О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 520
[населено място], 06.07.2015г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на пети март през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д.№1787/2014г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288, ал.1 ГПК.
Касаторът С. С. Б. от [населено място], чрез особения си представител адв. П. М., АК – В. обжалва решение № 55 от 28.02.2014г., постановено по в.т.дело № 480/2013г. не Варненския апелативен съд, с което е уважен иск на [фирма] за сумата от 16 000 лв., представляваща неустойка по т.12.4 от ОУ към договор за финансов лизинг №1878/5.10.2007г. За разликата до претендирания размер 34 839.88 лв., поради необжалването му от ищеца [фирма], решението е влязло в сила. Решението е обжалвано и в частта на разноските. Касаторът счита решението за неправилно поради нарушение на материалния закон и постановяването му при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Като значими за изхода на делото в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поставя следните въпроси: 1. Въззивният съд ограничен ли е от посоченото в жалбата или може по свой почин да изменя и определя основанията, на които да прогласи неправилността на обжалваното решение; 2. Допустимо и валидно осъществено ли е прекратяването на облигационната връзка по взаимно съгласие с конклудентни действия, при положение, че страните са уговорели взаимното съгласие да бъде оформено в писмен вид; 3. Дължима ли е неустойка на някоя от страните по договора, в случаите когато същият е прекратен по взаимно съгласие, особено в хипотезата на изразяването му чрез конклудентни действия; 4. Фактическото връщане, без да е посочено основание или причина, означава ли прекратяване на договора по взаимно съгласие и дължат ли се тогава лизингови вноски след датата на фактическото предаване владението на МПС; 5. Съответства ли на морала и добрите нрави договорна клауза, предвиждаща едновременно запазване на собствеността върху предмета на лизинговия договор и повторното заплащане на неговата стойност под формата на неустойка; 6. Финансовият лизинг спада ли към вида услуга по § 13,т.1 от Закона за защита на потребителите и ползва ли се от защитата по чл.143 от З. лизингополучател – физическо лице, което ползва финансови услуги по смисъла на §13, т.12б.В от ДР на ЗПП, които не са предназначени за извършване на търговска и професионална дейност и което действа извън рамките на своята търговска и професионална дейност?. По въпросите по т.3, 4 и 6 касаторът поддържа критерия по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. По въпросите по т.1, т.2, т.3 и т.5 се поддържа противоречие със задължителна за съдилищата съдебна практика, допълнително основание по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК. По въпроса по т.4 касаторът подържа критерия по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът по касация [фирма] заявява становище за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване, по изложени в писмен отговор аргументи. Не се прави искане за присъждане на разноски за касационната инстанция.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл. 280, ал. 1 ГПК приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.
Въззивният съд е уважил частично искът по чл.92 ЗЗД по следните съображения:
По сключения между страните договор за финансов лизинг №1878/2007г. за лек автомобил „Ауди” А6 лизингополучателят – ответник по делото е изпаднал в забава в изплащането на лизинговите вноски, съгласно погасителен план, като към м.октомври 2009г. лизингополучателят е просрочил с повече от 60 дни три поредни погасителни вноски за м.юли , август и септември. Стойността на предмета на договора за финансов лизинг е 38 241.05 евро с ДДС, а сумата за финансиране е 34 416.95 евро, при заплатена първоначална вноска 3 824.10 евро и погасени 21 вноски до м.юни 2009г. Съдът е приел, че с неплащането на три поредни вноски е осъществена клаузата в договора т.8.4.3, която предвижда в случай на забава на лизингополучателя с повече от една месечна вноска или забавата е повече от 60 дни, лизингодателят да развали договора без да дава подходящ срок за изпълнение, както и да иска връщане на вещта. Развалянето на договора е предвидено да става по реда на чл.87 ЗЗД, съгласно т.8.4.2 от ОУ. В случая изрично волеизявление на лизингодателя за разваляне на договора не е направено, но липсата на този формален акт не се отразява на настъпилите последици от прекратяване на облигационната връзка, предвид на това, че лизинговата вещ е върната на лизингодателя на 1.10.2009г., съгласно двустранно подписан протокол. Връщането на вещта от лизингополучателя на лизингодателя при наличието на настъпили условия за разваляне на договора по т.8.4.3 от ОУ и необосноваване на друго основание за връщането й съдът цени като израз на съвпадане на волята на двете страни за прекратяване на облигационната връзка. Съдът се е позовал на същността на договора за лизинг, като договор за възмездно ползване на лизинговата вещ, като правен резултат на съществуването на договорната връзка.
За неоснователно е прието възражението на представителя на ответника за нищожност на клаузата за неустойка като противоречаща на добрите нрави. Съдът не е споделил тезата на касатора, че лизингодателят ще бъде компенсиран с продажбата на МПС, в качеството си на собственик на лизинговата вещ, с мотиви, че при продажбата ще трябва да бъде съобразена амортизацията на леката кола. ВАС е счел, че клаузата за неустойка не е неравноправна с оглед на изискването на чл.143, т.5 и т.18 от З. във връзка с чл.146, ал.1 ЗПП, тъй като търговската сделка не попада в приложното поле на ЗПП и ответникът – лизингополучател не е потребител по смисъла на §13 ДП на З.. За основателно е прието възражението на ответника за прекомерност на неустойката. Въззивната инстанция е направила съпоставка на изпълнената част от договора за лизинг/ 1/3/ с претендирания размер неустойка, представляващ ? от стойността на автомобила и е счел претендирания размер за завишен с оглед на реално претърпените вреди.
По основанията по чл.280, ал.1 ГПК:
По първия въпрос: Въззивният съд ограничен ли е от посоченото в жалбата или може по свой почин да изменя и определя основанията, на които да прогласи неправилността на обжалваното решение, настоящият състав на ВКС, ТК намира, че обжалвано решение не е в противоречие с Тълкувателно решение № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно приетото в т.1 на ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС въззивната инстанция не е ограничена от посоченото във въззивната жалба, когато следи служебно за интереса на някоя от страните по делото или за интересите на родените от брака ненавършили пълнолетие деца, както и в случаите на прилагане на императивна материалноправна норма. Във случая въззивният съд се е произнесъл по посочените във въззивната жалба основания за неправилност на решението обосновани с неправилно преценка на доказателствата по делото и неправилно приложение на материалния закон досежно въведеното в исковата молба твърдение, че поради предсрочно прекратяване на облигационната връзка, ответникът дължи заплащане на уговорената в договора за финансов лизинг неустойка. При съпоставяне на изложеното във въззивната жалба и мотивите на обжалваното решение, се установява, че ВАС се е произнесъл по оплакванията, с които е бил сезиран от въззивника.
По въпроса: Допустимо и валидно осъществено ли е прекратяването на облигационната връзка по взаимно съгласие с конклудентни действия, при положение, че страните са уговорели взаимното съгласие да бъде оформено в писмен вид. Въпросът не изпълнява общата предпоставка да е от значение за изхода на делото и за формиране на решаващата воля на съда, доколкото изводът на ВАС за прекратената договорна връзка е изведен от неоспорвания от страните факт, че лизинговата вещ е предадена на лизингодателя от лизингополучателя след като е било доказано, че лизингополучателят е неизправна страна по договора за лизинг с неплащане на лизинговите вноски, съгласно плана за плащане по лизинговия договор. Не е доказан критерия по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК с решение №201 по т.дело №88/2010г. на ІІ т.о. , в което съставът на ВКС, ТК се е произнесъл по правен въпрос кои разходи следва да се отчитат като изпълнение на поето с приватизационния договор задължение за извършване на инвестиции, т.е. по правен въпрос различен от формулирания от касатора правен въпрос. Въпросът е разрешаван противоречиво от съдилищата, когато разрешението на обуславящ изхода на делото в обжалваното въззивно решение въпрос е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос по приложението на правната норма в друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд / т.2 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС/.
Въпросът: Дължима ли е неустойка на някоя от страните по договора, в случаите когато същият е прекратен по взаимно съгласие, особено в хипотезата на изразяването му чрез конклудентни действия, е поставен в хипотезата на прекратен договор за лизинг по взаимно съгласие на страните. Въпросът не осъществява общата предпоставка да е от значение за изхода по конкретното дело и да е обусловил решаващия извод на съда за уважаване на иска с правно основание по чл.92 ЗЗД. ВАС е уважил искът за неустойка на основание клаузата т.12.4 от ОУ, съгласно която лизингополчателят има право на неустойка при предсрочно прекратяване на договора за лизинг, какъвто е случая по делото. В мотивите на решението си съдът се е позовал на неизпълнение на договора само от лизингополучателя.
Въпрос №4 : Фактическото връщане без да е посочено основание или причина, означава ли прекратяване на договора по взаимно съгласие и дължат ли се тогава лизингови вноски след датата на фактическото предаване владението на МПС, не е от значение за изхода на спора по иска с правно основание чл.92 ЗЗД, тъй като предметът на спора не е вземане за лизингови вноски, дължими след датата на фактическото предаване на автомобила. Тъй като въпросът не обосновава общата предпоставка за допустимост на касационното обжалване, ВКС не се произнася по допълнителните критерий по т.2 и т.3 на чл.280 ГПК.
Въпрос 5: Съответства ли на морала и добрите нрави договорна клауза, предвиждаща едновременно запазване на собствеността върху предмета на лизинговия договор и повторното заплащане на неговата стойност под формата на неустойка е формулиран при допълнителния критерий по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК – противоречие на изводите на съда, че клаузата на неустойка не е нищожна, с ТР № 1 от 15.06.2010г. по т.д. №1/2009г. на ОСТК на ВКС.
Съгласно т.3 на ТР №1/2010г. на ОСТК на ВКС преценката за нищожност, поради накърняване на добрите нрави, се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора. В рамките на правомощията си по съществото на спора, съдът е направил своя извод по възражението за нищожност на клаузата за неустойка, по начина по който е формирана в чл.12.4 от ОУ на договора за финансов лизинг, затова въпросът е относим към правилността на решението и основанието по чл.281, т.3, пр.1 ГПК за касиране на неправилно решение.
6. Финансовия лизинг спада ли към вида услуга по § 13,т.1 от Закона за защита на потребителите и ползва ли се от защитата по чл.143 от З. лизингополучател – физическо лице, което ползва финансови услуги по смисъла на §13, т.12б.В от ДР на ЗПП, които не са предназначени за извършване на търговска и професионална дейност и което действа извън рамките на своята търговска и професионална дейност? Допълнителен критерий чл.280, ал.1, т.3 ГПК, аргументирано с липсата на съдебна практика на ВКС по поставените въпроси поради сравнително новата законодателна уредба на защита на потребителите, която отразява настъпилата промяна в обществените отношения, отразяваща необходимостта от засилена защита на потребителите от икономически по-силната страна.
Настоящият състав на ВКС, ТК намира, че последният въпрос изпълнява както общата, така и допълнителната предпоставка на чл.280, ал.1, т.3 ГПК с оглед на изложените от въззивният съд мотиви, че ответникът няма качеството на потребител, по смисъла на З.. Касационното обжалване ще следва да бъде допуснато по следния конкретизиран на основание т.1 на чл.280, ал.1 ГПК правен въпрос: Договорът за финансов лизинг представлява ли финансова услуга по смисъла на параграф 13, т.1 от ДР на ЗПП и ползва ли се от защитата по чл.143 от З. лизингополучателят – физическо лице, което като страна по договор за финансов лизинг действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност.
На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за ДТ по ГПК касаторът ще следва да внесе ДТ по сметка на ВКС в размер на 320 лв., в едноседмичен срок, считано от датата на получаване на съобщението. В противен случай производството по касационната жалба ще бъде прекратено.
Водим от горното ВКС, ТК състав на първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №55 от 28.02.2014г., постановено по в.т.дело №480/2013г. на Варненския апелативен съд, т.о., с което С. С. Б. е осъден да заплати на [фирма] – [населено място] сумата от 16 000 лв., представляваща неустойка по т.12.4 от ОУ към договор за финансов лизинг №1878/5.10.2007г., както и в частта за разноските за сумата от 3891.30 лв.
УКАЗВА С. С. Б. [населено място] да заплати по сметка на ВКС ДТ в размер на 320 лв. в едноседмичен срок, считано от датата на получаване на съобщението, в противен случай производството по касационната жалба ще бъде прекратено, за което да му бъде съобщено.
След представяне на платежния документ, делото да се докладва на председателя на първо т.о. за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: