О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 155
[населено място], 27.03.2017 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на шестнадесети март през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова ч.т.д. № 2572/2016 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл.274, ал.2 във вр. чл. 248, ал.3 ГПК.
От [община] е обжалвано определение № 3149/21.09.2016г. , постановено по ч.гр.д. № 906/2016г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без уважение молбата й по чл.248, ал.1 ГПК, за допълване на определение от 20.06.2016г. в частта за разноските, които жалбоподателят е направил в производство по чл.248 ГПК. Искането е за отмяна определението и присъждане на направените в производството по чл.248 ГПК разноски, представляващи адвокатско възнаграждение.
В отговор по чл.276, ал.1 ГПК, [фирма] поддържа недопустимост на частната жалба, по съображения, че не съдържа изложение на основанията по чл.274, ал.3 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК. Алтернативното искане е за оставяне без уважение на частната жалба, с аргументи, че производството по чл.248 ГПК не е ново производство, различно е от исковото производство, по което съдът се е произнесъл с определението за прекратяване на производството и с определение, за изменение на първото определение в частта за разноските. Аргумент, че за това производство не се дължат разноски, е Наредба №1/2004г., в която не е предвидено минимално адвокатско възнаграждение за такава молба.
Върховният касационен съд, ТК, състав на първо отделение , за да се произнесе взе предвид следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса, поради което е процесуално допустима. Определението подлежи на обжалване по чл.274, ал.2 във връзка с чл. 274, ал.1, т.2 ГПК.
Разгледана по същество частната жалба е частично основателна.
С определение №2100/20.06.2016г. по ч.гр.д. № 906/2016г., по молба на [община] по чл.248, ал.1 ГПК, САС е допълнил определението от 14.04.2016г., постановено по делото в частта за разноските, като е присъдил на молителя разноски – адвокатско възнаграждение от 400 лв., направени в частното производство, образувано по частна жалба на [фирма], оставена без уважение. С молбата си по чл.248 ГПК, ответникът по частната жалба – [община] е направил искане за присъждане на разноски, направени в производството по чл.248 ГПК, за допълване на определението от 14.04.2016г. в частта за разноските.
Неправилно САС е отказал присъждане на адвокатско възнаграждение на частния жалбоподател за производството по чл.248 ГПК. С подадената молба за допълване на определението на осн. чл.248, ал.1 ГПК молителят е представил преводно нареждане за сумата от 432.50 лв. по сметка на адвоката, с основание договор за правна помощ №143/21.04.2016г. С договорът е уговорено адвокатско възнаграждение за сумата от 431.50 лв. за плащане чрез банков превод за изменение на определение № 1303/14.04.2016г. на САС в частта за разноските. Съгласно чл.36, ал.1 Закона за адвокатурата, адвокатът има право на възнаграждение за своя труд, като размерът на възнаграждението се определя по договор между адвоката и клиента. За подаване на молбата за допълване на определението в частта за разноските, страните – адв. и клиент за договорили заплащане на възнаграждение. Касае се за направени разноски от страната по делото, които подлежат на заплащане на осн. чл.78, ал.1 ГПК. Отговорността за разноски е обективна, поради което е без значение за основателността на искането фактът, че пропускът за произнасяне по своевременно направеното искане за присъждане на разноски е на съда.
В отговора на молбата по чл.248, ал.1 ГПК за допълване на определението за присъждане на разноски [фирма] прави възражение за прекомерност на заплатеното от клиента [община] на процесуалния й представител адвокатско възнаграждение от 431.50 лв.
Съгласно чл.78, ал.5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно действителната и правна сложност на делото, съдът може по искане на страната да го намали. Съдът като взе предвид, че извършеното от адвоката процесуално действие се изразява само с подаване на молба за присъждане на разноски, по вече заявено искане в отговор на частната жалба на [фирма], намира, че са налице предпоставките на чл.78, ал.5 ГПК за намаляване на адвокатското възнаграждение по договор за правна защита от 21.04.2016г., като прекомерно. Тъй като производството по чл.248, ал.1 ГПК се доближава до производството за поправка на очевидна фактическа грешка, на страната ще следва да се присъди възнаграждение в размер на 200лв., съгласно чл.7, ал.1, т.8 от Наредба №1/2014г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното Върховният касационен съд, ТК, състав на Іт.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение №3149/20.09.2016г., постановено по ч.гр.д. № 906/2016г. на Софийски апелативен съд, първи гр. състав, с което е отхвърлена молбата на адв. С., в качеството му на пълномощник на [община], с която се иска допълване на определението от 20.06.2016г., в частта за разноските, направени в производството по чл.248 ГПК, до размер от 200лв.
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на [община] разноски в размер на 200 лв., представляващи част от заплатено адвокатско възнаграждение с договор за правна помощ от 21.04.2016г.
В останалата част потвърждава определението.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
Особено мнение на съдия Мариана Костова
Правилно САС е отказал присъждане на адвокатско възнаграждение на частния жалбопадател [община] за производството по чл.248 ГПК .
Производството по чл.248, ал.1 ГПК не е образувано ново съдебно производство, с различен предмет от исковото производство. Целта на производството по чл.248 ГПК е да се изчисли точния размер на направените от страните разноски за всяка инстанция, без да се стигне до обжалване на съдебното решение/ определение само в частта за разноските. Съгласно чл.81 ГПК съдът се произнасяне по искането за разноски във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция. Определението по чл.248 ГПК не е съдебен акт, с който се слага край на съдебното производство, а процесуална възможност съдът, сезиран с молба по чл.248 ГПК, да приведе отговорността на страните за разноски, като се вземат предвид реално направените разходи в съдебното производство от всяка една от страните. В конкретния случай съдът е сезиран с молба по чл.248, ал.1 ГПК за допълване на определението на въззивния съд, с което се е произнесъл по частна жалба срещу определение, с което е прекратено производството по делото за присъждане на заплатеното от [община] адвокатско възнаграждение за изготвения от адвоката отговор на частната жалба. Когато съдът не се е произнесъл по валидно заявено и прието искане за разноски, допълването на съдебния акт в частта за разноските, е процесуален способ за отстраняване на непълнота при формиране волята на съда, за което не следва да се дължат разноски.
Съдия :