О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 344
София, 25.04.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на десети април през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 3289 по описа за 2013 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] чрез адвокат М. В. срещу решение № 660/05.04.2013 г. на Софийски апелативен съд /САС/ по т.д. № 3148/2012 г.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност, а като основания за допускане на касационно обжалване – разпоредбите на чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – М. на отбраната не взима становище по жалбата.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред Софийски градски съд /СГС/ са предявени частични искове от [фирма] срещу МО по чл.79 ал.1 ЗЗД за 25100 лв. – част от цялото вземане в размер на 66044.30 лв. за извършени СМР, по чл.92 ЗЗД – 500 лв. част от 2826.26 лв. и по чл.86 ЗЗД за 4000 лв. от цялостен иск от 28334.45 лв. Исковете са изцяло отхвърлени от СГС, чието решение е потвърдено от САС с оглед крайния извод за неоснователност на исковете. САС е приел, че е сключен договор за изработка между страните, като предмет на предявените искове като частични са стойността на дължими суми по две издадени от изпълнителя фактури на обща стойност 56525.30 лв., незаконосъобразно задържана гаранция за изпълнение от възложителя на стойност 9519 лв., договорна неустойка за забавено плащане и лихва за забава. САС е приел още, че страните не спорят, че уговорените в договора СМР са изпълнени със значителна забава, при уговорен срок 30 календарни дни от подписан протокол за откриване на строителна площадка. Спорно е чия е отговорността за забавата – обективна, поради неблагоприятни метеорологични условия или по вина на строителя. САС е приел, че след първоначалното удължаване на срока до 12.09.2005 г., поради неблагоприятни метеорологични условия, възложителят не е приел искане на изпълнителя за ново удължаване на срока за допълнителни видове и количества СМР. Според САС с констативен протокол от 25.07.2006 г., страните са приели, че всички предписания към строителя са били изпълнени, с оглед на което САС е приел, че датата на този протокол – 25.07.2006 г. е денят, в който възложителят е приел работата и задължението му да плати е станало изискуемо. Според САС сумата по двете фактури от общо 56523.30 лв. е основателна и е доказана нейната дължимост от възложителя, но е неоснователно възражението на изпълнителя, че забавеното изпълнение на СМР се дължи на неблагоприятни климатични условия – обсъдени са заключение на СТЕ, справка за дните с валежи и е прието, че изпълнителят е извършил работата с голяма забава. Този извод обуславя неоснователност на претенцията от 9519 лв. – внесена от изпълнителя гаранция за изпълнение на договора. Според САС претенцията на ищеца – изпълнител и настоящ касатор по чл.92 ал.1 ЗЗД за 2826.26 лв. – неустойка за забавено плащане /т.VІІІ.2 от договора/ е неоснователна. Безспорно ответникът- възложител е в забава, тъй като до момента сумите не са платени, но е очевидно, че тази забава се дължи на обстоятелства, за които кредиторът е отговорен по смисъла на чл.83 ал.1 ЗЗД – обусловена е изцяло от прекомерно забавеното изпълнение на работата, възложена на изпълнителя и ответника -възложител МО следва да бъде освободен от отговорност за тази неустойка. Претенцията по чл.86 ал.1 ЗЗД – лихва за забава по двете фактури е все за същия правопораждащ факт като неустойката – забава за плащане и следва да се отхвърли. САС е приел, че направеното възражение за прихващане от ответника-възложител на сумите по исковите претенции със сумата, която ищецът-изпълнител и настоящ касатор му дължи в размер на неустойка за забавеното изпълнение на СМР /т.VІІІ.1 от договора/ е основателно. Тази неустойка е в размер на 3% от стойността на договорените видове СМР за всеки просрочен ден, но не повече от 30%. Прието е, че забавата на изпълнителя не е обективна /неблагоприятни метеорологични условия/ и изпълнителят носи отговорност за забавеното изпълнение. Според ССЕ тази неустойка възлиза на 57112.12 лв. Следователно претенцията за неустойка за забавено изпълнение е основателна за сумата – 57112.12 лв. В този размер следва да бъде включена и стойността на задържаната гаранция за изпълнение от 9519 лв. /т.VІІІ.4 от договора/, което означава, че ищецът дължи на ответника разликата от двете суми, а именно 47593.12 лв. При това положение искът по чл.79 ал.1 ЗЗД от 25100 лв. /частичен/ е неоснователен вследствие прихващане с дължимата неустойка за забавено изпълнение и следва да се отхвърли. В този смисъл е потвърдено решението на СГС, като изрично е посочено, че САС не споделя изцяло аргументите на СГС и излага свои, но потвърждава решението, с оглед крайния извод за неоснователност на исковете.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата, като значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус.
В настоящия случай касаторът формулира следните въпроси по чл.280 ал.1 ГПК: 1. От кога започва да тече забавата по договор за строителство – от приемането на обекта с акт обр.15 или с акт 16 по наредбата за минималните гаранционни срокове? 2. Възложените допълнителни недоговорени СМР водят ли до забава на възложените с договора СМР? 3. Кога се счита приета работата по договорите за изработка – счита се за приета ако не се направят възражения за неправилно изпълнение или без да е само фактическо, но и правно действие. 4. Кога се преклудира възможността на възложителя да реализира отговорността на изпълнителя във връзка с констатираните недостатъци? Така поставените въпроси са принципно поставени, без оглед на установената и приета от САС фактическа обстановка. В този смисъл те не са и обуславящи изхода на спора. САС е изложил подробни мотиви относно приетата забава за изпълнение на договора с оглед договорения срок на изпълнение в същия, както се посочи по-горе, а именно 30 календарни дни от подписан протокол за откриване на строителна площадка, съобразил е данните за удължаване на този срок по представените протоколи за това, доказателствата за метеорологичните условия и липсата на удължаване на срока по искане на изпълнителя за извършване на допълнителни СМР – в този смисъл въпросите по т.1 и т.2 са неотносими към приетото от САС разрешение. Разрешението на въпроса по т.3 е дадено с оглед представения протокол от 25.07.2006 г. и приетото в него, а относно въпроса по т.4 следва да се посочи, че недостатъците в изпълнените СМР не са предмет на предявените претенции и спор между страните, спорно е чия е отговорността за забава на изпълнението на договорените СМР и в тази връзка са доводите и възраженията на страните, обсъдени от САС. Освен, че така формулираните въпроси са без оглед на приетата и установена от САС фактическа обстановка и в този смисъл са необуславящи изхода на спора, липсва и допълнителен критерий за селекция. Приложената съдебна практика от касатора е по обективно неидентични казуси /като установена и приета фактическа обстановка, доводи, направени възражения/ и не обуславя наличие на противоречиво разрешение по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 или т.2 ГПК, а основание за наличие на някоя от хипотезите на чл.280 ал.1 т.3 ГПК касаторът не излага /т.2, т.3 и т.4 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на САС.
Независимо от изхода на спора, съдът не присъжда разноски на ответната страна, тъй като не са поискани такива, нито има доказателства за направени разноски от тази страна пред ВКС.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 660/05.04.2013 г. на Софийски апелативен съд по т.д. № 3148/2012 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.