О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 763
София, 14.10.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на девети октомври през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 4750 по описа за 2013 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Държавна агенция „Д. ” /ДА”Д.”/ чрез пълномощника си – гл. юрисконсулт – Р. С. П. срещу решение № 1707/06.08.2013 г. на Софийски апелативен съд /САС/, ТО, 5 състав по гр.д. № 3475/2012 г., с което е потвърдено отхвърлително решение на Софийски окръжен съд по предявени искове на касатора срещу [фирма].
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основание за допускане на касационно обжалване сочи чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – [фирма] оспорва допускането на жалбата и същата по същество по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред Софийски окръжен съд /СОС/ са предявени обективно съединени искове от настоящия касатор ДА”Д.” срещу [фирма] по чл.79 ал.1 ЗЗД вр. чл.250 ЗЗД за 74520 лв. – левова равностойност на 50 тона слънчогледово масло с включен ДДС за неизпълнение на задължение по договор за съхранение на военновременни запаси /В./ и по чл.92 ЗЗД за 7452 лв. с ДДС – неустойка по същия договор. Исковете са изцяло отхвърлени от СОС със законните последици. Решението на СОС е потвърдено от САС. САС е приел, обсъждайки събраните по делото писмени и гласни доказателства – договор, писмена кореспонденция между страните, съдебно-счетоводна експертиза, констативни протоколи и др., че между страните е сключен договор от 12.04.2006 г. с едногодишен срок на действие, считан от 01.01.2006 г. и продължен двукратно с 12 месеца за съхранение на 50 тона сурово слънчогледово масло, представляващо В.. САС е приел, че обективна невъзможност /спиране производството на растително масло/ е попречила на съхранителя [фирма] да обнови в срок процесните количества слънчогледово масло, представляващи В.. За тези обективни затруднения, свързани с липсата на производство и бързо влошаване на качествените показатели, поради съхраняване на малко количество, съхранителят уведомил своевременно възложителя преди изтичане едногодишния срок за опресняване. Прието е решение за освобождаване на процесното количество, без възстановяване, след повече от два месеца от съвета на ДА”Д.”, подписан е борсов договор от 17.03.2010 г. за реализиране на освободените В.. Според САС не е налице виновно неизпълнение на договорни задължения от съхранителя, а кредиторова забава от страна на възложителя, поради което съхранителят не дължи обезвреда и неустойка за щети, причинени от бездействието на задължените лица на ДА”Д.”, неположили грижата на добър стопанин за своевременното освобождаване на В. и разпореждане с тях, съгласно чл.24 ЗДРВВЗ. Според САС съхранителят не дължи обезвреда с оглед разпоредбата на чл.83 ал.2 ЗЗД.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата.
В настоящия случай с доводи и твърдения за неправилно приложение на материалния закон и конкретно нарушение на чл.24 ал.3 ЗДРВВЗ, касаторът формулира въпрос, свързан с необходимостта от „допълнително тълкуване от страна на ВКС” на редакцията на чл.24 ал.3 и ал.4 ЗДРВВЗ, като твърди, че тези разпоредби се интерпретират различно от съдилищата, а тяхното приложение е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Формулираният в изложението по чл.284 ал.3 ГПК въпрос – правилното прилагане на материалния закон и конкретно разпоредбата на чл.24 ЗДРВВЗ, е теоретичен и не може да се свърже с конкретна правораздавателна дейност на съда, доколкото в случая САС е отхвърлил иска, поради недължимост на увреда от съхранителя, съгласно чл.83 ал.2 ЗЗД. Вярно е, че е коментирана и разпоредбата на чл.24 ЗДРВВЗ, но с оглед неположената грижа на съответните длъжностни лица на възложителя за своевременно освобождаване на В. и разпореждане с тях съгласно чл.24 ЗДРВВЗ, решаващо за неоснователността на исковете е липсата на основание в съответствие с чл.83 ал.2 ЗЗД да се ангажира отговорността на съхранителя по сключения договор с ищеца. В този смисъл въпросът във връзка с приложението на чл.24 ЗДРВВЗ не е обуславящ изхода на спора във въззивното решение, съобразно изложените мотиви на САС и за формиране решаващата воля на съда, както изисква т. 1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС. Щом поставеният въпрос не отговаря на тези изисквания той не обуславя общата предпоставка по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационна проверка. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Те представляват изчерпателно посочени от законодателя хипотези, при наличие на които се проявява общо основание за допускане до касационно обжалване /т. 1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/. Но приложената съдебна практика и не обуславя наличие за допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК, тъй като част от решенията са без доказателства да се влезли в сила, друга част са постановени по НАХД /т. 3 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/, не са изложени съображения за наличие на някоя от хипотезите на чл.280 ал.3 ГПК /т. 4 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на САС.
Независимо от изхода на спора, съдът не присъжда разноски на ответната страна, тъй като такива не са поискани, нито има доказателства да са сторени разноски от тази страна пред настоящата инстанция.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1707/06.08.2013 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 5 състав по гр.д. № 3475/2012 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.