О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 728
[населено място], 24.09.2014 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на осемнадесети септември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д.№ 1580/2014 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК и е образувано по касационна жалба на [фирма] , представлявано от управителя Радостина Т. и адв. С. И. Я. срещу решение №155/30.12.2013г., постановено по т.д. № 356/2013г. на Бургаския апелативен съд, с което е определена нова дата на неплатежоспособност на дружеството 24.4.2012г., вместо определената с решението на Окръжен съд – Ямбол – 30.06.2013г. Касаторът иска отмяна на решението като незаконосъобразно и недопустимо. Позовава се на критериите за селектиране на касационните жалби по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
В отговор на касационната жалба [фирма] изразява становище за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване. Направено е искане за присъждане на разноски. С отговора се представя съдебна практика.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК.
Бургаският апелативен съд е сезиран с въззивна жалба от [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място] срещу решение № 83/8.10.2013г., постановено по т.дело №78/2013г. на Ямболския окръжен съд само досежно определената начална дата за неплатежоспособност на дружеството –касатор. За да определи за начална датата на неплатежеспособност на длъжника 24.04.2012г., вместо определената от първоинстанционния съд дата 30.06.2013г., Бургаският апелативен съд е приел, че при определяне на началната дата на неплатежоспособност на длъжника трябва да се отчете трайната възможност той да не може да обслужва задълженията си, а не да се изхожда от възможността дружеството да прави инцидентни плащания на своите задължения. Съдът е обсъдил заключенията на вещото лице – първоначално и допълнително и обясненията на вещото лице в съдебно заседание на 19.9.2013г., според които, последното извършено плащане от касатора е на 28.06.2013г. в размер на 50 108.56 лв. към Н. Б.. След 24.4.2012г. дружеството е извършило плащания от касата и по банков път на кредитори, но те са били инцидентни, длъжникът е плащал избирателно на своите кредитори, като е нямал достатъчно средства за да покрие всички изискуеми задължения и към повечето от кредиторите плащанията са били преустановени. Към 30.04.2012г. коефициентът за обща ликвидност е под единица, което означава, че към този момент дружеството не е разполагало с краткотрайни активи да покрива краткосрочните си задължения, като този коефициент запазва стойностите си към 30.06.2013г.
Касаторът се позовава на недопустимост на въззивното решение, без да излага съображения. При служебната проверка на въззивното решение в обжалваната му част, настоящият състав на ВКС, ТК не констатира данни решението да е вероятно недопустимо.
По критериите за селектиране на касационната жалба по чл.280, ал.1 ГПК:
Касаторът формулира въпрос: дали началната дата на неплатежоспособност се определя от датата на която е преустановено плащане към един кредитор или датата на която са преустановени плащанията към всички кредитори. Като допълнителен критерий се сочи член 280, ал.1 т.3 ГПК.
Съгласно т.4 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.Точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, което е налице във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите.
В случая допълнителния критерий не е налице, което обосновава извод за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване. Постоянна е практиката на ВКС, че при определяне на началната дата на неплатежоспособност на длъжника съдът следва да съобрази момента на спиране на задълженията му, а не от конкретно извършено или неизвършено плащане към определен кредитор. Спирането на плащанията трябва да бъде последица от трайна, обективна невъзможност на търговеца да изпълнява задълженията си, а тя се прави на база на конкретно установените факти относно икономическото и финансово състояние на дружеството длъжник. Така с решение по т.д.169/2010г. на ВКС , ТК, ІІ т.о се приема , че за да установи началната дата на спиране на плащанията от длъжника, съдът следва да прецени какво е икономическото и финансово състояние на длъжника към всяка от датите, като изследва коефициентите за ликвидност и автономност на дружеството, във връзка с преценката настъпило ли е обективното състояние на неплатежоспособност и към кой момент длъжникът е бил в състояние на неплатежоспособност. С решение №90/2.07.2012г., постановено по т.дело № 1152/2011г. на ВКС, ТК, Іт.о. се приема, че началната дата на неплатежоспособността следва да се определи с оглед на цялостното икономическо състояние на длъжника, а не само с оглед на последното извършено плащане към конкретно определен кредитор. Наличието на съдебна практика по поставения от касатора правен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК, с която е съобразено решението на Бургаския апелативен съд, обосновава извод за недопустимост на въззивното решение по критерия на т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
В заключение, липсват предпоставките на закона за касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. С оглед на изхода от касационното обжалване на ответника по касация ще следва да се присадят доказаните направени за това производство разноски – адвокатско възнаграждение в размер на 2100лв.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №155/30.12.2013г., постановено по в.т.дело №356/2013 г. на Бургаския апелативен съд, търговско отделение.
ОСЪЖДА [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място] да заплати на [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място] разноски 2100 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: