О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 36
София, 24.01.2017 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание двадесет и девети декември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното от съдията Костова ч. т. д. № 1615/2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Н. П. Н., ЕГН [ЕГН] и [фирма], ЕИК[ЕИК], с управител Н. П. Н., срещу определение №75/26.04.2016г. постановено в. ч. т. д. № 100/2016 г. на Великотърновския апелативен съд, с което е потвърдено определение №93/11.02.2016 г. по т.д. № 95/2015 г., с което е оставена без разглеждане като недопустима искова молба вх. № 7075/30.10.2015 г.и е прекратено производството по т.д. № 95/2015 г. на Ловешкия окръжен съд. Касаторите поддържат, че обжалваното определение на ВТАС е неправилно, понеже е „постановено при необсъждане на всички доказателства по делото, неправилно тълкуване на закона от съда и противоречива съдебна практика.“ Поддържат, че искът е допустим, тъй като са узнали на 31.07.2015г. новооткрити обстоятелства от решение, постановено по гр.д. № 369/2015г. Претендират се съдебни разноски.
В постъпил отговор от ответника по частна касационна жалба – [фирма], [населено място], ЕИК[ЕИК] се отстоява разбирането, че обжалваното определение на ВТАС е допустимо, правилно и обосновано. По отношение на допустимостта на касационната жалба се приема, че същата не отговаря на изискванията на чл. 280, ал. 1, във вр. с чл. 274, ал. 3 ГПК. Банката претендира разноски.
Касационната жалба е подадена от надлежни страни в процеса, в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу съдебен акт, подлежащ на касационно обжалване, но не отговаря на изискванията за селективност при касационните производства по чл. 280, ал. 1 ГПК.
За да потвърди определение № 93/11.02.2016 г. по т. д. № 95/2015 г. на Ловешкия окръжен съд, Великотърновският апелативен съд е приел, че предявеният иск, с правно основание чл. 424, ал. 1 ГПК, е недопустим. Въведените от ищците твърдения, че не били уведомени за присъединяването на втори изпълнителен лист към изпълнителното дело, за което не им е била връчена покана за доброволно изпълнение, и така било нарушено правото им на защита, както и това, че приетото от Ловешкия окръжен съд с влязло в сила решение от 31.07.2015 г. по в. гр. д. № 369/2015 г., че „с дарение на дъщеря си Н. Н. надминавал жилищните си нужди“, според въззивният съд не са новооткрити обстоятелства, нито нови писмени доказателства, които да имат значение за възникването, съществуването или погасяването на изпълняемото право. Възраженията, че за едно и също задължение ищците били „задължени с два документа“ – запис на заповед и банков кредит, за нищожност поради противоречие и заобикаляне на закона, накърняване на добрите нрави, липса на съгласие и липса на предмет на записа на заповед, каузална сделка и авал, са факти и обстоятелства, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането, които са преклудирани с изтичането на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. В исковата молба липсват твърдения за ненадлежно връчване на заповедите за изпълнение, издадено по реда на чл.417 ГПК, но дори да са направени такива не са сред основанията по чл.424 ГПК, а след основанията по чл.423 ГПК.
Становището на настоящия състав на ВКС, ТК по допустимостта на касационното обжалване произтича от следното:
При въведената селективност на касационното обжалване, за да се допусне такова, следва да са установени изискванията, установени в чл.274, ал. 3, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК. На първо място жалбоподателят следва да е формулирал материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор, да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно определение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото пред ВТАС. В правомощие на касационния съд е само да уточни и конкретизира този въпрос, но не и да го извежда, доколкото това би било в противоречие с диспозитивното начало в процеса по арг. от чл. 6 ГПК и т. 1 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС.
В изложението към касационната жалба такъв въпрос не е формулиран. Така зададеният въпрос от касаторите „Посочените факти в решение № 369/2015 г. по описа на ОС – [населено място], били ли са ни известни преди това, за да ги посочим във възраженията си до съда по реда на чл. 414 ГПК, а именно, че съдът приема единствения ми имот, находящ се в [населено място], [улица], представляващ жилище за секвестируем имот и подлежащ на публична продан за дълга на банката поради дарение на 1/6 ид. ч. от имот в село, обл. Ловеч на дъщеря ми преди влизане в сила на двете заповеди и връчването им?“ е фактически, а не материалноправен или процесуалноправен, каквото е изискването на чл.280, ал. 1 ГПК. Направеният от касаторите преглед на доказателствата, относно сключения договор за кредит; действия по погасяването на същия; предприетите от банката изпълнителни действия за погасяване на вземането от задължените лица; обжалването на действията на съдебния изпълнител, не представляват формулиране на материалноправен или процесуално правен въпрос, обусловил правните изводи на въззивният съд за недопустимост на предявения от касаторите по чл.424, ал.1 ГПК отрицателен установителен иск. Новооткритите обстоятелства по чл.424, ал.1 ГПК трябва да имат значение за възникването, съществуването или погасяването на спорното право. Сочените от ищците в исковата и допълнителната искова молба обстоятелства / че не са уведомени за издаването на втори изп. лист, както и че с дарението на дъщеря му Н. е надминал жилищните си нужди/ не са новооткрити обстоятелства, нито нови писмени доказателства, от значение за възникването и съществуването на вземането по издадените заповеди за изпълнение. Първото посочено от частните касатори „новооткрито обстоятелство” е относимо към надлежното връчване на заповедта за изпълнение и процедурата по чл.423, ал.1 ГПК за подаване на възражение пред въззивния съд. Посоченото второ „ новооткрито обстоятелство” е от значение за изпълнителното производство, за вещите или вземанията срещу които може да бъдат предприети изпълнителни действия. Ето защо, липсата на формулиран материално или процесуално правен въпрос е от една страна, достатъчно основание касационно обжалване да не бъде допуснато, а от друга – прави безпредметно обсъждането на допълнителните критерии по т. 1, т.2 или 3, ал. 1, чл. 280 ГПК / т.1 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС/.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че въпросът за процесуалните предпоставки, обуславящи съществуването на правото на иск по чл.424 ГПК, вкл. правния интерес за предявяването му, ОСГТК на ВКС се е произнесе в т.16 на ТР № 4 от 18.06.2014 г., по тълк. д. № 4/2013 г., което е задължително за съдилищата. С постановяването му е преодоляна противоречивата съдебна практика, че преценката дали твърдените от ищеца доказателства и обстоятелства са нови, дали са от съществено значение за делото и променят ли дължимостта на вземането, е въпрос, по който съдът дължи произнасяне с решението. Допустимостта на специалния отрицателен установителен иск по чл.424 ГПК е обусловена от надлежното излагане в исковата молба на твърдения за съществуването на факти, чието установяване би обусловило извод за недължимост на вземането, за което е издадена влязлата в сила заповед за изпълнение. Ако ищецът не твърди такива факти, той няма правен интерес да претендира по исков ред установяване несъществуване на вземането. Преценката дали по естеството си твърдените от ищеца факти са „от съществено значение“, обуславя допустимостта на иска, докато неговата основателност е свързана с доказване на тези факти. Аналогично трябва да се твърдят факти, при чието установяване документът да се смята за новооткрит по смисъла на закона. В противен случай би се образувало исково производство по чл.424 ГПК, в което процесуалните действия по установяване на твърдените факти да е лишено от смисъл, тъй като същите не са относими към преценката за дължимост на вземането, респ. не са основание за преодоляване на преклудиращия ефект на влязлата в сила заповед за изпълнение, тъй като са били известни на длъжника преди изтичане на срока за отговор, и следователно дори и да бъдат установени, искът не би могъл да бъде уважен. По същество преценката дали твърдените от ищеца факти са от съществено значение за делото и дали са новооткрити, е съобразяване на тяхната относимост към материалния спор. Що се касае до представените от частните касатори съдебни актове те или са постановени по други казуси / определение №154 по ч.гр.д. № 672/2010г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о. , определение № 23 по ч.гр.дело № 5947/2015г. ВКС, ІІІ г.о./ или не съставляват съдебна практика, тъй като липсва произнасяне по съществото на правен въпрос – определение №119 по ч.гр.д. № 157/2010г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о., определение №11 ч.гр.д. №2274/2008г., ІІІ г.о. /. В определение №18 по ч.гр.д. 6/2012г. на ВКС, ІІ г.о.също приема, че непосочването на правен въпрос е основание за недопускане на обжалваното определение до касационно обжалване, т.е. не обосновава допълнителен селективен критерий по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК.
След като частните касатори не обосновават предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за селектиране на частната касационна жалба, въззивното определение не следва да се допуска до касационен контрол. С оглед на изхода на делото и чл. 78, ал. 8 ГПК на ответника по касацията следва да се присъдят разноски от 1929.52 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение за отговор на частната касационна жалба.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №75/26.04.2016 г. по в. ч. т. д. № 100/2016 г. на Великотърновския апелативен съд, гражданско отделение.
ОСЪЖДА солидарно Н. П. Н., ЕГН [ЕГН], и [фирма], ЕИК[ЕИК], да заплатят на [фирма], [населено място] разноски в размер на 1929.52 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: