4
4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 179
гр. София, 11.04.2017 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на шести април през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като разгледа докладваното от съдията Костова ч.т.д. № 452/2017 г. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] –гр. София срещу определение № 267 от 5.12.2016г., постановено по в.ч.гр.д. № 283/ 2016г. на Силистренския окръжен съд, с което е потвърдено определение №2 от 8.11.2016г. на съдия по вписванията при Агенция по вписванията при Районен съд [населено място], с което е отказано вписване на удостоверение №20160630101343/30.06.2016г. и на удостоверение №20160630101441/30.06.2016г. за промяна по реда на чл. 15 ТЗ на кредитора [фирма], ЕИК[ЕИК] като правоприемник на „А. банка-клон България”/К./, ЕИК[ЕИК] по партида на имота и по партида на длъжника по 8 броя договорни/ законни ипотеки, описани в молба вх. № 3189/27.10.2016г.
Жалбоподателят счита обжалваното определение за неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, поради което иска неговата отмяна. В приложеното изложение на касационните основания по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени следните въпроси, като обусловили изхода на конкретния правен спор: „1. Подлежат ли на вписване удостоверения, издадени от Търговския регистър към Агенция по вписванията за прехвърляне на търговско предприятие по реда на чл. 15 ТЗ, в Имотния регистър по партидата на имот, служещ за обезпечение на задължение към прехвърленото търговско предприятие, и по партидата на ипотекарен длъжник, ипотекирал свой собствен имот, като обезпечение на задължение към прехвърленото търговско предприятие?; 2. Подлежи ли при прехвърляне на търговско предприятие, в имуществото, на което са включени вземания, обезпечение с договорна/законна ипотека, удостоверението по чл. 263в, ал. 1 и чл. 263, ал. 1 ТЗ на вписване по смисъла на чл. 4, б. „и” ПВ (понастоящем б. „л”)?; 3. При прехвърляне на търговско предприятие, в имуществото, на което са включени вземания, обезпечение с договорна/законна ипотека, следва ли да намира приложение и да се прилага чл. 171 ЗЗД?” Намира, че по формулираните материалноправни въпроси е налице противоречива практика на съдилищата, а именно: определение №200 от 2.11.2016г. на ОС-Видин по ЧГД № 357/2016г.; определение № 785 от 7.12.2016г. на ОС –гр. Кърджали по ч.гр.д. № 20165100500199; определение № 851 от 7.12.2016г. на ОС – [населено място] по в.гр.д. № 631/2016г. / основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК/; определение № 523 от 6.07.2015г. на ВКС по т.д. № 2428/2014г. на І т.о.; определение № 84 от 20.01.2014г. на ВКС по ч.т.д. № 3123/2013г. на І т.о.; решение № 131 от 26.03.2012г. по гр.д. № 720/2011 на І г.о. на ВКС; определение № 170 от 25.03.2015 г. на ВКС по ч.т.д. № 3746/2014г. на ІІ т.о.; определение № 673 от 16.05.2014г. на ВКС по гр.д. № 2193/2014г. на ІV г.о. / основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК/
Върховния касационен съд, състав на Първо търговско отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страната, намира следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу определение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
За да потвърди определението на Службата по вписванията в [населено място], с което е отказано вписване на две удостоверения по чл.15 ТР на АП за промяна на кредитора – частният касатор в качеството му на правоприемник на „А. Б. –клон Б” /К./, въззивният съд е приел, че когато се прехвърля търговско предприятие, с оглед валидността на продажбата, прехвърлянето се вписва в търговския регистър по партидите на продавача и купувача, като вписването е елемент от фактическия състав на сделката. Когато се прехвърля недвижим имот или вещно право върху такъв, договорът се вписва и в съответната Служба по вписванията по арг. на чл. 16, ал. 4 от ТЗ, чл. 4, б „л” от Правилника за вписванията. На вписване в ТР и в Службата по вписванията подлежи договорът за продажба на търговско предприятие, а не издадените от ТР удостоверения за вписване на продажба на търговско предприятие. Когато предприятието включва вземания, обезпечени с ипотека, за да има действие по отношение на ипотеката, договорът за прехвърляне на търговското предприятие трябва да бъде вписан и в имотния регистър – арг. чл.171 ЗЗД, чл. 12, ал.2 и чл.17 от Правилника за вписванията. Според съда доколкото липсва изрична законова регламентация за вписване на промяна на кредитора при сделки с търговски предприятия по отношение на ипотечни актове, които обезпечават вземания, част от прехвърленото търговско предприятие, не следва да се прилагат по аналогия дадените разрешения в ТР №7/25.04.2012г. по т.д. №7/2012г. на ОСГТК на ВКС за до пускане вписване на удостоверения по чл.263в, ал.1 и чл.263г, ал.1 ТЗ, тъй като същите се отнасят до хипотези на различни правни действия, чрез които се преобразува търговско дружество чрез вливане, сливане, разделяне и отделяне.
Настоящият състав на ВКС, ТК намира, че не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на определението на въззивния съд.
Съгласно разясненията, дадени в т.1 на ТР № 1/19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, което според чл.274, ал.3 ГПК намира приложение и по отношение на частните касационни жалби, допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Въпросът трябва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд и да е от значение изхода на делото.
От поставените от жалбоподателя правни въпроси релевантни за изхода на делото са първият и третият. Въпросите са обсъждани от окръжния съд и са обусловили извода му за законосъобразност на направения от съдията по вписвания отказ.
По поставените релевантни за изхода на спора правни въпроси е създадена постоянна съдебна практика, формирана с постановеното по реда на чл.274, ал.3 ГПК определение № 122 от 14.03.2017г. по ч.т.д. № 163/2017г. на ВКС, ТК, I т.о. В определението е прието, че при прехвърляне на търговско предприятие, елемент от което е обезпечено с ипотека вземане на отчуждителя, на основание чл.171 ЗЗД вр. чл.4, б.“л“ П. на вписване в имотния регистър подлежи договорът за продажба на търговско предприятие, а не издадените удостоверения от Агенция по вписванията – ТР за вписване на основание чл.16, ал.1 ТЗ в търговския регистър на извършеното прехвърляне на търговско предприятие по делото на отчуждителя и на правоприемника. Според чл.15, ал.1 ТЗ търговското предприятие като правна и фактическа съвкупност – материални и нематериални права и задължения, както и фактически отношения, може да бъде предмет на разпоредителна сделка и в случай, че тази съвкупност включва вземания, обезпечени с ипотека, на основание чл.171 ЗЗД, за да има действие прехвърлянето на тези вземания спрямо трети лица, е необходимо самото прехвърляне като правен акт да се впише в имотния регистър. Посочено е, че хипотезите на вписване в имотния регистър въз основа на актове, които представляват удостоверения за вписване в друг публичен регистър, са изрично нормативно посочени, като липсва нормативно основание за вписване в имотния регистър при СВ на удостоверението по чл.16, ал.1 ТЗ, издадено от Агенция по вписванията и удостоверяващо вписването в търговския регистър по делото на отчуждителя и на правоприемника на прехвърлянето на търговско предприятие, ако елемент от него е обезпечено с ипотека вземане на отчуждителя.
Тъй като изводите на въззивния съд по поставените въпроси са в съответствие с формираната задължителна практика, не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване по посочените от частния жалбоподател определения.
Вторият въпрос е свързан с правилността на обжалваното определение, тъй като предполага преценка на законосъобразността на извода на окръжния съд за липса на основание за прилагане по аналогия на разпоредбите на чл.263, ал.6 вр. чл.263в, ал.1 и чл.263г, ал.1 ТЗ.
С оглед на изложеното настоящият състав на ВКС, ТК, състав на първо отделение намира, че не са налице основание за допускане обжалваното определение до касационното обжалване, затова
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 267 от 5.12..2016г., постановено по в.ч.гр.д. № 283/ 2016г. на Силистренския окръжен съд, гражданско отделение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: