О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 872
[населено място], 16.11.2016г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на десети ноември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. № 1371/2016 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано по касационна жалба на К. И. К., И. П. К., Н. П. К., като наследници на П. Н. К., срещу решение № 1534/10.07.2015г., постановено по гр.д. № 1376/2015г. на Софийския апелативен съд, с което са отхвърлени исковете им, с правно основание чл.226, ал.1 КЗ, срещу ЗД [фирма] за присъждане на неимуществени вреди за разликата от 40 000 лв. до 100 000лв., ведно със следващата се законна лихва, като неоснователни. Искането е за отмяна на решението в отхвърлителната му част и постановяване на решение, с което да бъде присъдено обезщетение на ищците в претендирания размер от 100 000лв. за всеки един по отделно.
В касационната жалба се поддържа оплакване за незаконосъобразност на решението, а като основания за допускане на касационното обжалване – чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът ЗД [фирма] не взема становище по касационната жалба.
Ц. И. Д. – трето лице помагач в процеса, не представя отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Съдът е сезиран със субективно съединени искове по чл.226, ал.1 КЗ за присъждане на обезщетение за търпените от ищците болки и страдания от смъртта на наследодателя им П. Н. К., настъпила при ПТП на 25.09.2008г., по вина на Ц. И. Д., водач на лек автомобил „БМВ”. Пред въззивния съд спорът е концентриран върху размера на обезщетението, с оглед на обстоятелството, че с присъда №250/2.07.2010г. на СГС по нохд.№ 1601/2009г., изменена с решение №515/20.01.2012г. по внохд.№1116/2011г. на САС, делинквентът Д. е осъден да заплати на всеки един от ищците обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 40 000 лв. За да отхвърли исковете за разликата над 40 000 лв. до 100 000лв., САС е приел, че когато увреденото лице е упражнило правото си да бъде обезщетено за причинените му вреди от деликта, чрез иск по чл. 45 ЗЗД срещу прекия причинител, той е очертал обема на претърпяната от него вреда. Изменението на обема на вредата и съответно на размера на обезщетението с иска по чл.226, ал.1 КЗ би довело до повторно обезщетяване, което противоречи на принципа на института на непозволеното увреждане, че една и съща вреда не може да бъде обезщетявана два пъти. При влязло в сила решение, което формира сила на пресъдено нещо относно обема на претърпяната вреда и размерът на обезщетението, не би било редно, равен по степен съд да коригира постановеното вече решение по този въпрос, независимо, че решението няма сила на пресъдено нещо по отношение на застрахователя на делинквента.
Съгласно чл.280, ал.1 ГПК подлежат на касационно обжалване решенията на въззивните съдилища, в които съдът се е произнесъл по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата, от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба, съгласно дадените в т.1 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС разяснения, задължителни за съдилищата по прилагането на закона.
В конкретния случай това изискване на закона не е изпълнено от касаторите. В изложението си по чл.284, ал.3,т.1 ГПК, те излагат съображения за неправилност на решението, поради противоречието му с разпоредбата на чл.52 ЗЗД. Поддържат, че решението не е съобразено с постановките на ППВС №4/68г. за критериите, които следва да бъдат взети предвид при определянето на справедлив паричен еквивалент на търпените от увреденото лице неимуществени вреди. Позовават се на утвърдените лимити за парично обезщетяване при задължителната застраховка „Гражданска отговорност”; на ценността на човешкия живот; на Директива 2004/113 на ЕО, Директива 2005/14 на ЕО и Директива 2009/103 ЕО за минималното обезщетение при причинена смърт на едно лице, определено на 1 000 000евро. След като касаторите не са посочили и аргументирали с доводи основния селективен критерий – материалноправен въпрос, специфичен за конкретното дело, твърдяната неправилност на въззивното решение в отхвърлителната му част, не аргументира наличие на основанията за допустимост на обжалването му по касационен ред. Бланкетното посочване на текста на чл.280, ал.1 ГПК не може да бъде определено като основание за допустимост на касационно обжалване.
Независимо от горното, за пълнота на изложението, следва да се отбележи, че по въпроса по който се е произнесъл САС / за обема на отговорността на застрахователя по предявен иск по чл.226, ал.1 ГПК от пострадалото лице, на което е присъдено обезщетение по иск по чл.45 ЗЗД /, има постановено ТР № 1/23.12.2015г. по т.д. №1/2014г. на ОСТК на ВКС. В същото е прието, че отговорността на застрахователя е ограничена до размера на присъденото обезщетение по иска на пострадалите срещу застрахования делинквент, когато има за предмет обезщетение на същите вреди, но в рамките на застрахователната сума, т.е. като краен резултат решението на САС не е в противоречие с постановките на тълкувателното решение. С приемането му е преодоляна противоречивата съдебна практика по въпроса, каквато е формирана с решение №190/27.06.2013г., по т.д. № 945/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. Не е налице и допълнителния селективен критерий по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, по който няма изложени аргументи от касаторите, както и с оглед на приетото от ВКС, ТК тълкувателно решение.
В заключение, липсват предпоставките на закона за касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1534/10.07. 2015г., постановено по в.гр.дело № 1376/2015 г. на Софийски апелативен съд, гражданска колегия десети състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: