О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 168
гр. София, 06.03.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на деветнадесети февруари през две хиляди и петнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова т. д. N 2347 по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. И. Б. срещу решение № 312 от 21.02.2014г. по в.гр.д. № 4372/2013г. на Апелативен съд – София, в частта, с която е потвърдено решение № 3516 от 22.04.2013г. по гр.д. № 4372/2013г. на Софийски градски съд в отхвърлителната му част, с която предявеният от касатора срещу [фирма] иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ е отхвърлен за разликата над 35 000 лева до пълния претендиран размер от 75 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, както и в частта за присъдените в полза на застрахователя разноски..
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Ответникът по жалбата, [фирма], не представя отговор.
Ответникът по жалбата, третото лице помагач Д. А. М., не заявява становище по нея.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение по иска за репариране на неимуществените вреди, въззивният съд е приел, че са осъществени предпоставките по чл.45 ЗЗД за деликтната отговорност към увредения ищец на застрахования за гражданската си отговорност при ответника делинквент. Съобразявайки броя, вида и характера на травматичните увреждания на ищеца, всяко от които с характер на средна телесна повреда, първоначалната интензивност на болките и страданията, датата на произшествието, лимита на отговорност на застрахователя към тази дата, както и неблагоприятните за пострадалия последици за здравословното му състояние, базирани на конкретни изводи на съдебния експерт за възстановителния период на травмите, който не е приключил и е не по-малък от 5 години, решаващият състав е приел, че справедливото по чл.52 от ЗЗД обезщетение за претърпените от нея от ПТП неимуществени вреди възлиза на общо 50 000 лева, от които присъдени 35 000 лева с заплатеното преди процеса от застрахователя обезщетение от 15 000 лева.
Касаторът в изложението си по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК сочи като значими за изхода на делото въпросите: „/1/ Справедливо и адекватно ли е постановеното решение на претърпените вреди, предвид динамиката на икономическите и социалните процеси в страната?; Има ли съответствие между присъденото обезщетение за неимуществени вреди и характера и степента на тези вреди и отговаря ли въззивното решение на нормата на чл.52 ЗЗД?; /2/ Справедливо и адекватно на уврежданията на ищеца ли е постановеното решение?; /3/ Спазен ли е принципът на закона за присъждане на справедливо и адекватно застрахователно обезщетение?”. Допускането на касационното обжалване се основава на всички предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 от ГПК.
Видно от очертаното по-горе съдържание на изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, в него се прави смесване на касационните основания по чл.281, т.3 ГПК и специфичните за достъпа до касация основания по чл.280, ал.1, т.1-т.3 ГПК, тъй като въпросите са свързани с преценка на правилността на обжалвания съдебен акт. Дори обаче, да се приеме, че значимият за изхода на спора правен въпрос, на който се позовава касаторът, е за приложението на чл.52 ЗЗД, въпреки, че той е относим към предмета на конкретното дело, образувано по предявен иск по чл.226, ал.1 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, и е обусловил определянето на размера на присъденото обезщетение, не се доказва наличието на релевираните допълнителни предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
По въпросите, свързани с приложението на чл.52 от ЗЗД, съществува задължителна съдебна практика – ПП №4/1968г. и практика по чл.290 ГПК, в съответствие с която е постановен атакувания съдебен акт. Въззивният съд е взел предвид специфичните за конкретния случай обстоятелства, при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, значими за установения в чл.52 ЗЗД принцип на справедливостта. С оглед горното, не се доказва осъществяване на допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Съгласно т.3 от Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, доколкото обжалваното въззивно решение е постановено в съответствие със задължителната практика на ВКС, не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, независимо дали има влезли в сила казуални решения, даващи противоречиво разрешаване на същия правен въпрос.
Не е осъществено и поддържаното от жалбоподателя основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Дадените с ППВС № 4/1968 г. задължителни указания по тълкуването и прилагането на посочената разпоредба не са загубили своето значение и днес, което изключва допускането на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК по посочения въпрос. Разликата в размерите на обезщетенията за неимуществени вреди, присъждани от съдилищата, произтича не от неточното прилагане на закона, поради трудности по приложението на установения в чл.52 от ЗЗД принцип на справедливост, а от разликата във фактите, на които се основава решението по всяко конкретно дело. Липсва непълнота или неяснота на закона, налагащи преодоляването им по тълкувателен път, или необходимост от даване на нови правни разрешения, обусловена от промяна на конкретни обстоятелства, поради което въпросът не е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото /чл.280, ал.1, т.3 ГПК/.
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение.
Водим от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 312 от 21.02.2014г. по в.гр.д. № 4372/2013г. на Апелативен съд – София в обжалваната част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.