Р Е Ш Е Н И Е
№ 228
гр. София, 09.12.2016 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публичното заседание на двадесет и четвърти ноември две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
при участието на секретаря Милена Миланова, като разгледа докладваното от съдия Костадинка Недкова т. дело N 1456 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 303, ал.1, т.5 ГПК.
Образувано е по подадена от Й. К. П. молба за отмяна на решение от 18.12.2013г. по гр.д. № 500 / 2013г. на Окръжен съд Кюстендил, с което е потвърдено решение от 03.04.2013г. по гр.д. № 2727/ 2012г. на Районен съд Дупница, с което по отношение на молителя е признато за установено, че съществува вземане към него на [фирма] в размер на 19 404,66 лева – регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение на застраховано лице [фирма] по покрит риск – неплащане на лизингови вноски по полица № 1640/006/218/0000004, ведно със законна лихва от момента на заявлението по чл.410 ГПК – 12.03.2012г. до окончателното изплащане на сумата, като са присъдени съдебни разноски.
Молителят поддържа, че е налице хипотезата на чл.303, ал.1, т.5 ГПК, тъй като не е бил уведомен от неговия процесуален представител- адв. Е. Д. от К. адвокатска колегия за постановеното от Окръжен съд – Кюстендил въззивно решение, поради не е осъществил правото си на касационна жалба. Сочи, че бездействието на редовно упълномощения от него адвокат, представлява особено непредвидено обстоятелство по см. на чл.64, ал.2 ГПК, което страната не е могла да преодолее. Позовава се на злоупотреба от страна на адвоката, за която в съдебно заседание конкретизира, че се изразява в отнемане на адвокатските права на редовно упълномощения от страната адвокат. Въз основа на горните обстоятелства се иска отмяна на основание чл.303, ал.1, т.5 ГПК на въззивното решение.
Ответникът по молбата, [фирма], поддържат становище за неоснователност на молбата за отмяна.
Върховният касационен съд, ТК, Първо отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, предвид наведеното основание за отмяна, приема следното:
Молбата е неоснователна.
Съгласно чл.303, ал.1, т.5 ГПК, основания за отмяна на влязло в сила решение са: нарушаване на процесуални правила, вследствие на което страната е лишена от възможността да участва в делото; същата не е била надлежно представлявана; не е могла да се яви лично или чрез – повереник, поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее.
Доколкото се иска отмяна на влязло в сила решение, изброените по-горе основания за отмяна, следва да са налице по време на висящността на въззивното производство. В случая, самата страна поддържа, че адв. Д. е редовно упълномощен от нея адвокат. Молителят е участвал във въззивното производство чрез пълномощника си – адв. Д., която е подала от негово име на 22.04.2013г. въззивната жалба, чрез нея страната е призована за единственото проведено на 24.10.2013г. открито съдебно заседание, като препис от въззивното решение е връчен на адвоката лично на 27.12.2013г. С влязла в сила на 01.08.2014г. присъда адв. Д. е призната за виновна за извършване на престъпление по чл.308, ал.2, пр.2-ро вр. чл.26 НК – съставяне на неистински нотариални удостоверения, въз основа на което на 18.09.2014г. е взето на основание чл.22 ЗА вр. чл.5 ЗА решение от АС при АК-К. за отписване на адв. Д. от единния адвокатски регистър, потвърдено от Висшия адвокатски съвет – София на 14.11.2014г., чието решение е потвърдено с решение № 95/ 23.03.2015г. по гр.д. № 204/ 2015г. на ВКС, IV ГО по чл.7, ал.5 ЗА. При липса, от една страна, на оспорване на представителната власт на адвоката и изричното потвърждаване в молбата по чл.303 ГПК, че адвокатът е бил редовно упълномощен, и от друга страна, загубване на качеството на адвокат от пълномощника на страна в един много по-късен момент след изтичане на 27.01.2014г. на едномесечния срок за касационно обжалване на въззивното решение, настоящият състав на ВКС намира, че молителят е била надлежно представляван от лице по см. на чл.32 ГПК във въззивното производство, като по отношение на него, съответно на адвоката му, не са били налице особени непредвидени обстоятелства, възпрепятстващи участието им по делото. Самото бездействие на процесуалния представител, изразяващо се в неподаване на касационна жалба срещу въззивното решение, при обективна възможност за подаването й, съответно в несъобщаване на страната-доверител за постановяването на възивното решение, не представлява основание по см. на изброените в чл.303, ал.1, т.5 ГПК. Това бездействие е от значение единствено за вътрешните отношения между довереника и доверителя и евентуално за ангажиране на отговорността на адвоката-довереник за претърпелите от доверителя вреди.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, намира молбата за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК за неоснователна, поради което същата следва да се остави без уважение.
Въпреки изхода на настоящото дело, на ответника по молбата не се присъждат разноски, тъй като не е направено такова искане.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия
Р Е Ш И
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Й. К. П. за отмяна по чл.303, ал.1, т.5 ГПК на решение от 18.12.2013г. по гр.д. № 500 / 2013г. на Окръжен съд – Кюстендил.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.