О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 593
гр. София, 13.11.2015 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на пети ноември през две хиляди и петнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова ч. т. д. N 3068 по описа за 2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Е. П. Д. срещу определение № 442 от 22.07.2015г. по ч. т. д. № 1667 /2015г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, с което е оставена без разглеждане частната й касационна жалба срещу определение № 868 от 30.03.2015г. по гр.д. № 376/2015г. на Окръжен съд – Пловдив, с което потвърдено определение от 05.06.2014г. по гр.д. № 3016/ 2014г. на Районен съд- Пловдив.
Частната жалбоподателка моли да се отмени атакуваното определение и се разгледа подадената от нея касационна жалба срещу решението на въззивния съд. Излага съображения, че предмет на делото е дължима сума по заемно правоотношение между физически лица, а по запис на заповед, поради което делото не е търговско и с оглед цената на иска от 5000 лева подлежи на касационно обжалване.
Ответникът по жалбата не взема становище по нея.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като прецени данните по делото и доводите на частния жалбоподател, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но разгледана по същество е неоснователна.
За да остави без разглеждане подадената частна касационна жалба, тричленният състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, е приел, че предявените по реда на чл.422, ал.1 ГПК с цена 5000 лева – главница по запис на заповед и лихва от 1060,50 лева са под въведения с чл.280, ал.2 ГПК обективен критерий за необжалваемост на въззивни решения по търговски дела с цена на иска до 10 000 лева. За да определи делото като търговско, първият тричленен състав е приел, че вземането на ищеца произтича от абсолютна търговска сделка по смисъла на чл.1, ал.1, т.8 ТЗ – издаден запис на заповед. Определението е правилно.
Извършената от първия тричленен състав преценка относно допустимостта на касационното обжалване е в съответствие с императивната норма на чл.280, ал.2 ГПК.
Невярно е твърдението на жалбоподателката, че предмет на обективно съединените искове е притезание, произтичащо от устен договор за заем, тъй като с исковата молба се иска да се установи по отношение на ответничката, че тя, в качеството й на наследник на издателя по запис на заповед, дължи главницата по ценната книга от 5000 лева, ведно с лихва. В исковата молба е посочено, че източник на вземанията е запис на заповед, а не договор за заем, поради което съдът е сезиран с иск с правно основание чл.503, ал.1 ТЗ. За търговския характер на тази сделка е без значение каузалното правоотношение, за обезпечаване на задължението, по което е издаден записа на заповед.
В настоящия случай, предмет на делото са права, които произтичат от неизпълнение на търговска сделка /чл.286, ал.2 ТЗ вр. чл.1, ал.1, т.8 ТЗ/, поради което по арг. на чл.365, ал.1, т.1 ГПК, делото е търговско.
Предвид изложеното, обжалваното въззивно решение е постановено по търговско дело, при цена на всеки от обективно съединените искове под 10 000 лева, поради което, правилно е прието от първия тричленен състав на ВКС, че въззивното решение, на основание чл.280, ал.2 ГПК, не подлежи на касационен контрол.
Водим от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, на основание чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК
О П Р Е Д Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА определение № 442 от 22.07.2015г. по ч. т. д. № 1667 /2015г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.