О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 241
гр. София, 01.06.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на тридесет и първи май през две хиляди и шестнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова ч. т. д. N 2217 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на С. „Н.” срещу определение № 897 от 02.04.2015 по гр.д. № 3428/2014г. на Апелативен съд – София /неправилно посочено като ч.гр.д./, с което по реда на чл.248 ГПК е оставена без уважение молбата му за допълване на постановеното по делото решение № 2232 / 03.12.2014г. в частта за разноските чрез присъждане на съдебноделоводни разноски за въззивната инстанция в размер на 16 800 лева с ДДС, заплатено адвокатско възнаграждение.
Частният жалбоподател сочи, че атакуваното определение е неправилно, поради това, че без яснота и без посочване на конкретна методика на изчисление на разноските на страните е прието, че по компенсация за двете съдебни инстанции, разноски на ответника за втората инстанция са недължими.
Ответниците по жалбата искат потвърждаване на атакуваното определение, като законосъобразно и обосновано. Считат, че следва да бъде уважено направеното от тях пред въззивната инстанция възражение по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение с оглед липсата на правна и фактическа сложност на спора.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Въззивното производство е било образувано по жалби на тримата ищци, които са обжалвали първоинстанционното решение в отхвърлителната му част, с която исковете на всеки от тях са отхвърлени за горницата от 60 000 лева до пълния претендират размер от 140 000 лева или за общо 240 000 лева С въззивното решение е прието, че жалбите са частично основателни, като първоинстанционното решение е частично отменено в отхвърлителната част за горниците над 60 000 лева до 96 000 лева и ответникът по исковете осъден да заплати на всеки от тримата ищци обезщетение за неимуществени вреди в размер на още 36 000 лева или общо 108 000 лева. Първоинстанционното решение е потвърдено в частта, в която исковете са отхвърлени за разликите от 96 000 лева до 140 000 лева или за общо 132 000 лева. В полза на ищците са присъдени разноски за въззивното производство в размер на 4051,54 лева.
С молба по чл.248, ал.1 ГПК ответникът – настоящ частен жалбоподател, е направил искане за допълване на въззивното решение в частта за разноските чрез присъждане на 16 800 лева съдебноделоводни разноски за въззивната инстанция.
С определение по чл.248, ал.3 ГПК апелативният съд е оставил без уважение молбата за допълване на решението в частта за разноските, аргументирайки се с изчисляване на „деловодните разноски, които страните следва взаимно да си заплатят, съобразно уважената част от исковете, по компенсация за двете инстанции”, без да посочи в какво се изразяват тези изчисления или компенсация.
За въззивното производство С. „Н.” е заплатило договорено адвокатско възнаграждение в размер на 16 800 лева с вкл. ДДС.
Определението е частично неправилно.
За да се ангажира отговорността за съдебноделоводните разноски на насрещната по спора страна, е необходимо кумулативното осъществяване на следните предпоставки: /1/ Страната да е направила искане за присъждане на разноските до приключване на производството в инстанцията, за която се претендират; /2/ Те да са от категорията на посочените в чл.78, ал.1 ГПК съдебноделоводни разноски; /3/ Да са реално направени или да се фингира /чл.78, ал.8 ГПК/ извършването им; /4/ Да са представени доказателства за извършването им до изтичане на срока, в който може да се прави искане за присъждането им; /5/ Изходът на спора, предмет на разглеждане от съответната инстанция, да е в полза изцяло или частично на страната, претендираща разноските за тази инстанция, съгласно правилата, съдържащи се в чл.78, ал.1, ал.3 и ал.4 ГПК /единственото изключение е хипотезата на ал.2 на чл.78 ГПК, при която ответникът признава иск, за който не е дал повод за завеждането му, какъвто не е настоящият случай/.
В конкретния случай, посредством жалбите на тримата ищци като предмет на въззивното производство е въведен част от материалноправен спор, предмет на първоинстанционното решение, възлизащ на общо 240 000 лева. С въззивното решение жалбите са приети за частично основателни за общо 108 000 лева, като решението на първата инстанция е потвърдено изцяло за сумата от общо 132 000 лева, за която исковете са отхвърлени. В тази хипотеза въззивното решение е постановено в полза на ищците за тази част от спорното право, предмет на въззивното производство, за която жалбата им е уважена, и в полза на ответника за тази част от спорното право, за която жалбата на всеки от ищците е отхвърлена. Ето защо, пропорционално на тази част се определя и размера на дължимите разноски на всяка от страните /съобразно съотношението на тази част към размера на материалноправния спор, предмет на въззивното производство/. Ответникът по исковете е заплатил адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 16 800 лева при минимално възнаграждение по Наредбата №1/ 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение от 7730 лева, определено съобразно размера на спорно материално право от 240 000 лева, предмет на въззивното производство. С оглед извършените процесуални действия в това производство, в което няма събиране на доказателствата, съдът намира, че възражението по чл.78, ал.5 ГПК е частично основателно за горницата от 9000 лева до 16 800 лева. Същевременно, при разноски на ответника от 9000 лева, съответстващи на фактическата и правната сложност на въззивното дело, дължимите от насрещната страна разноски, изчислени пропорционално на отхвърлената част от исковете възлизат за тази инстанция в размер на 4950 лева /132 000 лева : 240 000 лева х 9000 лева/, от които всеки от тримата ищци дължи по 1650 лева /4950лева : 3/, съразмерно на отхвърлената част от спорното материално право, предмет на въззивното производство.
С оглед изложеното, въззивното определението, следва да бъде отменено за сумата от 4950 лева и потвърдено за горница до 16 800 лева.
Водим от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
ОТМЕНЯ въззивно № 897 от 02.04.2015 по гр.д. № 3428/2014г. на Апелативен съд – София, постановено по реда на чл.248 ГПК, в частта, с която се отхвърля молбата па чл.248, ал.1 ГПК на С. „Н.” за сумата от 4950 лева, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ДОПЪЛВА по реда на чл.248 ГПК, постановеното по гр.д. № 3428/2014г. на Апелативен съд – София решение № 2232/03.12.2014г. в частта за разноските, като ОСЪЖДА С. М. Николова, ЕГН [ЕГН], С. С. Николова, ЕГН [ЕГН] и С. С. Н., ЕГН [ЕГН], да заплатят на С. „Н.”, [населено място], [улица], ет.3,, разноски за въззивното производство по гр.д. № 3428/2014г. на Апелативен съд – София по 1650 лева всеки един от тях.
ПОТВЪРЖДАВА определението в останалата част, с която молбата по чл.248 ГПК е оставена без уважение за разликата над 4950 лева до 16 800 лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.