О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 87
[населено място], 12.02.2016 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на четвърти февруари през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Недкова ч. т. д. № 3574/2015г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК вр. с чл.251 ГПК.
Образувано е по частна жалба на К. Ю. К. срещу определение № 325/17.07.2015г. постановено по в. т. д. № 57/2015г. на Апелативен съд – Пловдив, с което е оставена без разглеждане молбата на жалбоподателя за тълкуване на решение № 93/20.03.2015г. по в. т. д. № 57/2015г. на Пловдивски апелативен съд в частта му за разноските.
Частният жалбоподател поддържа, че молбата за тълкуване на определение е недопустима единствено в очертаната изрично в чл.251, ал.2 ГПК хипотеза, когато то е изпълнено. Твърди, че правораздавателният акт, чието тълкуване се иска в частта за разноските, е неясен от гледна точка на приложение на правните последици на решението в частта за разноските, а от там не може да се проведе ефективно изпълнение, което е свързано с нормативно регламентирана информация в чл.7, ал.1 на Наредба № 13 на БНБ от 16.07.2009г. Липсва задължение на страната да знае конкретния доставчик на платежните услуги на апелативния съд, по което страна не е жалбоподателят. Сочи се, че искането за тълкуване е на вече изразени мотиви, а не на ново доказателство или приложимия закон. Излагат се съображения, че постановеното решение, с което се допуска очевидна фактическа грешка в частта за разноските е ирелевантно, тъй като му след депозиране на молбата за тълкуване, не е влязло в сила и не е факт от значение за спорното право, за да се вземе предвид от съда по реда на чл.235, ал.3 ГПК.
Ответната страна по жалбата, [фирма], поддържа, че жалбата е неоснователна, като атакуваното определение е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
За да остави без разглеждане подадената молба за тълкуване на постановеното решение съдът е приел, че молбата е недопустима и за страната липсва правен интерес от тълкуването, тъй като предмет на искането е не тълкуване на неясна или двусмислено изразена воля на съда относно решаването на въпрос, свързан с материалноправния спор между страните, а добавяне на данни /IBAN на сметката на апелативния съд, по която се твърди, че следва да се преведе сумата за възнаграждението на особен представител/, съставляващи обществена информация, свързана с административната дейност на съда, които са публично известни и общодостъпни. Посочено е, че в тази част на решението е допусната с решение от 24.06.2015г. очевидна фактическа грешка, според която получател на сумата не е Пловдивски апелативен съд, а адвокатът – особен представител.
Определението е правилно.
На тълкуване подлежи само онова съдебно решение /определение, което е неясно от гледна точка на приложение на правните му последици като установително действие, изпълнителна сила, конститутивно действие, и поради неясната воля то не може да бъде реализирано. Правилен е изводът на състава на апелативния съд, че непосочването на номера на сметката на съда не се обхваща от очертаните последици, поради което не може да бъде предмет на тълкуване. Изпълнителната сила на съдебния акт е правото да се иска принудително удовлетворяване на притезанието, предмет на осъдителния акт, поради което тя не е обусловена от посочване на сметката, по която да се преведе присъдената сума. Нещо повече, с тълкуването на един съдебен акт се цели отстраняване неяснота на произнесеното становище на решаващия съд и се тълкуват вече изразени мотиви, а в случая се иска, както правилно е посочено от въззивната инстанция, допълването на данни /номера на сметката на съда/ в решението в частта за разноските. Тълкуването се отнася до изявената воля на съда, но не и до допуснати фактически или технически грешки, които биха могли да бъдат коригирани по реда на чл.248 или чл.247 ГПК. Правният интерес от молбата за тълкуване следва да е налице до приключване на производството по нея и отпадането на този интерес по време на висящността на производството води до недопустимост на молбата.
Водим от гореизложеното настоящият състав на Първо търговско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА определение № 325/17.07.2015г. постановено по в. т. д. № 57/2015г. на Пловдивски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.