3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№417
гр. София,16.07. 2015год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на девети юли през две хиляди и петнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова ч. т. д. N 2480 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Д. И. В. срещу определение № 270 от 16.06.2014г. по в.т.д. № 49/2014г. на Окръжен съд – Добрич, с което е оставена без разглеждане подадената от частния жалбоподател молба по чл.248 ГПК за изменение на постановеното по делото въззивно решение № 72 / 22.04.2014г. в частта за разноските.
Частният жалбоподател поддържа, че списък за разноските, направени в първата инстанция, е представен пред нея, поради което такъв списък не следва да бъде представян отново във въззивното производство.
Ответникът по жалбата, [фирма], излага съображения за нейната неоснователност. Счита, че правилно въззивният съд е оставил молбата без разглеждане, поради непредставяне на списък на направените разноски за цялото производство към момента на приключване на устните състезания във въззивното производство. Твърди се, че дори молбата да е допустима, то тя е неоснователна, тъй като не е налице законово основание за присъждане на разноски за оттеглената част от иска, спорът по която не е разгледан от съда, поради оттеглянето на иска в тази част по преценка на самия ищец.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С въззивното решение № 72 / 22.04.2014г. по в.т.д. № 49/2014г. на Окръжен съд – Добрич, по което не е допуснато касационното обжалване, след отмяна на решение № 39 от 16.01.2014г. по гр.д. № 2800 / 2013г. на Районен съд – Добрич, [фирма] е осъден да заплати на Д. И. В. сумата от 14834 лева, представляваща задължение по сключена извънсъдебна спогодба от 30.08.2012г., ведно със законна лихва върху нея, считано от 15.02.2012г. до окончателното изплащане на главницата, ведно с направените разноски във връзка с разгледаната част от иска от 593,36 лева – държавна такса за първата инстанция и 297 лева – държавна такса за въззивната инстанция, както и разноски за вещите лица за двете инстанции в размер общо на 500 лева.
Частният жалбоподател е поискал изменение на въззивното решение в частта за разноските, чрез присъждане на разноските съобразно първоначално заявения размер на претенцията, преди оттеглянето на част от иска. М молбата се поддържа, че в хипотезата на изменение на иска, посредством намаляване на размера на претенцията по чл.214, ал.1 ГПК, съдът се произнася по въпроса за разноските с окончателния акт по спора, тъй като определението за изменение на иска няма характер на акт, с който се приключва делото в съответната инстанция по см. на чл.81 ГПК.
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че във връзка с искова претенция в размер на 150 000 лева е образувано т.д. № 28 / 2012г. пред Окръжен съд – Добрич, в хода на което на 30.08.2012г. страните са сключили извънсъдебна спогодба, съгласно която ищецът е следвало да направи предложение за сключване на съдебна спогодба. Бил е представен от Д. В. списък на направените от него разноски към 28.02.2013г. – държавна такса- 6000 лева и възнаграждение – 3000 лева. В съдебното заседание на 28.02.2013г. искът е оттеглен от него в частта над сумата от 14 834 лева до пълния заявен размер от 150 000 лева, като окръжният съд е прекратил производството по делото в оттеглената част на иска и е изпратил делото по подсъдност на Районен съд – Добрич, без да се произнесе по искането за присъждане на разноски, като определението за прекратяване и изпращане на делото по подсъдност е потвърдено с определение на Апелативен съд – Варна от 17.05.2013г. Изложени са съображения, че във връзка с направените за прекратената част от иска разноски, окръжният съд е следвало да се произнесе при постановяване на определението за прекратяване, като такива не могат да се присъдят при постановяване на решението, с което съдът се произнася само по останалата неоттеглена част от иска. Аргументирано е, че за да се претендира изменение на решението в частта за направените разноски, молителят е следвало да представи списък на разноските за цялото производство към момента на приключване на устните състезания във въззивното производство. Изведено е че непредставянето в този срок на списък на разноските в тяхната цялост, съгласно изискването на чл.80 ГПК, прави молбата за присъждането им недопустима, поради което същата е оставена без разглеждане.
И. от въззивния съд краен извод за недопустимост на молбата по чл.248 ГПК относно изменение на акт в частта за разноските, с който не се приключва делото по спор, във връзка с който са направени претендираните разноски, е правилен. Определението по чл.214, ал.1 ГПК, с което се прекратява производството за част от вземането, въведено като предмет на делото, поради намаление на размера на иска, се явява акт по см. на чл.81 ГПК относно частта от вземането, с която съдът се десезира. Ето защо, защитата при непресъждане на направените разноски във връзка с прекратената част от спорното право, е посредством молба по чл.248, ал.1 ГПК за допълване на определението за прекратяване по чл.214, ал.1 ГПК, каквато не е подадена в законоустановения за това срок. Посочените разноски не могат да бъдат предмет на молба по чл.248, ал.1 ГПК за изменение в частта за разноските на съдебен акт, с който не се разглежда тази част от спорното право, във връзка с която са направени разноските, какъвто акт в случая е постановеното от въззивния съд решение за останалата част от спорното право, за която искът не е оттеглен.
.Водим от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА въззивно определение № 270 от 16.06.2014г. по в.т.д. № 49/2014г. на Окръжен съд – Добрич.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.