1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 319
[населено място], 22.04.2014 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и седми март през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. №3164/2013 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл.288 ГПК и е образувано по касационна жалба на М. Р., чрез адв. М. И. Д. – Д. ВАК срещу решение №412 от 1.03.2013г., постановено по т.дело №2537/2012г. на Софийския апелативен съд. Искането е за отмяна на решението като неправилно при всички касационни основания по чл.281, т.3 ГПК. Касационното обжалване се обосновава с критериите по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът [фирма], чрез адв. Е. О. САК , в писмен отговор излага подробни съображения за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване. Направено е искане за присъждане на разноски за касационната инстанция.
Върховният касационен съд, ТК, състав на първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното :
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК, от надлежна страна в процеса, срещу валидно решение на въззивен съд, поради което е процесуално допустима.
СГС се е произнесъл по иск по чл.55, ал.1, пр.първо ЗЗД, за връщане на дадена на ответното дружество сума на отпаднало основание – прекратен предварителен договор за продажба на недв. имот от 7.07.2006г., отхвърлен като неоснователен. В нотариалната покана до продавача, купувачът – ищец при отказ от договора се е позовал на клаузата на чл.6.3.1, поради невъзможност да заплати последната вноска по договора за изработка. Съдът е приел, че с отправената от ищеца до ответника нотариална покана, предварителният договор не е прекратен. Така както е заявен отказа от договора се основава на уговорена отметнина – чл.6.3.1 . Тя не е в състояние да доведе до прекратяване действието на договора, защото отказа е направен след като договорът за строителство е изпълнен, и поради факта, че отмятащия се не е посочил основателни причини за това, ако се приеме за приложим текста на чл.268 ЗЗД.
За да потвърди първоинстанционното решение, САС също е приел, че уговорената в т.2.2.2 на предварителния договор сума е отметнина. Страната при уговорена „отметнина” може да се откаже от договора до неговото започване, какъвто не е случая. Направен е извод, че след като договорът за строителство е изпълнен отказ от договора не е възможен на този етап. Последиците от отказа на договора не могат да се ограничат само до дадената по договора отметнина, определена в чл.6.3.1 като неустойка. Този извод е аргументиран с разпоредбата на чл.268 ЗЗД, съгласно която при отказ от договора за изработка на изпълнителя се дължат направените разноски, извършената работа и печалбата, която изпълнителят би получил от изпълнението на работата. САС е тълкувал волята на страните в клаузите на чл.6.3 на договора, като уговорена в полза на продавача при забавено изпълнение от купувача, за когото остава внесения задатък и плащането на неустойка от купувача, а за неизправния купувач връщане на сумите, платени до този момент, но след като обекта на договора бъде продаден на следващ купувач. Според съда, няма логика при отказ от договора от купувача, като неизправна страна, продавачът да му върне всичко платено по договора с изключение на уговорения задатък, т.е. неизправния купувач да бъде поставен в по-благоприятна позиция от тази на изправната страна по предварителния договор.
По основанията по чл.280, ал.1 ГПК:
В раздел І на изложението на касационите основания по чл.280, ал.1 ГПК касаторът не формулира правен въпрос, което е достатъчно основание според т.1 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС да не се уважи искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Позоваването на противоречива съдебна практика – решение №1401/31.07.2012г. по гр.дело № 1323/2012г. на САС, по аналогичен случай, при това без да има отбелязване, че решението е влязло в сила, не обосновава извод за допустимост на касационното обжалване, след като не е изпълнено общото основание по чл.280, ал.1 ГПК да бъде посочен онзи материалноправен и/или процесуалноправен въпрос който е обусловил решаващия извод на съда по правния спор. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба / ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС/.
В раздел ІІ на изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът формулира три въпроса: до къде се разпростира свободата на страните да договарят клаузи различни от „отметнина”, но свързани с предоставената възможност на една от страните да се откаже от договора, като го прекрати, без значение за причината за това, във всеки един момент след като е започнало изпълнението на договора; може ли заплатената част от цената по договора да се счита едновременно за изплатена сума като „отметнина”; кои са отличителните белези и различия между „задатъка” и „отметнината”. Въпросите са формулирани при допълнителния критерий по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
По въпроса за отличителните белези на „ задатъка” и „отметнината” има установена съдебна практика, задължителна за съдилищата по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Така в решение № 474 по гр.дело № 457/2009г. на ВКС, ГК ІV гр.с. и решение № 64/10.09.2012г. по т.дело № 193/2011г. на ВКС, ТК се приема, че задатакът и отметнината са акцесорни съглашения, които предоставят на всяка една от страните потестативното право в определени случаи да развалят един валиден договор едностранно. Уговореният задатък предоставя това право на изправната страна по договора – чл.93, ал.3 ЗЗД. Отметнината може да се ползва от всяка от страните, която не иска да изпълни задълженията си, произтичащи от договора, преди да е започнало изпълнението. Функцията на задатъка е да обезпечи изпълнението на договора, а при неизпълнение, изправната страна дала задатъка, може да иска изпълнение, ведно с обезщетение за действително претърпените вреди / чл.93, ал.2 ЗЗД/. Дали съществуването на уговорката е за „задатък” или е „ отметнина” се установява чрез тълкуване на договора, както в случай е процедирал и въззивния съд. В този смисъл не е налице допълнителния критерий по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК и т.4 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС.
Първият въпрос се отнася до тълкуване на сключения между страните договор, какъвто въпрос по приложението на чл.20 ЗЗД не е поставен. Доколкото съдът е тълкувал разпоредбата на чл. 308, ал.2 ТЗ, че при изпълнение на договора отметнината се връща или може да бъде прихваната от цената на договора, а не са изложени аргументи в противен смисъл, настоящият състав на ВКС, ТК намира, че касаторът не обосновава допълнителния критерий въпросът да е от значение за точното приложение на закона, както и за развитие на правото според развитите в т.4 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС.
В обобщение не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. На ответното дружество не се присъждат разноски. Съгласно чл. 78, ал.3 ГПК ответникът има право на направените разноски. Доказателства за направени от ответника по касация разноски за касационната инстанция не са представени.
Водим от горното ВКС, ТК
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение 412/1.03.2013г. постановено по в.т.д. № 2537/2012г. на Софийския апелативен съд, търговско отделение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: