О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 314
[населено място], 11.04.2014 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на десети април през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова ч.т.д. № 470/2014 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 284, ал.3 ГПК и е образувано по частна жалба на [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], чрез адв. С. Ц. – РАК срещу определение №588/6.12.2013г., постановено по в.т.дело № 242/2013г. на Русенския окръжен съд. Жалбоподателят иска отмяна на определението като неправилно и постановяване на определение, с което да му бъдат присъдени направените по делото разноски пред въззивния съд, представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.
Ответникът по частната жалба [фирма] – [населено място] изразява становище за неоснователност на частната жалба. Счита, че след като страната не е представила доказателства за реално постъпили по сметка на процесуалния представител суми, няма основание да претендира заплащането им от противната страна по делото. Няма направено искане за присъждане на разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Когато въззивният съд се е произнесъл по искане по чл. 248 ГПК и за първи път е разгледал въпроса за съдебните разноски, неговото определение подлежи на директен контрол по чл.274, ал.2 ТГПК, тъй като, в този случай, Върховният касационен съд се произнася като втора инстанция по отношение на това определение. Поради това, не се обсъжда представеното изложение на основанията по чл.280, ал.1 ГПК.
Частната жалба е неоснователна. Обоснован е изводът на Русенския окръжен съд, че не се дължат разноски на едноличния търговец, след като към датата на приключване на съдебното дирене във въззивната инстанция, не са представени доказателства уговореното адвокатско възнаграждение реално да е заплатено на процесуалния му представител адв. С. Ц.. В договора за правна помощ от 23.08.2013г. страните по договора са уговорили адвокатски хонорар от 400 лв., в графа “платена сума” 400 лв. по сметка / посочена банкова сметка/. С молбата по чл.248, ал.1 ГПК за изменение на въззивното решение в частта за разноските, жалбоподателят е представил документ – кредитен превод на сумата от 400 лв. от ЕТ дата 27.08.2013г. Както правилно е посочил въззивният съд, в т.1 на ТР № 6/6.11.2013г. по т.дело №6/2012г., ОСГТК на ВКС прие, че от граматическото тълкуване на чл.78 ГПК се извежда, че само заплатените от страната разноски подлежат на възмездяване, а доказването на направените разноски трябва да бъде пълно. Когато възнаграждението е заплатено в брой и това е отразено в договора за правна помощ, той има характера на разписка и удостоверява плащането. Когато е уговорено плащането на възнаграждението да бъде по банков път, плащането се установява чрез представянето на банков документ, най – късно до приключване на устните състезания/ т.11 от ТР №6/2013г./. Съгласно т.2 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС практика, създавана в изпълнение на правомощията на ВКС по чл. 124 от Конституцията за осъществяване на върховен съдебен надзор за точно и еднакво прилагане на законите от всички съдилища, израз на която са тълкувателните решения, приемани на основание чл. 124 ЗСВ при констатирана противоречива или неправилна практика по тълкуването и прилагането на закона са задължителни за органите на съдебната власт, т.е. въззивният съд е бил задължен да съобрази постановките на цитираното ТР към датата на постановяване на определението си по чл.248, ал.1 ГПК.
В заключение определението е правилно и ще следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение №588 /6.12.2013г., постановено по в.т.дело № 242/2013г. на Русенския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: