О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 880
София, 19.11.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на осемнадесети ноември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 499 по описа за 2014 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] чрез процесуален представител М. А. срещу решение № 334/29.11.2013 г. на Варненски апелативен съд /ВАС/, търговско отделение по в.т.д. № 509/2013 г., с което е потвърдено отхвърлително решение на Варненски окръжен съд /В./ по иск на настоящия касатор на основание чл.534 ТЗ срещу С. П. Н. за заплащане на сумата 90251.10 лв. – част от задължение по запис на заповед от 27.11.2007 г. за сумата 107404.70 лв. издаден, от [фирма] и авалиран от С. Н..
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основания за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – С. П. Н. оспорва допускането на касационната жалба по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
За да потвърди отхвърлителното решение на В., ВАС е приел, че С. П. Н. като авалист по процесния запис на заповед не е пасивно легитимиран да отговаря по предявения иск по чл.534 ТЗ, освен това срещу издателя на записа на заповед е налице стабилна заповед на изпълнение, издаден изпълнителен лист по нея и образувано изпълнително производство. Според ВАС с разпоредбата на чл.534 ТЗ не е вменена отговорност на поръчителя за заплащане на сумата, с която е налице обогатяване във вреда на поемателя при загубване на исковете по менителничния ефект, поради погасяване по давност /в случая с влязло в сила решение между страните по т.д. № 2928/2011 г. на В. е отхвърлен установителен иск на [фирма] по чл.422 вр. чл.417 т.9 ГПК за дължимост на исковата сума срещу авалиста С. Н., поради погасяване на вземането по записа на заповед по давност/. Искът може да се упражни само срещу издателя на запис на заповед. Специалният иск по чл.534 ТЗ е нормативно уредено отклонение от общите правила, че погасителната давност е пречка за реализиране на материални права по съдебен ред. Според ВАС по смисъла на чл.534 ТЗ авалистът и платецът не са едно и също лице /възражение на въззивника и настоящ касатор/ – платец е лицето, което трябва да плати по менителницата /чл.455 т.3 ТЗ/ и може да е различно от издателя му, докато при записа на заповед такава отделна фигура не съществува – платецът и издателят съвпадат. В случая С. П. Н. като авалист по записа на заповед от 27.11.2007 г. не е пасивно легитимиран по иска по чл.534 ТЗ, поради което предявеният срещу него иск е неоснователен. Освен тези си доводи ВАС е препратил на основание чл.272 ГПК и към мотивите на първоинстанционния съд, в които са изложени подробни съображения, включително и такива, че не е налице неоснователно обогатяване, доколкото вземането против издателя се изпълнява принудително въз основа на стабилна заповед за изпълнение и издаден изпълнителен лист.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата.
В настоящия случай касаторът формулира следните въпроси по чл.280 ал.1 ГПК: 1. „Авалистът/менителничният поръчител отговаря ли за неоснователно обогатяване поради прескрибиране или преюдициране на ефекта на основание чл.534 от ТЗ?” 2. „Когато чл.485, ал.1 от ТЗ постановява, че поръчителят отговаря, като лицето за което е поръчителствал, в обхвата на тази отговорност попада ли и отговорността по чл.534 от ТЗ?” 3. „В обхвата на солидарната отговорност на поръчителя по чл.513, ал.1 ТЗ попада ли и отговорността по чл.534 от ТЗ?” 4. „Съгласно чл.513, ал.2 ТЗ приносителят може да предяви исковете си срещу всички задължени по менителницата лица, заедно или поотделно, без да се съобразява с реда, по който те са се задължили. На това основание и във връзка с чл.485, ал.1 от ТЗ и чл.513, ал.1 от ТЗ приносителят може ли да предяви иска си по чл.534 от ТЗ?” 5. „С поемане на минителнично поръчителство възниква самостоятелно задължение за авалиста, което е действително даже и ако задължението на издателя не е (чл.485 ал.2 ТЗ). При неплащане, като имаме в предвид чл.495 от ТЗ, авалистът обогатява ли се от поетия самостоятелен ангажимент така както това се приема за издателя?”
Така формулираните от касатора въпроси са във връзка със спора, но не всички в този си вид и само те като разрешение са обуславящи изхода му, съобразно мотивите на ВАС. По същество въпросите изразяват желанието на касатора за тълкуване на чл.534 ТЗ, което не намира опора в закона, нито в сочената от самия касатор практика /ТР № 1/2005 г. на ВКС и р. № 120/30.07.2010 г. на ВКС, както и р.№ 1569/18.02.2004 г. на ВКС по ГПК /отм./, които не обуславят наличие за допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК. Никъде в тези решения не е прието, че задължението на авалиста, обуславя и отговорността му по иска за менителнично неоснователно обогатяване по чл.534 ТЗ, което поддържа касаторът. Посочените две решения на ВКС третират различията между менителничното поръчителство по чл.483–485 ТЗ и договора за поръчителство, уреден в ЗЗД, а ТР № 1/2005 г. на ВКС не разглежда въпросите във връзка с иска по чл.534 ТЗ. Не обуславят допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.2 ГПК и приложените други решения на въззивни и районни съдилища, без доказателства, че са влезли в сила /т.3 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/. Не е налице и допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, доколкото касаторът не излага съображения за наличие на някоя от хипотезите на тази разпоредба /т.4 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/. Възпроизвеждането на законовата разпоредба не обуславя приложението й. Разрешението в обжалваното решение относно отговорността на авалиста по предявения иск по чл.534 ТЗ е не в противоречие, а в съответствие с правната доктрина /”Записът на заповед и менителницата”–проф. д-р М. П., издателска къща „София-Р”, второ преработено издание, стр.218/. Следва да се посочи още, че основанието за потвърждаване на отхвърлителното решение на В. според ВАС е липсата на пасивна легитимация по иска за ответника – авалист и настоящ касатор, както и липсата на неоснователно обогатяване, доколкото вземането против издателя [фирма] се изпълнява принудително въз основа на стабилна заповед за изпълнение и издаден изпълнителен лист.
По изложените съображения настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на ВАС.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78 ал.3 ГПК касаторът следва да заплати на ответника по жалбата сумата 1500 лв. поискани и направени разноски – адвокатски хонорар за настоящата инстанция.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 334/29.11.2013 г. на Варненски апелативен съд, търговско отделение по в.т.д. № 509/2013 г.
ОСЪЖДА [фирма] [населено място], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление пл. „С.” № 1 да заплати на С. П. Н. с адрес [населено място], [улица] сумата от 1500 лв. /хиляда и петстотин лева/ разноски за настоящата инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.