О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 209
гр. София, 13.03.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на шести март през две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното от съдия Костадинка Недкова ч. т. д. N 577 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място], срещу определение № 394 от 12.12.2013г. по т. д. № 4526/2013г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, с което е оставена без разглеждане като просрочена касационната жалба на дружеството – вх. № 5531/ 03.09.2013г. срещу решение № 179/ 17.07.2013г. по т.д № 651/ 2013г. на Апелативен съд – Пловдив.
Частният жалбоподател моли да се отмени атакуваното определение, като незаконосъобразно, и се допусне до касация обжалваното въззивно решение. Счита за неправилно становището на ВКС, че касационната му жалба е просрочена. Поддържа, че за течението на срока за обжалване на въззивното решение е ирелевантен фактът на връчване на препис от решението на адвокат С.. Твърди се, че съобщението е следвало да бъде връчено на посочения по делото адрес на управление на търговеца чрез съдебния му адресат- управителя на дружеството. Изложени са аргументи, че след като съдебният адресат и пълномощникът се намират в седалището на съда, то връчването на преписа от решението е следвало да се извърши на съдебния адресат, съобразно волята на страна по делото. Налице е и позоваване на липса на процесуална представителна власт на адв. С. спрямо дружеството-касатор към момента на получаване от него на преписа от въззивното решение, поради оттегляне на пълномощното му.
Ответникът, [фирма], моли да се остави без уважение частната жалба, като неоснователна, по подробно изложени в депозирания отговор псъображения.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но разгледана по същество е неоснователна.
За да остави без разглеждане подадената от [фирма] касационна жалба срещу въззивното решение, тричленният състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, е приел, че същата е недопустима като просрочена. Изложени са съображения, че препис от въззивното решение е връчен редовно на касатора на 26.07.2013г. по реда на чл.51 ГПК чрез упълномощения от него адвокат И. С., чието пълномощно не е било оттеглено към този момент, като представителната му власт обхваща воденето на делото до окончателното му приключване пред всички инстанции. Въз основа на разпоредбата на чл.45, изр. 2-ро ГПК, че връчването на представител се смята за лично връчване, е направен извода, че едномесечният преклузивен срок по чл.283 ГПК за обжалване на въззивното решение е изтекъл преди подаването на 02.09.2013г. на касационна жалба от дружеството, поради което същата е приета за просрочена. Счетено е за ирелевантно обстоятелството, че препис от решението е връчен по-късно на 01.08.2013г. по реда на чл.50, ал.3 ГПК на служител в канцеларията на дружеството – касатор, както и че подадената касационна жалба е приподписана от друг адвокат, въз основа на сключен с него последващ договор за правна защита и съдействие от 02.10.2013г.
Определението е правилно.
Законосъобразно първият тричленен състав е приел, че съобщението с преписа от въззивното решение е връчено на надлежно упълномощено от страната лице, чиято представителната власт не е била прекратена към момента на връчването, поради което от този момент спрямо страната тече законоустановеният срок за обжалване на решението. Неоснователно е възражението на частния жалбоподател, че пълномощното на адвоката му е било оттеглено, преди той да получи призовката с преписа от въззивното решение. По делото липсват данни страната да е уведомила съда, че оттегля пълномощното на адвоката си, като с частната жалба, не се представят доказателства за това. Нещо повече, частният жалбоподател не посочва конкретна дата, на която поддържа, че пълномощното е оттеглено. Ето защо, следва да се приеме, че уведомяването на съда за оттегляне от страната на пълномощното на адвоката С. е направено едва с настоящата частна жалба. На основание чл.35, изр.2-ро ГПК, извършените преди този момент от и спрямо пълномощника процесуални действия обвързват упълномощилата го страна.
Не може да бъде възприет и доводът на частния жалбоподател, че съобщението и преписа от акта е трябвало да бъдат връчени на посочения по делото адрес на управление на търговеца чрез управителя на дружеството, а не чрез адвоката пълномощник по делото, с оглед поддържаното твърдение, че управителят е съдебен адресат на страната. Посочването от дружеството на неговия адрес на управление и имената на управителя му не представлява процесуално действие, с което страната сочи свой съдебен адресат по делото. По арг. на чл.40, ал.1 ГПК, който вменява задължение на законния представител на страната да посочи съдебен адресат, ако замине за повече от един месец в чужбина и страната няма пълномощник по делото, законният представител на страната не се явява съдебен адресат – посочено от страната лице с адрес в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията. Когато юридическото лице сочи по делото своя адрес и имената на лицето, което изразява воля от негово име, това са действия по чл.38 ГПК, а не по чл.39, ал.1 ГПК за определяне на съдебен адресат. Ето защо, при наличието на пълномощник по делото и липсата на посочен от страната съдебен адресат, съобщението за решението се явява надлежно връчено на страната чрез адвоката й, на основание чл.39, ал.1 ГПК.
Предвид изложеното, определението на първия тричленен състав на Върховния касационен съд, като правилно, следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, на основание чл.274, ал. 2, изр. 2 ГПК
О П Р Е Д Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА определение № 394 от 12.12.2013г. по т. д. № 4526/2013г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.