О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 103
гр. София, 05.02.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на четвърти февруари през две хиляди и шестнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното от съдия Костадинка Недкова т. д. N 1643 по описа за 2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 1 от 27.01.2015г. по в.т.д. № 324/2014г. на Апелативен съд – Бургас, с което е потвърдено допълнително решение № 306/ 04.11.2014г. по т.д. № 652/ 2013г. на Окръжен съд – Бургас за отхвърляне на молбата по чл.250 ГПК за допълване на постановеното по делото на 29.07.2014г. решение.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Ответникът по жалбата не представя отговор на същата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди отхвърлянето на молбата по чл.250 ГПК за допълване на първоинстанционното решение, въззивният съд е приел, че окръжният съд се е произнесъл по всички предявени от ищеца искове /по чл.19, ал.3 ЗЗД и чл.92 ЗЗД/, поради което решението не е непълно. Заявеното от ищеца изменение на исковете с молба от 25.04.2014г. /след размяната на книжата и проекта за доклад/ и то при условията на евентуалност, „в случай, че се приеме, че не са налице условията по чл.19, ал.3 ЗЗД за обявяване на предварителния договор за окончателен, да се осъди ответното дружество да заплати сумата от 436 718,37 лева – цена на имота, представлява ненадлежно предявяване на нов иск.
В изложението към касационната жалба се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по въпроса за приложението на чл.214 ГПК в противоречие с практиката на ВКС – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, а въпросът за срока за изменение на иска при търговски спорове е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК
Въпреки, че въззивният съд се е позовал на приложението на чл.214 ГПК, даденото от него разрешение не се покрива с разглежданата в решение № 158 / 01.07.2013г. по гр.д. № 1008/ 2012г. на ВКС, ГК, хипотеза, тъй като т.нар. „изменение на иска” не е включено в доклада на съда и по него няма произнасяне, доколкото е счетено, че то не представлява изменение по см. на чл.214 ГПК, а предявяване на нов иск. Не е налице противоречие на възззивния акт и с решения № 162 / 17.12.2014г. по т.д. № 1742/ 2013г., на ВКС, ТК и решение № 172 / 19.04.2012г. по гр.д. № 811 / 2011г. на ВКС, ГК, според които промяната на петитума на иска може да се изрази чрез замяната му с нов петитум на иска или добавяне на нов петитум, като едновременната промяна на основанието и петитума на иска е недопустима, тя не съставлява изменение на иска, а предявяване на нов иск. В настоящия случай се иска изменение на петитума на конститутивен иск /за обявяване за окончателен на предварителен договор/ под формата на последващо съединяване при условията на евентуалност с осъдителен иск за връщане на продажната цена, при който страната се позовава на ново обстоятелство, непосочено в исковата молба /осъществяване на условие, при което може да се иска връщане на продажната цена/, макар доказателство за наличието на уговорка за това условие, да представлява, представения с исковата молба предварителен договор за продажба на недвижим имот. Навеждането на ново обстоятелство – осъществяването на посоченото условие, води до изменение на обстоятелствената част и то наред с искането за изменение на петитума /при това от констутитивен в осъдителен/, сочи, че в съответствие с цитираната практика на ВКС, апелативният съд е приел, че т.нар. изменение по реда на чл.214 ГПК е недопустимо, като е налице предявяване на нов иск, неприет за разглеждане от първоинстанционния съд. В случая е без значение наведеното от касатора твърдение за известно противоречие в самата практика на ВКС /между посочените две решение на ВКС и решение № 223 / 07.01.2014г. по гр.д. № 2083/ 2013г. на ВКС, ГК, с което е застъпено становището, че изменението на иска е различно от последващо съединяване на искове/, предвид липсата на противоречие на въззивното решение с дадените разрешения. Предвид изложеното, по първия въпрос не е налице наведеното от касатора допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, което възпрепятсва допускането на решението до касация.
Вторият въпрос за срока за изменение на иска при търговските спорове също не може да обуслови допускането на касационния контрол, тъй като по него няма произнасяне от въззивния съд и липсва общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК, поради което е безпредметно обсъждането на релевирания допълнителен критерий по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Изходът на спора е обусловен от извода на въззивният съд, че т.нар. „изменение на иска” е предявяване на нов иск, поради което е неприложима нормата на чл.214 ГПК.
Водим от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1 от 27.01.2015г. по в.т.д. № 324/2014г. на Апелативен съд – Бургас.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.