О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 840
[населено място], 12.11.2015 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. №276 /2015 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано по касационна жалба на Регионална инспекция по околната среда и водите – Бургас към Министерството на околната среда и водите / РИОСВ към МОСВ/ за отмяна на решение № №62 от 16.09.2014г., постановено по в.т.дело № 165/2014г. на Бургаския апелативен съд в частта, с която е прието за установено, че между [фирма] и РИОСВ – Бургас съществува правоотношение по договор от 24.10.2012г. за извършване на туристическа дейност с предмет „ Разходка с лодка по река Р. в резерват Р.”, както и в частта за разноските.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за недопустимост, алтернативното оплакване е за неправилност на решението в обжалваната му част, поради противоречието му с материалния закон. Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат – чл.280, ал.1, т.1 / по първия въпрос/ и т.3 ГПК / по втория въпрос/.
Ответникът по жалбата [фирма], чрез адв. М. Ш. поддържа становище за недопускане на решението на Бургаския апелативен съд до касационно обжалване. Прави се искане за присъждане на адвокатско възнаграждение за изготвения отговор на касационната жалба на РИОСВ.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК.
Предпоставка за допустимост на касационното обжалване е наличието на разрешен от въззивния съд правен въпрос от материалното и процесуално право. От това следва, че релевантността на поставения от касатора въпрос се ограничава до правните изводи на съда по същество досежно съобразяването им с практиката и закона, и не обхваща и преценката на приетата по делото за установена фактическа обстановка.
Бургаският окръжен съд е сезиран с положителен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено по отношение на ответника РИОСВ – Бургас, че между него и ищеца [фирма] съществува правоотношение по срочен договор от 24.10.2012г. за осъществяване от търговското дружество на туристическа дейност „Разходка с лодка по река Р. в резерват Р.”. Съдът е счел за допустим и основателен предявеният установителен иск. След преценка на доказателствата по делото, съдът е приел, че възложителят на дейността РИОСВ не е имал основание за едностранно прекратяване на договора без предизвестие по чл.32 от договора, тъй като не е установено изпълнителят – ищец да е допуснал поддържаните от ответника нарушения на ЗЗТ и ЗУТ при изпълнение на договора, но дори и да се приеме, че има нарушения, не е налице допълнителното условие в клаузата – нарушението да е системно. Всички съставени актове и санкции по случая се основават на едно деяние – извършване на ремонт на бар-грил Р. и прилежащата му инфраструктура през м.март 2013г. След като не е възникнало потестативното право по чл.32 от договора, волеизявлението на възложителя за прекратяването му не е произвело търсеното правно действие и облигационната връзка между страните по договора не е прекратена.
За да потвърди решението в обжалваната част, БАС е препратил към мотивите на БОС на основание чл.272 ГПК и изложил допълнителни съображения. След изпратеното до ищеца писмо от 12.08.2013г. за едностранно прекратяване на договора, с последващите си действия възложителят РИОСВ –Бургас е изразило съгласие за продължаване на облигационните отношения между страните, във връзка упражняване на предмета на дейност по договора. О. връзка между страните продължава да съществува и до момента, като РИОСВ не се противопоставя на това фактическо положение. Правният интерес за предявяване на установителния иск за ищеца произтича от самото твърдение на РИОСВ – Бургас, че договорът от 24.10.2012г. е прекратен, както и от обявения нов конкурс за възлагане на туристическата дейност с предмет „Разходка с лодка по река Р. в резерват Р.”. Обратния извод би довел до недопустима промяна на съществуващото правно отношение между страните, действащо понастоящем и занапред.
По допустимостта на решението по установителния иск по чл.124, ал.1 ГПК:
Касаторът поддържа, че е недопустимо с установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК да се иска установяване съществуването на право по прекратен договор – независимо правилно или неправилно е прекратен. Позовава се на решение №127 от 29.10.2010г. постановено по т.дело №20/2010г. на ВКС, ТК.
По процесуалния въпрос не е налице поддържаното оплакване на касатора за недопустимост на предявения иск по чл.124, ал.1 ГПК, както и противоречието на решението на Бургаския апелативен съд с решение №127/29.10.2010г. по т.дело № 20/2010г. на ВКС, І т.о. по следните съображения:
Според правната теория и съдебна практика абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на установителния иск по чл.124, ал.1 ГПК е наличие на правен интерес. Правният интерес от решаването на правния спор винаги произтича от конкретните обстоятелства, в които спорът се изразява и чрез които всеки от спорещите твърди, че се засяга правната му сфера. Диспозитивното начало в гражданския процес се проявява в това, че участникът в гражданския спор сам определя кога, доколко и в какъв обем защита търси от съда. В конкретния случай конкретните обстоятелства – изпълнение на дейността по договора от 24.10.2012г. и липсата на фактически действия от страна на касатора, които да възпрепятстват упражняването на дейността от изпълнителя, обуславят за ищеца правния интерес от предявяване на установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК за установяване съществуването на правоотношението по договор за възлагане на туристическа услуга. Доколкото следва да се съобразят конкретните обстоятелства определящи правния интерес от търсената искова защита за ищеца не е налице идентичност с решението по т.дело № 20/2010г. на ВКС, ТК, Іт.о.
Не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение на БАС по втория материалноправен въпрос „Възможно ли е с последващи действия / конклудентни/ страните да изразят съгласие за продължаване на прекратени облигационни отношения без да е осъществен фактическия състав при сключване на договора?” Въпросът не се явява обуславящ изхода на спора с оглед на препращането на апелативната инстанция към мотивите на първоинстанционното решение за липсата на посочените в чл.32 от договора предпоставки за едностранно прекратяване на срочния договор от 24.10.2012г. Отсъствието на основната предпоставка – въпросът да е обуславящ изводите на съда за решаване на правния спор, освобождава ВКС от разглеждане на допълнителния селективен критерий по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК / спр.т.1 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС/.
В заключение, липсват предпоставките на закона за касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1 ГПК.
На ответника по касация не се присъждат разноски, тъй като не са представени доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение за изготвения отговор на касационната жалба.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 62/16.09. 2014г., постановено по в.т.дело № 165/2014 г. на Бургаския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: