О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 495
София, 13.06.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на пети юни през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 3912 по описа за 2013 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, по касационна жалба на С. Г. И. чрез адвокат М. Г. срещу решение № 381/11.07.2013 г. на Пловдивски апелативен съд /ПАС/ по гр.д. № 570/2013 г.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основания за допускане на касационно обжалване – разпоредбите на чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – М. А. И. оспорва допускането на жалбата и същата по същество, по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред Хасковски окръжен съд /Х./ са предявени обективно съединени искове от М. А. срещу С. И. по чл.100 ал.2 ЗЗД. Ищецът твърди, че с два договора за възмездна цесия ответникът му е цедирал две свои вземания: за 34440 лв. по запис на заповед и за 34610 лв. по договор за заем с нотариална заверка на подписите, при издадени заповеди за незабавно изпълнение и изпълнителни листа, като гарантирал платежоспособността на длъжника по цедираните вземания /чл.7 от договорите/. Длъжникът А. Д. не удовлетворил вземанията на ищеца, нито разполагал с имущество, което да послужи за удовлетворяване на същите, поради което е предявен иск против цедента С. И. по чл.100 ал.2 ЗЗД за получената от него сума по договорите за продажба на вземанията – 69050 лв. Исковете са отхвърлени от Х., чието решение е отменено от ПАС и е постановено друго, с което исковете са уважени. ПАС е приел, че цедираните вземания са към А. Д., който е уведомен с нотариална покана. За неоснователни са приети възраженията на ответника, сега касатор /С. И./, че е липсвало съгласие за цената по договорите, тъй като изрично е договорена и вписана такава в двата договора, като е посочено, че плащането е извършено към момента на подписване на договора, вписано е още, че цедента поема задължение да отговаря за платежоспособността на длъжника до размера на цената, която е получил. За неоснователно по същите причини е прието и възражението, че цената не е платена изцяло, като са недопустими исканията в това отношение за свидетели, които да установят вписаните обстоятелства в договора за цесия относно цената и нейното плащане. ПАС е посочил, че свидетели са недопустими, съобразно чл.164 ал.1 т.6 ГПК при изрично противопоставяне на страните за същото – чл.164 ал.2 ГПК. Прието е, че е недопустимо установяването с гласни доказателствени средства на твърдяна от ответника симулация, доколкото не е налице изключението по чл.165 ал.2 ГПК – липсва писмен документ, изходящ от ищеца или удостоверяващ негови изявления, че съгласието е привидно. Прието е още, че е неоснователен доводът на ответника, че длъжникът А. Д. разполага с достатъчно имущество и е платежоспособен, защото от представените писмени доказателства е установено, че А. Д. е длъжник по няколко изпълнителни дела с различни взискатели, включително и М. А. и по тези дела е реализирано имущество, което не е достатъчно за удовлетворяване на всички взискатели. Между взискателите има присъединен и привилегирован кредитор – „А.”, чието вземане надвишава продажната цена на предоставеното за удовлетворение имущество.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. В настоящия случай касаторът формулира следните въпроси по чл.280 ал.1 ГПК:
1. „Представлява ли искът по чл.100 ал.1 от ЗЗД, претенция за заплащане на обезщетение за неизпълнение на договорно задължение, с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД”. Въпросът е поставен с твърдение за недопустимо произнасяне от ПАС за ангажиране отговорността на ответника по договорно задължение, а не по възникването й по силата на закона при допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Въпросът е свързан с дадената от ПАС квалификация, но съгласно ТР № 2/2011 г. на ОСГТК на ВКС правната квалификация на всеки иск е свързана с допустимостта на постановеното по него решение, само когато с последното решаващият съд е нарушил принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, произнасяйки се извън определеният от страните по спора предмет на делото и обхвата на търсената от ищеца защита, а когато липсва такова нарушение, дадената от съда правна квалификация на исковата претенция, с която е сезиран, във всички случаи обуславя правилността на решението. В настоящия случай не е налице вероятна недопустимост на обжалваното решение, за която съдът следи служебно /т.1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/ доколкото съдът е съобразил изложените факти и твърдения в исковата молба, съобразно които е квалифицирал предявения иск, а твърденията за неправилност не формулират въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, нито обуславят наличие на някоя от хипотезите на на чл.280 ал.1 т.3 ГПК /т.4 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/.
2. „Допустими ли са свидетелски показания за тълкуване съдържанието на договорите за цесия, с цел установяване на действителните съществуващи отношения между страните, както и кои са подлежащите на установяване факти от ищеца и ответника в производството по иск с правно основание чл.100, ал.2 от ЗЗД.”
Въпросът е некоректно поставен в първата си част с оглед съдържанието на представените договори и направено оспорване на вписани в тях обстоятелства – относно определената цена и плащането й, за които решаващият съд в съответствие с чл.164 ГПК е приел недопустимост на свидетелски показания. В този смисъл въпросът в първата си част е неотносим към приетото от фактическа и правна страна от ПАС. Във втората част въпросът е общо и принципно поставен и отново е извън направените от страните доводи и възражения, както и от приетото от ПАС за установено. Приложената съдебна практика за втория въпрос е по обективно неидентични казуси, неотносима е към настоящото дело и не обуславя противоречиво разрешение по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 или т.2 ГПК.
3. „Допустимо ли е ангажиране на отговорността на цедента по чл.100, ал.2 от ЗЗД, в случай, че длъжникът разполага с имущество, което може да удовлетвори кредитора – цесионер по договора и в тежест на кого – цесионера или цедента е да докаже предпоставките на чл.100, ал.2 от ЗЗД.” и „Преждевременно ли е предявяването на иск по чл.100, ал.2 от ЗЗД, в случай, че длъжникът разполага с имущество, което изцяло или отчасти може да удовлетвори кредитора, което имущество е възбранено в полза на кредитор и по отношение на него не са приключили изпълнителните действия.” Последните два въпроса са отново некоректно поставени, тъй като от събраните по делото доказателства ПАС е приел, че длъжникът не разполага с имущество, което може да удовлетвори кредитора – цесионер по договора – ПАС е изложил много подробни съображения в тази насока, поради което е неотносимо чия е тежестта да доказва предпоставките на чл100 ал.2 ЗЗД ако длъжникът разполага с имущество и преждевременно ли е предявен иска в такъв случай. За тези два въпроса не е налице и соченият допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.3 ГПК – липсата на съдебна практика не е основание за наличие на някоя от хипотезите на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, съобразно т.4 на ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, а и разрешението на въпросите е свързано с липсата на доказани твърдения.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на ПАС.
Независимо от изхода на спора, съдът не присъжда разноски на ответната страна, макар да са поискани, тъй като не са представени доказателства за направени разноски от тази страна пред ВКС.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 381/11.07.2013 г. на Пловдивски апелативен съд по гр.д. № 570/2013 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.