О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 834
[населено място], 05.11.2014 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на шестнадесети октомври през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. №217/2014 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК, образувано по касационна жалба на Б. И. С. от [населено място], представлявана от адв. М. А., САК, срещу решение №540/6.11.2013г. постановено по в.т.№942/2013г. на Пловдивския апелативен съд, т.о., ІІІ състав, с което е потвърдено решение № 1095/17.06.2013г., постановено по т.дело №381/2013г. на Пловдивския окръжен съд. Искането е за отмяна на решението като неправилно. Счита, че решението е постановено в противоречие с материалния закон, в нарушение на процесуалните норми и е необосновано. Допускането на въззивното решение до касационно обжалване е обосновано с критериите за селектиране на касационните жалби по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Ответницата К. П. П. от [населено място] не заявява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК.
Според чл.280, ал.1 ГПК подлежат на касационно обжалване решенията на въззивните съдилища, в които съдът се е произнесъл по материалноправен и/ или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата, от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Или предпоставка за допустимост на касационното обжалване е наличието на разрешен от въззивния съд правен въпрос от материалното и процесуално право. От това следва, че релевантността на поставения от касатора въпрос се ограничава до правните изводи на съда по същество досежно съобразяването им с практиката и закона, и не обхваща и преценката на приетата по делото за установена фактическа обстановка.
Пловдивският окръжен съд е уважил иск по чл.422 ГПК за сумата от 8000 лв., като дължима по запис на заповед от 3.02.2010г., издаден от К. П. П., ведно със законната лихва, считано от 26.11.2012г. до окончателното заплащане на сумата, като за разликата до 30 000 лв. установителния иск на Б. И. С. е отхвърлен като неоснователен.
За да потвърди първоинстанционното решение, Пловдивският апелативен съд е съобразил направеното от ответницата признание в писмен отговор на исковата молба, че издадения от нея запис на заповед обезпечава каузално правоотношение между нея и ищцата Б. С. за доставка на различни селскостопански семена и препарати, възлизащи на сумата от 8000 лв. Взето е предвид и изявлението на процесуалния представител на ищцата в съдебно заседание на 15.05.2013г. за съществуването на дълготрайни търговски отношения между страните по делото за доставка на семена и препарати, които не са оформени в писмен договор, за сумата от 30 000 лв. При направените изявления от страните за обезпечителната функция на записа на заповед на каузални правоотношения / търговска продажба/, е направен извод, че всяка от страните трябва да докаже изпълнение на своите задължения – продавачът да е доставил стоката на купувача, а купувачът, че я е заплатил. Тъй като ищцата по установителния иск не е представила доказателства какви стоки е доставила на ответницата и на каква цена, искът е уважен в признатия от ответницата размер от 8000 лв. За основателно е прието възражението на въззивника за допуснато от първоинстанционния съд нарушение на чл.164, ал.1, т.3 и т.6 ГПК за установяване на договори на стойност над 5000 лв. със свидетелски показания и опровергаване на изходящ от страната частен документ, какъвто е записа на заповед. Изключването обаче на свидетелските показания като доказателствено средство не опровергава извода за наличие на каузални правоотношения и за тяхното изпълнение съобразно изложеното от съда, приема апелативната инстанция.
По основанията за допустимост на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК:
По първия процесуалноправен въпрос може ли съдът да обоснове своите изводи само на избрани от него доказателства, без да обсъди другите и да изложи съображения защо ги отхвърля и следва ли съдът да се произнесе по всички релевирани от страните доводи и по конкретно на довода, че записа на заповед доказва непогасен дълг за сумата от 30 000лв., се поддържа критерия по т.1 и т.2 на чл.280, ал.1 ГПК.
Доколкото въззивният съд е приел, че записа на заповед изпълнява и ролята на разписка и е отговорил на въззивника за допуснатото от окръжния съд нарушение на чл.164, ал.1 ГПК, като е допуснал и обсъдил свидетелски показания за установяване на договори на стойност над 5000 лв., формулирания от касатора въпрос не обосновава общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК. Съдът е изпълнил правомощията си на съд по същество на спора като е обсъдил доказателствата по делото, както и доводите на страните, като е направил свои правни изводи по основателността на иска, които съвпадат като краен резултат с правните изводи на първоинстанционния съд. В този смисъл постановеното от Пловдивският апелативен съд решение не е в противоречие с представената от касатора съдебна практика за задължението на съда да обсъди доказателствата по делото и доводите на страните.
Касаторът формулира три въпроса при допълнителния критерий по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК: каква е доказателствената сила в производството по чл.422 ГПК на издадения от ответника запис на заповед, когато страните не спорят, че документът е издаден като обезпечение на каузално правоотношение, но спорят само за размера; представлява ли издаването на редовен от външна страна запис на заповед извънсъдебно признание за размера на дълга в производството по чл.422 ГПК; ако се приеме, че редовния от външна страна запис на заповед представлява извънсъдебно признание на факта на получаване на процесната сума / разписка/ , а в съдебно заседание това твърдение се оттегля, то на кое от двете твърдения на длъжника следва да се даде приоритет. Третият въпрос е поставен хипотетично, тъй като в случая страните не са твърдяли, че процесната сума е била получена от издателя на записа на заповед.
По така поставените първи и втори въпроси, за които се поддържа допълнителния критерий правният въпрос да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, следва да се има предвид следното:
В т. 17 на ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г. по тълкувателно дело №4/2013г. ОСГТК на ВКС съдът е дал задължителни за съдилищата указания за предмета на делото и как се разпределя доказателствената тежест при предявен установителен иск по чл.422 ГПК в хипотезата на издадена заповед за незабавно изпълнение въз основа на запис на заповед, по който въпрос се е произнесъл Пловдивския апелативен съд, като е съобразил, че и двете страни не оспорват факта, че записа на заповед е издаден във връзка с каузални правоотношения по договор за търговска продажба. В тази хипотеза на изследване по предявен иск по чл.422 ГПК на изследване подлежи и каузалното правоотношение доколкото възраженията основани на това правоотношение, биха имали за последица погасяването на вземането по записа на заповед. По силата на чл.154, ал.1 ГПК за разпределение на доказателствената тежест всяка от страните доказва фактите на които основава твърденията и възраженията си и които са обуславящи за претендираното, съответно отричаното право, респ. за съществуването, респ. за несъществуването на вземането по записа на заповед. В случая, при разпределение на доказателствената тежест по чл.154, ал.1 ГПК Пловдивският апелативен съд е приел, че ищцата по делото не е установила размера на вземането си по извършените доставки на ответницата на семена и препарати, поради факта, че не е съставяли документи / фактури/, а доколкото ответницата не е доказала плащане на доставките в признания от нея размер, съдът е уважил положителния установителен иск за сумата от 8000 лв. Настоящия състав на ВКС, ТК приема, че решението на въззивния съд не е в противоречие със постановките на ТР, което е задължително за съдилищата по силата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, поради което няма основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол на основание т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
В заключение, липсват предпоставките на закона за касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №540/6.11.2013г. постановено по в.гр.№ 2919/2012г. на Пловдивския апелативен съд, т.о., ІІІ състав в обжалваната част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: