/2010г. разяснения по приложението на процесуалната норма. Позоваването само на закона не е достатъчно да се допусне касационното обжалване по този критерий.
С оглед на изложеното, настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т.3 ГПК и не следва да се допуска до разглеждане, затова
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1789/16.09.2013 г., постановено по в.гр.д.№906/2013г. на Софийския апелативен съд, търговско отделение, пети състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: