О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 239
гр. София, 31.05.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и шести май през две хиляди и шестнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова ч. т. д. N 370 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274 ал.2, изр.1 вр. ал. 1, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Т. Й. В. срещу разпореждане № 2929/08.12.2015г. по в.т.д. № 173/2015г. на Апелативен съд Варна, с което е върната частната й жалба – вх. № 7539/01.12.2015г. против разпореждане № 2798 от 20.11.2015г. по същото дело за оставяне без движение на постъпилия от В. отговор на касационната жалба с указания за приподписването й от адвокат.
Частната жалбоподателка сочи единствено, че „обжалва изцяло написаното в разпореждането за връщане на частната жалба”, без да излага конкретни оплаквания срещу атакувания акт.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но разгледана по същество е неоснователна.
Апелативния съд е върнал частната жалба като недопустима – подадена срещу неподлежащ на въззивно обжалване съдебен акт. Изложени са съображения, че разпореждането, чиято отмяна се иска, не е от кръга на визираните в чл.274 и сл. ГПК съдебни актове. Посочено е, че атакуванияТ акт е издаден в изпълнение администриращата функция на съда в случай на депозирани пред него книжа, несъответсващи на законовите изисквания, и е с цел само и единствено съобразяването на процесуалноправните норми за нуждите на съдебното производство и осигуряване на законосъобразността му. Разпореждането, с което съдът дава указания за привеждане на депозираните по делото книжа в съответствие със законовите изисквания, не е обявено от закона като изрично обжалваемо, поради което не е налице основанието по чл.274, ал.1, т.2 ГПК. Разпореждането не е и прекратително по см. на чл. 274, ал.1, т.1 ГПП, тъй като не е преграждащо по отношение на самото производство. Изрично е посочено, че частната жалба не би могла да бъде квалифицирана като молба за правна помощ, като съдът се е позовал и на разпоредбите на чл.24, т.3 ЗПП и чл.21, ал.1, т.2 и т.3 ГПК, с които изрично е изключена възможността за предоставяне на такава по търговски дела.
Определението е правилно.
Разпореждането за оставяне без движение на касационните отговори и даване на указания от въззивния съд за приподписване от адвокат представлява действие по движение на делото, извършено в упражняване от съда на правомощията му по чл.101 ГПК, поради което не възпрепятства развитието на производството. Ето защо, разпореждането по чл.129, ал.2 ГПК не попада в категорията на актовете по чл.274, ал.1, т.1 ГПК, подлежащи на инстанционен контрол. Не е налице и хипотезата на чл.274, ал.1, т.2 ГПК, тъй като законът не постановява самостоятелно обжалване на разпореждането, с което се дават указания във връзка с депозирани отговори на касационна жалба.
Предвид изложеното, частната касационна жалба е неоснователна, поради което обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 2929/08.12.2015г. по в.т.д. № 173/2015г. на Апелативен съд Варна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.