3
3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 797
гр. София, 21.10.2016 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесети октомври две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като разгледа докладваното от съдията Костова т. д. № 719/2016 г. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [община], Област Благоевград срещу решение № 5319/18.11.2015 г. по в.гр.д. № 521/2015 г. на Благоевградския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 7624/07.11.2014 г. на Районен съд -Благоевград, постановено по гр.д. № 2983/2013 г., по описа на съда. Жалбоподателят счита, че постановеното въззивно решение е неправилно, поради което следва да бъде отменено, а предявеният иск отхвърлен като неоснователен. Поддържа, че първоинстанционният съд неправилно е квалифицирал иска, както и че ищецът – [фирма] не е представил доказателства да е собственик на имота. С касационната жалба е представено Изложение на основанията за допускане до касационно обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК.
Препис от жалбата, заедно с нейните приложения е връчен на ответната страна – [фирма] –гр. София, която в писмен отговор изразява становище за недопускане на решението до касационно обжалване, поради отсъствие на предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Не се прави искане за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна в исковото производство.
Обжалвано е въззивно решение на Благоевградския окръжен съд. С него е потвърдено решение на Районен съд -Благоевград, с което е признато за установено, че [община] дължи на [фирма] –гр. София сумите, за които по ч.гр.д. № 1659/2013 г. по описа на БРС е издадена заповед за изпълнение № 5312 от 02.07.2013 г. За да потвърди обжалваното първоинстанционно решение, с което е уважен установителният иск по чл.422 ГПК за сумата от 21 600 лв., представляваща парично задължение по три броя фактури, издадени на 4.03.2013г., 5.04.2013г. и 7.05.2013г. за дължима наемна цена за месеците март, април и май 2013г. по договор за наем на недв. имот от 23.06.2011г. и Анекс №2 от 1.08.2012г., въззивният съд е преценил за неоснователен доводът на въззивника за неправилна квалификация на предявения установителен иск, доколкото с възражение по чл.414, ал.1 ГПК е оспорено съществуването на вземането на ищеца, основано на неизпълнено договорно задължение от ответника по облигационно правоотношение – договор за наем на недв. имот. В първоинстанционното производство ответникът е признал правото на ищеца на претендираното вземане за процесния период от време, което не попада в забраната на чл. 237, ал.3 ГПК.
Не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на обжалваното решение до касационно обжалване.
В представеното Изложение по чл. 284, ал. 3, т.1 ГПК липсва ясна и точна формулировка на правен въпрос, който да е обуславящ изхода по конкретното дело. Съгласно постановките на т.1 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Посоченият от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, определя рамките, в които ВКС е длъжен да селектира касационните жалби. Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания. Твърдението на касатора, че са „налице основания за касационно обжалване, тъй като съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, който въпрос е обусловил изхода на делото и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, тъй като се осуетява възможността, чрез превратно тълкуване на закона, да се приложи цял институт на гражданското съдопризводство, постановен в доразвитие на правото на защита”, не представлява ясно и точно формулиран въпрос по смисъла на т. 1, ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС, по т.д. №1 /2009 г., ОСГТК. Възпроизвеждането на законовия текст по чл. 280, ал. 1, т.3 ГПК не е достатъчно, за да се допусне до разглеждане по същество касационна жалба.
С оглед на изложеното, съставът на ВКС, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №5319/18.11.2015 г. по в.гр.д. № 521 по описа за 2015 г. на Благоевградския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: