О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 561
[населено място], 25,06, 2014г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на дванадесети юни през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. №4496/2013 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на Н. Н. Л., съдебен адрес [населено място], [улица], ет.1, ап.1, чрез адв. Ц. П. от САК срещу решение № 193 от 8.07.2013г., постановено по в.т.д. № 191/2013г. на Варненския апелативен съд, търговско отделение, с което е потвърдено решение №1637/22.11.2012г. по т.дело №788/2012г. на Варненския окръжен съд. Според касатора решението е неправилно и недопустимо, и иска отмяната му по чл.281 ГПК. Представя Изложение на основанията по чл.284, ал.3, т.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК..
В отговор дружеството [фирма], представлявано от М. Ц. и адв. В. Д. Х., излага съображения за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване поради отсъствие на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК. Заявява, че решението не е нищожно и недопустимо.
Ответниците по касация И. Н. К. и Б. Ц. Д., чрез особения представител Й. М. не заявяват становище по допустимостта на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Решението не е нищожно. Същото е постановено от състав на Варненския апелативен съд, в рамките на неговата компетентност и в предвидената от закона писмена форма.
Следва да се отбележи, че конкретни доводи за нищожност и недопустимост на въззивното решение не са изложени от касатора, а при проверка на решението, съгласно т.1 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС, настоящият състав на ВКС, ТК не констатира данни за процесуална недопустимост на обжалвания съдебен акт.
Решението Варненският апелативен съд не следва да се допуска до касационно обжалване, по следните съображения:
Предмет на обжалване пред Варненския апелативен съд е решение на окръжен съд – [населено място], който се е произнесъл по предявен от Н. Л. иск по чл. 537, ал.2 ГПК за установяване по отношение на ответниците [фирма], И. Н. К. и Б. Ц. Д. несъществуване на вписани обстоятелства по партидата на дружеството [фирма], обективирани в решение №5431/27.06.2006г. и решение №5241/21.07.2006г. по фирмено дело №5152/2006г. на Варненския окръжен съд. Искът е отхвърлен като неоснователен, решението е потвърдено с обжалваното решение.
Ищецът е обосновал исковата си претенция за установяване вписване на несъществуващи обстоятелства с твърденията за невалидното им възникване, предвид наличието на влязло в сила решение на СГС по ф.дело № 126/2006г., с което е признато за установено, че вписаните с решение №7/28.03.2006г. по ф.дело № 8735/1997г. на [фирма] промени – изключване на Н. Л. като личен собственик и управител, както и промяна на седалището на дружеството, са недопустими. Освен препращане към мотивите на окръжния съд на основание чл.272 ГПК, апелативният съд е приел, че вписванията, чиято недопустимост е установена с влязло в сила решение, и поради това да е заличено вписването им, вписаните в последствия обстоятелства / предмет на иска по чл.537, ал.2 ГПК/, се явяват валидно възникнали, тъй като решението на СГС има действие за напред. Вписаното обстоятелство има действие по отношение на третите добросъвестни лица, каквито се явяват приобретателите на дялове на ищеца И. К. и Б. Д. за периода от вписването до заличаването.
По касационните основания по чл.280, ал.1 ГПК:
Първите два въпроса на касатора: 1. Заобикаля ли се закона при няколкократни прехвърляния на дружествен дял, възползвайки се от презумцията за добросъвестност с цел увреждане на собственика и 2.Запазват ли действията си договорите за продажба на дружествен дял, след като е загубил действието си този, въз основа на който се е легитимирал продавача по тях не кореспондират с мотивите към обжалвания съдебен акт, поради което не са относими към общото основание на чл. 280, ал. 1 ГПК. В случая същественият въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд и който намира разрешение в ТР №1 от 6.12.2002г. по т.дело №1/2002г. на ОСГК на ВКС е за действието на вписването в търговския регистър на подлежащи на вписване обстоятелства по партидата на търговеца, в случаите когато с влязло в сила решение вписването е обявено за недопустимо до датата на заличаване на това обстоятелство на основание чл. 498 ГПК / отм/ по отношение на третите добросъвестни лица. При постановяването на решението съдът не се е отклонил от задължителните за съдилищата разяснения в цитираното тълкувателно решение на ОСГТК на ВКС.
Третият и четвъртият въпрос: в хипотезата на свързани лица по смисъла на параграф1 ТЗ оборва ли се презумцията на чл. 493, ал.2 ГПК отм. и добросъвестен ли е приобретателят, макар да е видно, че вписването в търговския регистър е недопустимо, се поставят за първи път пред касационната инстанция и тъй като по тях не се е произнесъл въззивният съд, същите не попадат в общото основание по чл.280, ал.1 ГПК и т.1 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС. Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Поставените въпроси са и фактически, тъй като се отнасят до установяване на факти дали лицата са свързани по смисъла на цитирания параграф и дали към момента на прехвърлителните сделки ответниците – физически лица са знаели за обстоятелствата, за които вписването е обявено за недопустимо.
Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, поради което настоящият състав на ВКС, ТК не обсъжда допълнителния критерий по т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
На ответника [фирма] ще следва да се присъдят документираните разноски от 500 лв. за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното Върховният касационен съд, ТК, състав на първо отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационна обжалване на № 193 от 8.07.2013г., постановено по в.т.дело № 191/2013г. на Варненския апелативен съд, търговско отделение.
ОСЪЖДА Н. Н. Л., ЕГН [ЕГН], съдебен адрес [населено място], [улица], ет.1, ап.1, да заплати на [фирма] със седалище и адрес на управление в [населено място] разноски 500 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: