О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 546
гр. София, 13.12.2016 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет е четвърти ноември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като разгледа докладваното от съдията Мариана Костова ч.т.д. № 1673/2016 г. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] –гр. Видин срещу определение № 35/12.02.2016 г. по гр.д. №573 по описа за 2014 г. на Видинския окръжен съд, с което е потвърдено разпореждане от 01.12.2015 г., постановено по гр.д. №573/2014 г., по описа на Районен съд -Видин.
Жалбоподателят счита, че въззивно определение е неправилно, поради което следва да бъде отменено, а делото върнато Районен съд – Видин за администриране на подадената въззивна жалба. В приложеното към жалбата изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване поставя като съществени следните въпроса: „ 1. Процесуално правоспособен ли е търговецът [фирма] /в н./ към момента на подаване на въззивната жалба вх. № 11905/30.11.2015 г. против решението, постановено по гр.д. № 573/ от 2014 г. по описа на Видински районен съд?; 2. Просрочена ли е подадената от [фирма] /в н./ въззивна жалба вх. № 11905/30.11.2015 г. против решението, постановено по гр.д. № 573/ от 2014 г. по описа на Видински районен съд, при положение, че е уведомен за обжалваното решение на 16.11.2015 г.?”. Поддържа и наличието на допълнителни критерий за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Счита, че Видинският окръжен съд се е произнесъл в противоречие със следните съдебни актове на Върховния касационен съд и съдилищата в страната: решение №115/8.05.2015 г., постановено по гр.д. № 3602 по описа за 2014 г. на ВКС, ІІІ г.о.; решение № 760/12.04.2005 г., постановено по гр.д. № 546 по описа за 2014 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.; определение № 1398 от 22.05.2015 г. на САС по в.ч.гр.д. № 1042/2015 г.; определение № 288 от 30.06.2015 г. на АС –Пловдив по ч.в.т.д. № 399/2015 г.
Препис от жалбата, заедно с нейните приложения е връчен на ответната страна – [фирма] –гр. София, която в писмен отговор изразява становище за нейната неоснователност.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275 , ал.1 ГПК.
С атакуваното определение съставът на Видинския окръжен съд е потвърдил разпореждане на Районен съд – Видин, с което е върната като просрочена въззивна жалба вх. № 11905/30.11.2015 г. на [фирма] –Видин, подадена от управителя на дружеството, против решение по гр.д. № 573/2014 г. За да постанови връщане на въззивната жалба Видинския районен съд е констатирал, че съобщение с препис от решението е връчено и получено от [фирма] /в н./ веднъж на 2.11.2015 г. от синдика М. Н. и втори път на 10.11.2015 г. от синдика Б. Б.. Съответно срокът за обжалване на решението е изтекъл на 24.11.2015 г. Изложени са съображения, че в исковото производство дружеството, в качеството му на ответник по делото, се представлява от синдик и в това му качество са връчени обявленията за изготвеното съдебно решение.
По основанията за допускане на обжалваното въззивно определение до касационно обжалване:
Първият въпрос не обосновава общия селективен критерия на чл.280, ал.1 ГПК и т.1 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС. Съдът не е отрекъл правосубектността на дружеството – жалбоподател, поради което този правен въпрос не е обусловил решаващия му извод за потвърждаване на разпореждането на районния съд за връщане на подадената въззивна жалба, като просрочена. Именно защото дружеството в несъстоятелност е субект на правото, то е страна в процеса и от негово име и срещу него могат да се извършват правни действия. Решаващият извод на съда е обусловен от възложените на синдика от ТЗ правомощия, като орган на несъстоятелността. Съгласно чл. 658, ал. 1, т. 7 ТЗ синдикът участва в производствата по делата на предприятието на длъжника и завежда от негово име дела, а в предвидените от закона условия може да прави искания за прекратяване, разваляне или унищожаване на договори, по които страна е длъжникът – чл. 658, ал. 1, т. 6 ТЗ. При тези две групи правомощия синдикът действа от името на длъжника и упражнява неговите материални и процесуални права. Вторият въпрос дали е просрочена подадената от [фирма] /в н./ въззивна жалба вх. № 11905/30.11.2015 г., чрез управителя, е във връзка със спора, но не осъществява общия селективен критерий, доколкото съдът е приел, че обявлението за изготвеното решение е връчено на синдиците, с оглед на възложените им от чл.658, ал.1, т.7 ГПК функции да участват по делата срещу длъжника, и спрямо датата на връчените съобщения, срокът за обжалване на решението е изтекъл. Настоящият състав не обсъжда наведените в изложението по чл.284, ал.3, 1 ГПК доводи за допълнителния извод на първоинстанционния съд за връщане на въззивната жалба, като подадена от лице без представителна власт, тъй като предмет на инстанционен контрол е определението на Видинския окръжен съд.
Представената съдебна практика не обосновават допълнителните селективни критерии по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. Определенията на САС и Пловдивския апелативен съд нямат отбелязване да са влезли в сила. Съгласно даденото в т.3 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС разяснения, съдебната практика се формира само от влезлите в сила съдебни актове, какъвто не е конкретния случай с двете определения на апелативни съдилища. Решение № 760 от 1.04.2005г. по гр.дело № 546/2004г. на ВКС, ТК, Іт.о. касае страните в исковото производство по чл. 694 ГПК / неприложима е общата разпоредба на чл. 658, ал.1, т.1 ТЗ за представителство на длъжника от синдика, доколкото се установява, респ. оспорва вземане срещу длъжника/, т.е. хипотеза различна от тази по настоящото дело, предмет на което е установителен иск по чл.422 ГПК, в което дружеството по несъстоятелност е ответник. С решение № 115/8.05.2015г. по гр.дело № 3602/2014г. на ВКС, ГК е оставена без уважение молба за отмяна с основание чл.303, ал.1, т.5 ГПК, поради което то не формира съдебна практика. Въпросът е разрешаван противоречиво от съдилищата, когато разрешението на обуславящ изхода на делото в обжалваното въззивно решение въпрос е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос по приложението на правната норма в друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на ВКС, постановено по реда на отм. ГПК. Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл. 280, ал. 1, ал. 3 ГПК. Позоваването само на закона не е достатъчно за да се обоснове извод за допустимост на касационното обжалване на определението на Видинския окръжен съд.
Предвид горното обжалваното определение не следва да бъде допуснато до касация.
С оглед на изложеното, съставът на ВКС, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 35/12.02.2016 г. по гр.д. № 573 по описа за 2014 г. на Видинския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: