О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 918
София, 07.12.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на трети декември през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 684 по описа за 2015 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] чрез адвокат С. Д. срещу решение № 17598/13.10.2014 г. на Софийски градски съд /СГС/, Гражданско отделение, ІV-Б въззивен състав по в.гр.д. № 13317/2012 г., потвърждаващо решението на Софийски районен съд /СРС/, с което настоящият касатор е осъден да заплати на [фирма] сумата 14031.36 лв. със законна лихва и 115.31 лв. мораторна лихва до предявяване на исковата молба с направените разноски по делото. Касаторът поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основание за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – [фирма] оспорва допускането на жалбата по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК, поради следните съображения:
За да потвърди уважителното решение на СРС по предявените искове по чл.88 ал.1 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД на [фирма] срещу [фирма] СГС изрично е посочил, че препраща към мотивите на СРС на основание чл.272 ГПК, но независимо от това и във връзка с доводите на въззивника е изложил и свои мотиви, добавяйки ги към мотивите на СРС. Приел е, че между страните е сключен договор за покупко-продажба на 10080 броя тухли и разтвор за зидане, като ищецът е заплатил предварително цялата дължима сума по договора, за което е издадена приложената по делото фактура от 15.05.2009 г. Приел е, че договорената стока не е доставена изцяло и веднага след плащането, а е доставяна периодично, като са останали недоставени 5040 тухли на стойност 14031.36 лв. Поради недоставянето им, ищецът е изпратил покана, получена от ответника на 08.04.2011 г., за доставката им в петдневен срок като е посочил, че след изтичане на този срок ще счита договора за развален в частта за непредадените тухли. Според СГС по делото не са представени доказателства да е изпратен отговор за доброволно изпълнение, като едва с писмените си бележки след приключване на делото ответникът, сега касатор, е изложил твърдения, че е имал готовност да предаде цялото количество строителни материали при подписване на договора, но купувачът е отказал да ги получи в този момент. Тези твърдения, според СГС, са оборени от показанията на разпитаните по делото свидетели Г. Д. и В. О., които установяват, че в нито един момент цялото количество тухли не се е намирало на склад при ответника.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. От значение за изхода на делото е този правен въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело – т.1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Като въпроси по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК касаторът сочи: „1.Потестативното право по чл. 87, ал.1 от ЗЗД за разваляне може ли да бъде упражнено от неизправна страна по договор за покупко-продажба на стоки, а именно от кредитор, който е изпаднал в забава?” Така формулираният въпрос е необуславящ изхода на спора, доколкото не съответства на изложените от СГС мотиви за устяновената фактическа обстановка по сключения между страните договор и неговото изпълнение. По делото е безспорно установено, че купувачът и ищец изцяло е изплатил цената на строителните материали, предмет на договора, безспорно е установено също, че тези материали не са доставени изцяло на купувача от ответника и настоящ касатор. Твърденията на продавача и настоящ касатор за готовност да достави цялото продадено количество тухли не са установени по делото, напротив опровергани са от показанията на разпитаните свидетели и липсата на отговор на отправената покана за доставка на останалите 5040 тухли – съображения изложени и от СРС в мотивите на решението, към които е препратил СГС на основание чл.272 ГПК и допълнително изложени съображения от СГС във възззивното решение. Доводите за необсъдени доказателства от въззивния съд, за неизложени мотиви по чл.236 ал.2 ГПК и освобождава ли го /въззивния съд/ от това задължение разпоредбата на чл.272 ГПК /въпроси по пункт 2-4/ касаят правилността на въззивното решение, която не е предмет на преценка в производството по чл.288 ГПК и не мотивира въпрос по чл.280 ал.1 ГПК при твърдения за липса на мотиви и обсъждане на доводи и доказателства. По делото е налице обсъждане на доводи и доказателства и изложени мотиви както от СРС, така и от СГС, с препращане към мотивите на първоинстанционния съд по чл.272 ГПК и излагане на допълнителни мотиви във връзка с доводите във въззивната жалба. Дори да се приеме, че доводите навеждат на въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, при така изложените мотиви на СГС, цитираната от касатора съдебна практика по обективно неидентични казуси не сочи на допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.1 или т.2 ГПК.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 т. 1-3 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на СГС.
Съдът не присъжда разноски на ответната страна, макар да са поискани такива, тъй като не са представени доказателства страната да е заплатила уговореното възнаграждение, съобразно представения договор – в брой или по банков път /т.1 от ТР № 6/2012 г на ОСГТК на ВКС/.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 17598/13.10.2014 г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІV-Б въззивен състав по в.гр.д. № 13317/2012 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.