О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 273
гр. София, 07.06.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и пети май през две хиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова ч. т. д. N 603 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на А. Д. Б. срещу определение № 43 от 06.01.2017г., постановено по ч.гр.д. № 6112/2016г. от Апелативен съд – София, с което се потвърждава определение № 3900 от 14.07.2016г. по т.д. № 4092/2016г. на Софийски градски съд, ТО за прекратяване на производството по делото, поради недопустимост на исковете.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, поради допуснати съществени процесуални нарушения, нарушения на материалния закон и необоснованост, поради което иска отмяната му.
Допускането на касационното обжалване е обосновано в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК вр. чл.274, ал.3 ГПК с твърдението, че атакуваното определение съдържа произнасяне по значимите за спора правни въпроси: /1/ Длъжен ли е съдът да даде указания на ищеца относно доказване на това в какво качество предявява иска и може ли съдът да направи извод относно правния интерес на ищеца без да е дал тези указания?; /2/ Може ли въззивната инстанция да препрати към мотивите на първата инстанция, ако не е обсъдила всички възражения и доказателства на страните? Поддържа се наличието на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната касационна жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди първоинстанционното определение, с което производството по делото е прекратено, въззивният съд освен, че е препратил към мотивите на първата инстанция по реда на чл.272 ГПК се е произнесъл по направените във въззивната жалба оплаквания, като е счел същите за неоснователни. Изложени са съображения, че обстоятелството, че първоинстанционния съд не е дал указания за установяване на качеството на акционер в ответното дружество, не се отразява на правилността на акта, тъй като съгласно заявеното в частната жалба по този въпрос ищецът не спори. Прието е, че предмет на иска е установяване на нищожност или незаконосъобразност на решение на Съвета на директорите, между които и освобождаване на ищеца като изпълнителен директор, съответно избор на друг негов председател. Посочено е, че видно от данните по делото, ищецът не е акционер в ответното дружество и се домогва с твърденията си в частната жалба да обоснове право на иск, позовавайки се на чл.124, ал.3 ГПК, съгласно която иск с предмет, пораждане, изменение или прекратяване на граждански правоотношения може да се предяви само в посочените от закона случаи. Според решаващия състав, установяването на нищожност на решение на СД с предмет освобождаване на председателя му и избор на нов, по иск предявен от член на съвета на директорите в това му качество, не е измежду уредените от закона случаи по см. на чл.124, ал.3 ГПК. Решенията на органи на дружеството, каквото е СД на АД, са предмет на съдебен контрол само по реда и предпоставките на чл.71 ТЗ за защита правото на членство и отделни членствени права, нарушени от органа на дружеството, каквито не са заявени от ищеца.
Настоящият състав на ВКС, ТК, Първо отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.
Първият формулиран въпрос не може да предпостави допускането на касационния контрол, тъй като не е обуславящ за изхода на спора. Ищецът, от една страна, не твърди, вкл. в касационното производство, че притежава качеството на акционер, а от друга страна, е конкретизирал, че обстоятелството, от което извежда правния си интерес от исковете е качеството му на освободен с решенията на СД на АД изпълнителен член на СД. Въззивната инстанция е счела производството по исковете за недопустимо, не защото ищецът не е доказал, в какво качество предявява исковете, каквото твърдение се съдържа във въпроса, а защото това качество не обуславя наличие на активна легитимация по исковете. Следва да се има предвид, че основанията, на които се иска обявяване нищожността на решенията на СД, са процесуална незаконосъобразност на същите /противоречие със закона и устава относно свикването на органа, съответно липса на кворум и мнозинство при вземането на решенията/, при наличие на задължителна практика на ВКС – ТР №1/2002г. на ОСГК на ВКС, че незаконосъобразността на решение на орган не води до неговата нищожност и може да бъде релевирана единствено чрез конститутивен иск за отмяна на порочното решение, но единствено от член на дружеството.
Вторият въпрос също не покрива общото основание по чл.280, ал.1 ГПК аз допускане на касационния контрол, тъй като освен препращане по реда на чл.272 ГПК към мотивите на първата инстанция, решаващият състав се е произнесъл по оплакванията във въззивната жалба, до които е ограничена проверката му относно правилността на обжалвания пред него акт.
Относно действително обусловилия изхода на спора правен въпрос, по който се е произнесъл апелативният съд, дали установяването на нищожност на решение на СД с предмет освобождаване на председателя му и избор на нов, по иск предявен от член на съвета на директорите в това му качество, е измежду уредените от закона случаи по см. на чл.124, ал.3 ГПК, не е формулиран въпрос в изложението към частната касационна жалба, като с оглед диспозитивното начало в гражданския процес, ВКС не може да допусне касационно обжалване на атакуваното определение по въпрос, с който не е сезиран.
Водим от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 43 от 06.01.2017г., постановено по ч.гр.д. № 6112/2016г. от Апелативен съд – София.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.