О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 512
гр. София, 19.06.2014год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и девети май през две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното от съдия Костадинка Недкова т. д. N 1056 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение №290 от 29.10.2013г. по в.т.д. № 576 / 2013г. на Варненски апелативен съд, в частта, с която е потвърдено решение № 137/12.06.2013 на Окръжен съд – Добрич по т.д. № 56 / 2013г. за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на касатора по чл.630, ал.1 ТЗ.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон.
Ответникът по жалбата, [фирма], поддържа, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на решението. Претендира направените за настоящото производство разноски.
Ответникът по жалбата, [фирма], счита, че не са налице основанията по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване, съответно при условията на евентуалност, излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Прави искане за присъждане на разноски за производството пред ВКС.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди решението по чл.630, ал.1 ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност, въззивният съд въз основа на занижаването на показателите за ликвидност / от 0.830 и 0.758 обща и бърза ликвидност през 2012г. – до 0.311 и 0.293 към 31.03.2013г., при почти нулеви стойности на незабавната и абсолютната ликвидност/ е приел, че е налице трайна невъзможност на длъжника да посрещне краткосрочните си задължения за сметка на ликвидните си активи, като е определил за начална дата на състоянието на неплатежоспособност – 3.12.2012г., аргументирайки се, че от тази дата затрудненията на търговското дружество, от такива с временен характер, са станали трайни и необратими. На база на икономическите показатели са изложени съображения, че не са налице условията на чл.631 ТЗ, тъй като затрудненията на длъжника не са временни, нито той разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията без опасност за интересите на кредиторите, като не е възприето оплакването на ответника по молбата по чл.625 ТЗ, че при преценката по чл.631 ТЗ следва да се има предвид цялото имущество на длъжника, включително неговите дълготрайни активи. Посочено е, че последните са от значение само при преценка на свърхзадължеността на длъжника, като липсата на опасност за интересите на кредиторите се преценява като съотношение на краткострочните задължения към краткотрайните активи. Според апелативния съд, направените от въззивника – настоящ касатор, оплаквания в съдебно заседание и в писмената защита за това, че кредиторите въз основа на учредените в тяхна полза ипотеки като обезпечения на вземанията им към длъжника, разполагат и с друг път на защита, съответно за влошаване на положението на длъжника и на кредиторите вследствие на начисляване на ДДС върху активите на предприятието, за които е ползвало данъчен кредит, предвид прекратяването на дейността му и следващата от това задължителна дерегистрация, касаят не законосъобразността, а целесъобразността на обжалваното първоинстанционно решение. Въззивният съд е изложил подробни съображения по приложението на чл.107, т.4, б. „а” ЗДДС, като е застъпил становището, че разпоредбата е неприложима по отношение на търговци в несъстоятелност.
Допускането на касационното обжалване е обосновано в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК от жалбоподателя с твърдението, че въззивното решение съдържа произнасяне по значимите за изхода на делото правни въпроси: „/1/ Задължителна ли е дерегистрацията по ЗДДС от датата на обявяване на несъстоятелността?; 2/ Ще се стигне ли вследствие на това действие до влошаване на положението на кредиторите на несъстоятелността?”. Не се сочи и обосновава наличието на нито един от допълнителните критерии по чл.280, ал.1, т.1-т.3 ТЗ.
Настоящият състав намира, че липсват основанията по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване, предвид следното:
Не е осъществена общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК – въпросите да са обусловили изхода на спора. Въззивният съд изрично е посочил, че възраженията на длъжника – настоящ касатор относно приложението на чл.107, т.4, б. „а” ЗДДС, касаят целесъобразността, а не законосъобразността на обжалвания акт. Решаващите мотиви на съда, обусловили изхода на спора – потвърждаване на решението по чл.630, ал.1 ТЗ, по отношение на които няма поставен въпрос от касатора, са относно осъществяването на фактическия състав на чл.608, ал.1 ТЗ и липсата на предпоставките на чл.631 ТЗ, изведени въз основа на икономически показатели – коефициентите за ликвидност.
Непосочването от касатора на допълнителен критерий по чл.280, ал.1 ГПК, само по себе си също е основание за недопускане на касационния контрол. Към изложението е представено единствено решение по административно дело на Административен съд – Пловдив, което на плоскостта на дадените в т.2 от Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010г. по тълк.д. №1/2010г. на ОСГТК на ВКС, разяснения, не се явява съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, което се признава и от самия жалбаподател.
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение в атакуваната част.
Предвид изхода на настоящото производство, в полза на ответника по касацията, Б. П. България” АД, следва да бъдат присъдени, на основание чл.78, ал.8 ГПК, разноски в размер на 500 лева- юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно чл.9, ал.3 вр. чл.7, ал.1, т.4 от Наредба № 1 / 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. При определяне на минималното адвокатско възнаграждение за осъществено представителство във фазата на разглеждане на молбата за откриване на производство по несъстоятелност, приложение намира разпоредбата на чл.7, ал.1, т.4 от Наредба №1/ 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, относима за неоценяемите искове. Правилото на чл.7, ал.3 от същата наредба за определяне на минимума на адвокатското възнаграждение на база на стойността на предявените вземания за защита по дела за несъстоятелност е приложимо в хипотеза на осъществена правна защита в етапа на предявяване и приемане на вземанията, но не и в предхождащата го фаза на разглеждане на молбата за откриване на производството по несъстоятелност. Стадият на предявяване и приемане на вземанията в делото за несъстоятелност е предпоставено от откриване на производството по несъстоятелност, поради което, когато делото е все още във фазата на разглеждане на молбата за откриване на производство по несъстоятелност база за определяне на минималния размер на адвокатското възнаграждение не може да бъде стойността на предявените вземания, тъй като на този етап такива не са налице. В трайната и безпротиворечива практика на ВКС се приема, че при разглеждане на молбата по чл.625 ТЗ вземанията на кредитора, по чиято молба е открито производството по несъстоятелност, не се установяват със сила на пресъдено нещо с решението по чл.630 ТЗ, тъй като не са предмет на спора, който обхваща наличието или липсата на състоянието на неплатежоспособност, съответно свръхзадълженост.
На другия ответник по касационната жалба, [фирма], не следва да се присъждат разноски за представителство по настоящото дело, тъй като не се твърди и не се доказва да е заплатено възнаграждение на адвоката, представляващ банката в производството пред ВКС.
Водим от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 290 от 29.10.2013г. по в.т.д. № 576 / 2013г. на Варненски апелативен съд, в частта, с която е потвърдено решение № 137/12.06.2013 на Окръжен съд – Добрич по т.д. № 56/2013г. за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на касатора по чл.630, ал.1 ТЗ.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], направени за производството пред ВКС разноски по чл.78, ал.8 ГПК в размер на 500 лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.