О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 885
София, 24.11.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ,
Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на дванадесети ноември през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 507 по описа за 2015 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационни жалби на ЗД [фирма] чрез юрисконсулт В. Т. срещу решение № 1893/16.10.2014 г. на Софийски апелативен съд /САС/, Гражданско отделение, 8 с-в по гр.д. № 2149/2014 г. в частта му, с която е потвърдено решението на Софийски градски съд /СГС/, уважаващо иск по чл.226 ал.1 КЗ над сумата 100000 лв. и на М. М. Т., малолетна, представлявана от законен представител майка й Н. Х. Х. чрез адвокат Д. Й. срещу същото решение по същото дело в отменително отхвърлителната му част за претендираното обезщетение над сумата 170000 лв.
В касационната жалба на ЗД [фирма] касаторът поддържа оплаквания за неправилност, а като основание за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
В касационната жалба на М. М. Т. касаторът поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основание за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Двете жалби са взаимно оспорване по съображения в писмени отговори.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационните жалби и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационните жалби са редовни – подадени са от надлежни страни, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговарят по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Следва да се допусне касационно обжалване на решението на САС по касационната жалба на М. М. Т. в отменително отхвърлителната му част, поради следните съображения:
Пред СГС е предявен иск по чл.226 ал.1 КЗ от М. М. Т., ЕГН [ЕГН] за претендирано обезщетение за неимуществени вреди, причинени на ищцата като пешеходец, получила травматични увреждания при ПТП, настъпило на 29.03.2012 г. при пресичане на пешеходна пътека от М. и причинено от МПС, управлявано от водач, застрахован по риска „Гражданска отговорност“ в ЗД [фирма]. Наказателната отговорност на водача, управлявал процесното МПС е ангажирана с одобрено от съда споразумение по н.о.х.д. № 13732/2012 г. на Софийски районен съд за извършено престъпление по чл.343 ал.1 б.“Б“ предл.1-во вр. чл.342 ал.1 предл.3-то НК. При процесното ПТП М. Т. е получила тежка черепно-мозъчна травма с данни за счупване на предна черепна ямка, средна лява и задна черепна ямка, наличие на епидурален и париетален мозъчни кръвоизливи, данни за мекотъканни контузионни промени по главата и лицето, открито счупване на лява подбедреница, пневмоторакс в дясно и пневмомедиастинум. След травмата ищцата е била в дълъг период на изкуствена белодробна вентилация, прекарала е 20 в реанимация в състояние на кома. Към момента детето не е било напълно възстановено, налице са пареза на левия трохлеарен нерв, поради което детето вижда двойно, има намаление на слуха в ляво, дефицит по отношение на паметови възможности при стеснен обем на фиксационна и възпроизвеждаща памет. Първоинстанционният съд е уважил предявения иск изцяло в размер на 250000 лв. , а САС е намалил присъденото обезщетение на 170000 лв. Основанията на САС да намали присъденото обезщетение, независимо от тежката травма и дългото и незавършено възстановяване са свързани с наличието за възможности при риск от развитие на последващи заболявания /епилепсия/ във връзка с процесната травма да се търсят вреди от ексцес. Съобразено е още, че е присъден, според САС, по-висок размер на обезщетение, както и обстоятелството, че след проведеното активно лечение и последвалата рехабилитация, детето не е пропуснало учебна година. Не е прието съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата, доколкото е установено, че процесното ПТП е настъпило на пешеходна пътека, по която детето е пресичало, а МПС-то се е движило със скорост от 60 км в час /по-висока от разрешената такава от 40 км в час/, като не е доказан принос от страна на детето от събраните по делото доказателства за настъпване на процесното ПТП.
И в двете касационни жалби се визират въпросите свързани с определянето на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди, който според ЗД [фирма] е силно завишен, без да е прието за основателно възражението за принос на пострадалата за настъпване на процесното ПТП, в противоречие с ППВС № 17/18.11.1963 г. А според жалбата на М. Т. обезщетението за неимуществени вреди е определено в противоречие с установените критерии в ППВС № 4/1968 г. Съдът е съобразил доказателствата по делото във връзка с механизма на процесното ПТП и конкретно сключеното споразумение, одобрено от наказателния съд във връзка със същото, при което няма данни за противоречиво разрешение с ППВС № 17/18.11.1963 г. на така поставения въпрос в жалбата на ЗД [фирма] за приноса на пострадалата и определяне на обезщетението за претърпените от нея неимуществени вреди, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на решението на САС по тази жалба. Следва да се допусне касационно обжалване по жалбата на М. Т. на решението на САС в отменително отхвърлителната му част по въпроса /уточнен и конкретизиран – т.1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/ за критериите, които формират съдържанието на понятието „справедливост“ по чл.52 ЗЗД и са от значение за определяне на обезщетението за неимуществени вреди от причинено в резултат на деликт увреждане.
Жалбоподателката не дължи държавна такса – чл.83 ал.1 т.4 ГПК.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1893/16.10.2014 г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 8 с-в по гр.д. № 2149/2014 г. в потвърдителната му част.
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1893/16.10.2014 г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 8 с-в по гр.д. № 2149/2014 г. в отменително отхвърлителната му част – в частта, с която след частична отмяна е отхвърлен иск по чл.226 ал.1 КЗ за разликата над 170000 лв. до претендирания и уважен размер от 250000 лв. с присъдени разноски
Делото да се докладва на председателя на Първо отделение на ТК на ВКС за насрочване в открито заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.