О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 846
[населено място], 08.11.2016 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на тринадесети октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. № 594/2016 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано по касационна жалба на [фирма] срещу решение №1146/28.05.2015г., постановено по в.т.дело №3471/2014г. на САС, т.о. пети състав, с което дружеството е осъдено да заплати на [фирма] сумата от 54 256.18 лв., представляваща общо платена временна цена за достъп до електроразпределителната мрежа на дружеството – касатор за периода от м.септември 2012г. до м. февруари 2013г., ведно със законната лихва върху главницата, както и сумата от 2286.92 лв. мораторна лихва за времето от 6.11.2013г. до 25.11.2013г. На ищеца са присъдени направените по делото разноски.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за недопустимост и неправилност – противоречие с материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а като основания за допускане на касационното обжалване – чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът по жалбата [фирма] в писмен отговор представя становище за недопускане на решението на САС до касационно обжалване. Претендира разноски за касационната инстанция.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да уважи искът на [фирма] срещу [фирма] на основание чл.55, ал.1, предложение трето ЗЗД, САС е приел за установено: На 1.12.2010г. между ищеца и ответника е сключен договор за изкупуване на електрическа енергия, по силата на който [фирма] продава на електроразпределителното дружество произведената от възобновяем източник електрическа енергия по преференциална цена, определена с Решение №Ц-010/30.03.2011г. на ДКЕВР, считано от 01.04.2011г.; Между страните не е имало сключен договор за достъп до електроразпределителната мрежа на енергийното предприятие от вида на чл.30, ал.1 ЗЕВИ и чл.104 ЗЕ; Между страните е възникнало неформално договорно правоотношение за достъп до енергийната мрежа; Ищецът е платил на ответното дружество цена за достъп до ел.преносната мрежа за съответните месеци по издадени фактури от ответника, общо за сумата от 54 256.18 лв. с ДДС, за периода от м.септември 2012г. до февруари 2013г.; Ищецът е доказал плащането на престацията, в доказателствената тежест на ответника е да докаже основание да задържи полученото, ако не го установи, дължи връщане на полученото; Доколкото не е проведено пълно и главно доказване на факти, изключващи право на ищеца да получи връщане на даденото, при съобразяване на безспорното обстоятелство, че за исковия период няма окончателно определена по предвидения в закона цена за достъп, ответникът дължи полученото от ищеца. Обжалваното решение е валидно и допустимо. Съдът се е произнесъл по правото, с което е сезиран и по въведените от ищеца факти и обстоятелства в исковата молба. Доколкото правната квалификация на иска касае правилността на решението и в случая тя е направена в рамките на очертания с исковата молба правен спор, няма основание да се приеме вероятна недопустимост на решението, за която съдът следи служебно / т.1 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС/. Предпоставка за допустимост на касационното обжалване е наличието на разрешен от въззивния съд правен въпрос от материалното и/или процесуално право. От това следва, че релевантността на поставения от касатора въпрос се ограничава до правните изводи на съда по същество досежно съобразяването им с практиката и закона, и не обхваща и преценката на приетата по делото за установена фактическа обстановка. По Изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК: Въпросите : Може ли задължение за плащане по договор за достъп до електропреностаната мрежа да има друг, недоговорен източник / сложен фактически състав от договор и нещо друго/ и ако може кое е непосредственото основание за възникване на задължението за плащане? и Допустимо ли е реализиране на кондикционен иск за неоснователно обогатяване поради отпаднало основание за договор с продължително и или периодично действие, относимо към заплатените договорно установени парични задължения до датата на отпадане на основанието? Не са съобразени с мотивите на въззивното решение, поради което не осъществяват общата предпоставка да са от значение за изхода на делото. В случая САС е аргументирал, че ищецът, като собственик на фотоволтаична електроцентрала, присъединена към електроразпределителната мрежа, и съответно производител на ел.енергия, по силата на чл. 84, ал. 2 от ЗЕ /Обн. ДВ бр. 54/2012г., в сила от 17.07.2012г./, е длъжен да сключи договор за достъп с оператора на електропреносната мрежа и/или с оператора на електроразпределителната мрежа, в който се уреждат правата и задълженията на страните, вкл.и задължението за плащане на определената от ДКЕВР като размер цена за достъп. Между страните не е бил сключен договор за достъп в рамките на посочения в §197 от ПЗР на ЗИД ЗЕ срок, а именно 17.09.2012 г. Ответното дружество е издало фактури за заплащане на цена за достъп до ел.разпределителната мрежа на основание на решение на ДКЕВР №Ц-33/14.09.2012г., с което временно е уредила отношенията между производители на електроенергия от възобновяеми източници с операторите на електропреносната и/или електроразпределителната мрежа, доколкото производителите на електроенергия от възобновяеми източници ползват услугата за достъп на мрежата на електропреносното и/или електроразпределителните предприятия, без да имат сключени изискуемите договори за достъп с тях, поради това, че не са одобрени от комисията общите условия на тези договори и защото не е уредена цената за този вид услуга, която подлежи задължително на регулиране от комисията. Между страните е сключен неформален договор с предмет предоставяне на достъп до електроразпределителната мрежа на [фирма], като задължението за плащането на цената е императивно установено от закона съдържание на договора. С отмяна на Решение №Ц-33/14.09.2012г. отпада правото на ответника да иска заплащане на цена за достъп в определения в отмененото на ДКЕВР решение размер, поради което разглежданата претенция за неоснователно обогатяване се основава на липсата на право на ответника да задържи платената в този размер цена. Направен е извод, че облигационната връзка не е прекратена с отмяната на решението на ДКЕВР, поради което разпоредбата на чл.88, ал.1 ЗЗД не е приложима за отношенията между страните. Или изводът на съда за уважаване на иска по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД, за връщане на платената цена за достъп за посочения период от време, е обусловен от обстоятелството, че размерът на паричното задължение за достъп е определен с акт на държавен орган, който е отменен по реда на съдебен контрол от ВАС и за действие във времето на отменения административния акт. Според формираната задължителна съдебна практика, когато размерът на едно парично задължение се определя от акт на държавен регулаторен орган, какъвто е ДКЕВР и този акт бъде отменен подлежат на връщане паричните престации направени през срока на действие на акта, след като е отпаднало с обратна сила основанието за определяне на конкретния размер на тази престация, равнозначно на отсъствие на основание за начисляването й в посочения размер като задължение на производителите на енергия от възобновяеми източници. В този смисъл са решения № 162/4.10.2016г., т.дело № 3245/2015г. на ВКС, Іт.о., решение №157/11.01.2016 г. по т.д. № 3018/14 на ВКС ,ІІ т.о. и решение № 155/11.01.2016 г. по т.д. № 2611/14 на ВКС на ІІ т.о. , решение №28/ 28.04.2016 г. по т.д. №353/15 на ІІ т.о. и други. От изложеното следва, че решението на САС е съобразено със задължителна за съдилищата съдебна практика, поради което няма основание за допускане на решението до касационно обжалване и по допълнителните основание по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК. По третия въпрос: Допустимо ли е след промяна на правната квалификация, дадена от първоинстанциония съд по реда на чл.146, ал.1, т.2 ГПК, въззивният съд да изгради изводите си за недоказаност на претенцията, без да е изпълнил задължението си за ново изложение на обстоятелствата, които са релевантни по смисъла на чл.146, ал.1, т.1 ГПК, без да посочи на страната, че не е представила доказателства за обстоятелствата, чиито релевантност е определил съобразно новата правна квалификация, без изрично да е оповестил новото разпределение на доказателствената тежест. Позовава се на нарушение на т.2 на ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС. Въпросът не е коректно зададен. Първоинстанционният съд и въззивният съд са се произнесли по предявения от ищеца иск за връщане на даденото на отпаднало основание – чл.55, ал.1, пр.3 ГПК, като съобразно изложените в исковата молба факти и заявения предмет на спора първоинстанционният съд е извършил разпределение на доказателствената тежест. Въззивният съд не се е произнесъл по иск с различна правна квалификация, поради което не се е налагало да бъдат давани на страните указания за подлежащите на установяване по този иск обстоятелства и за разпределение на доказателствената тежест. От установеното следва, че въпросът не може да обуслови допускането на касационен контрол, тъй като по отношение на него не е налице общото основание по чл.280, ал.1 ГПК. Четвърти въпрос: Допустимо ли е съдът при обосноваване на своите правни изводи да не сочи материалноправната норма която прилага и от чийто диспозитив извежда релевантните за спора факти? Въпросът не е коректно поставен. Съдът е изложил мотиви като е посочил приложимия закон – чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД, как се разпределя доказателствената тежест между страните по този иск за неоснователно обогатяване и какви факти подлежат на доказване от страните. Въпросът не само не обосновава общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване, но не обосновава допълнителния селективен критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Поддържаното противоречие с решение №318/6.07.2012г. по гр.дело №615/2010г. на ВКС, ГК, І г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК не е налице, доколкото с решението си съставът на ВКС се е произнесъл по следните правни въпроси, различни от този формулиран от касатора, а именно 1. Следва ли да се зачете силата на пресъдено нещо на влязло в сила съдебно решение, ако е представен само препис от диспозитива на същото, но липсват мотиви; 2. За приложението на чл.2, ал.1 от ЗРПВПВНИ/ отм/. Решението има мотиви, вкл. по правната квалификация на иска, поради което позоваването на ТР №1/2000г. на ОСГК на ВКС и ППВС№1/1953г. на Пленума на ВС е неоснователно. В обобщение не са налице визираните от касатора предпоставки на чл.280, ал.1 ГПК за допускане решението на САС до касационно обжалване. С оглед на изхода от касационното обжалване и представените от ответника по касация платежни документи, касаторът ще следва да бъде осъден да заплати направените за изготвения отговор на касационната жалба от ответника разноски в размер на 1920 лв.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №146/28.05.2015г., постановено по в.т.дело № 3471/2014 г. на САС, т.о. пети състав.
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на [фирма] разноски 1920 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: