О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 320
София, 14.04.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на седми април през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 2597 по описа за 2015 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] чрез адвокат Н. Б. срещу решение № 711/14.04.2015 г. на Варненски окръжен съд /ВОС/, гражданско отделение по в.гр.д. № 328/2015 г., потвърждаващо решение на Варненски районен съд /В./, с което настоящият касатор е осъден да заплати на [фирма] сумата 17750.92 лв., представляваща платена на отпаднало основание цена за достъп до електроразпределителната мрежа по фактури за периода от м. 10.2102 г. до м. 06.2013 г., поради отмяна на решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР със законните последици.
В касационната жалба се поддържат оплаквания за недопустимост, неправилност и необоснованост, а като основания за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба на [фирма] оспорва допускането на жалбата и същата по същество по съображения в писмен отговор.
Третото лице помагач на страната на ответника и настоящ касатор – КЕВР не взима становище по жалбата.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговарят по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1 т.1-3 ГПК, поради следните съображения:
В. е сезиран с искове по чл.55 ал.1 предл.3-то ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД от [фирма] срещу настоящия касатор. За да потвърди решението на В. в уважителната му част, ВОС е приел, че между [фирма], [населено място], в качеството му на купувач и „Г. технолоджи” EOOД, в качеството на производител е сключен договор за изкупуване на електрическа енергия, произведена от фотоволтаична електрическа централа с обща заявена мощност 84.64 kW, изградена в УПИ ХХV, кв. 103 по плана на [населено място]. [фирма] е начислило на „Г. технолоджи” EOOД суми за достъп до В. по фактури приложени по делото, които са заплащани. С Решение № 4659/04.03.2013 год. на Върховен административен съд /ВАС/ по адм.д. № 13239/2012 год., тричленен състав, ІV о., потвърдено с решение № 8733/06.07.2013 год. на ВАС по адм.д. № 6086/2013 г., петчленен състав, е отменен Раздел ІІІ, т. 10 от Решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР за определената с него временна цена за достъп до електропреносната и електроразпределителната мрежа на ответника. Според ВОС решението на ДКЕВР, отменено от ВАС, представлява индивидуален административен акт и съгласно чл.177 ал.1 АПК отмяната му има действие спрямо всички лица, чиито права и законни интереси засяга. Такова лице се явява в случая ищецът в настоящото производство и отменителното действие на решението на ВАС го обвързва. Поради тази причина, според ВОС, платената цена от ищеца по представените фактури, която цена е определена с решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР, след отмяната на това решение от ВАС се явява платена на отпаднало правно основание и подлежи на връщане, тъй като са налице елементите от фактическия състав на чл.55 ал.1 предл.3-то ЗЗД.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. От значение за изхода на делото е този правен въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело – т.1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС.
В настоящия случай касаторът излага доводи и формулира въпроси във връзка с това: 1. Необходимо ли е уточнение на исковата молба за отношението между страните, обвързаността обосноваваща облигационна връзка между тях и връзката им с административния акт, води ли липсата на такова уточнение за невъзможност на индивидуализация на спорния предмет. 2. Каква е правната характеристика и кой е правопораждащия юридически факт на облигационното правоотношение по осигуряване на достъп до електропреносната мрежа, за ролята на решението на ДКЕВР в тези отношения, води ли до отпадане на основанието за възникването й отмяната му по смисъла на чл.55 ал.1 предл.3-то ЗЗД. Доводите касаят правната квалификация на предявения иск и изложените правни изводи във връзка с нея на ВОС, които според касатора са направени в противоречие с цитирана съдебна практика на тричленни състави на ВКС и ПП на ВС № 1/1979 г. За същите доводи се твърди и наличие на допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.3 ГПК ако се приеме неотносимост на цитираната съдебна практика. Спорът за правилността, респ. неправилността на квалификацията на иска и отговорът на този въпрос обуславя основание за обжалване по смисъла на чл.281 т.3 ГПК, не и основание за допускане на обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Правната квалификация на всеки иск е свързана с допустимостта на постановеното по него решение само когато с последното решаващият съд е нарушил принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, произнасяйки се извън определения от страните по спора предмет на делото и обхвата на търсената от ищеца защита, а когато липсва такова нарушение, дадената от съда правна квалификация на исковата претенция, с която е сезиран, във всички случаи обуславя правилността на решението му /мотиви към ТР № 2/2011 г. на ОСГТК на ВКС/. Доколкото правната квалификация на иска касае правилността на решението и в случая тя е направена в рамките на очертания правен спор от ищеца с редовна искова молба с посочени факти от значение за спора /чл.127 ал.1 т.4 ГПК/, няма основание да се приеме вероятна недопустимост на въззивния акт, за която съдът следи служебно /т.1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/. Всички останали доводи относно приложението на чл.55 ал.1 предл.3-то ЗЗД също касаят правилността на обжалваното решение, но няма данни доколкото са формулирани въпроси в тази насока, те да са разрешени в противоречие с цитираната от касатора съдебна практика – ПП на ВС № 1/1979 г. или на тричленни състави на ВКС по обективно неидентични казуси. Следва да се посочи още, че въпросът с действието на отменения от ВАС административен акт в случая – решение на ДКЕВР № Ц-33/14.09.2012 г. е разрешен в съответствие и с междувременно постановените решения на ВКС по чл.290 ГПК /р. № 212/23.12.2015 г. по т.д. № 2956/2014 г. и р. № 155/11.01.2016 г. по т.д. № 2611/2014 г. и р. № 157/11.01.2016 г. по т.д. № 3018/2014 г./, при което няма основание да се приеме наличие на допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, с оглед на твърдение за липса на съдебна практика по свързаните с него доводи и неотносимост на цитираната стара съдебна практика по същите.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на ПОС.
На основание чл.78 ал.3 ГПК касаторът следва да заплати на ответника по жалбата направените и поискани разноски в размер на 1560 лв. адвокатско възнаграждение /списък с разноски, договор за правна помощ за касационна инстанция и фактура за платен адвокатски хонорар/ за настоящата инстанция.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 711/14.04.2015 г. на Варненски окръжен съд, гражданско отделение по в.гр.д. № 328/2015 г.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК 1045`8621, [населено място], [улица] да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] вх.А сумата от 1560 лв. /хиляда петстотин и шестдесет лева/ адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.