О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 342
[населено място], 25.04.2014 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на десети април през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. №3373 /2013 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК, образувано по касационна жалба на Р. Д. М. от [населено място], чрез адв. В. –Д., срещу решение №1161/26.04.2013г., постановено по в.т.дело №138/2013г. на Варненския апелативен съд. Касаторът иска отмяна на решението като недопустимо и неправилно. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК формулира процесуалноправен въпрос за процесуалната правоспособност на страните и правилното им конституиране в процеса. Поддържа, че вина за образуваното исково производство има ЧСИ, който не и извършил своевременно превеждане на сумата на ДФ „З.” като единствен взискател по изпълнителното дело. Като допълнителни критерии сочи т.1 и т.2 на чл. 280, ал.1 ГПК.
Ответникът по касационната жалба Д. фонд „З.” не представя писмен отговор в срока по чл. 287, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК.
Производството по делото е по чл.422 ГПК, образувано по искова молба на ДФ „З.,” срещу касатора Р. М. за установена на вземане по издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист. Исковата молба е подадена в Добричкия окръжен съд на 23.05.2012г. Заповедта за изпълнение е издадена на 27.02.2011г. въз основа на запис на заповед от 27.09.2010г. за сумата от 33 600 лв., с издател Р. М.. В исковата молба ищецът е изложил обстоятелства за основанието за издаване на записа на заповед – сключен договор между страните по делото от 12.11.2010г. за предоставяне на кредит за закупуване на фураж и/или фуражни компоненти в размер на 28 000 лв.
Искът по чл.422 ГПК е отхвърлен като неоснователен от окръжния съд поради погасяване на дълга от ответника в хода на съдебното производство. Съдът се е позовал на назначената счетоводна експертиза, която е установила извършено плащане от длъжника по изпълнителния лист, чрез извършен превод по сметка на ЧСИ на 14.03.2012г. на сумата от 29 769 лв./ главница и лихви/. Чрез три превода на 18.05.2012г., 25.06.2012г. и 7.08.2012г. по сметка на Н. „Частни държавни вземания” ЧСИ е превел общо сумата от 30 884.33 лв. Касаторът е осъден да заплати направените от ищеца съдебни разноски.
Варненският апелативен съд е сезиран с две жалби – от ДФ „З.” в частта, с която е отхвърлен искът по чл.422 ГПК и от М., в частта за присъдените в полза на фонда разноски. С обжалваното решение въззивният съд уважил иска по чл.422 ГПК – за главница , лихви и разноски и е потвърдил първоинстанционното решение в частта, с която са присъдени съдебните разноски на ДФ „З.” за първата инстанция. Съдът е изложил съображения, че извършеното на съдебния изпълнител плащане от длъжника след получаване на поканата за доброволно изпълнение, не може да бъде взето предвид в исковото производство по чл.422 ГПК, тъй като, ако бъде зачетен погасителния ефект и се отхвърли искът по чл.422 ГПК, на това основание събраната по принудителен ред сума остава без основание и подлежи на връщане/ чл.422, ал.3 във връзка с чл. 245, ал.3 ГПК/. При направено възражение за погасяване на дълга чрез плащане съдът е трябва да вземе предвид всички плащания до образуване на съдебното производство. В случая в срока на доброволно изпълнение на 14.03.2012г. / неправилно посочена годината 2011г./ длъжникът е внесъл по сметка на ЧСИ сумите по изпълнителния лист и едновременно с това е подал възражение по чл.414 ГПК, във връзка с което ДФ „З.” е подал исковата молба по чл.422 ГПК.
По валидността и допустимостта на съдебния акт ВКС следи служебно, съгласно т.1 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС. Въззивното решение е валидно, защото е постановено от законен състав на Варненския апелативен съд в предписаната от закона форма.
По довода за недопустимост на въззивното решение:
Недопустимостта на съдебното решение може да се дължи на различни пороци, свързани с такива съществени нарушение на съдопроизводствените правила, които се отразяват на действителността на съдебното решение, като неподсъдност, неподведомственост, произнасяне по непредявен иск. В случая не се констатира нито един от тези пороци. Твърдението на касатора, че съдът се произнесъл по представителната власт на страните в противоречие с процесуалните норми не е основание да се направи извод за евентуална недопустимост на решението, доколкото страните в процеса са конституирани при съобразяване на иска по чл.422 ГПК. Страни по установителния иск по чл.422 ГПК са страните по заповедта за изпълнение – заявителя ДФ „З.” и длъжника Р. М.. Твърдението в изложението по чл.248, ал.3, т.1 ГПК за извършено престъпление от ЧСИ и че причина за подаденото възражение е несвоевремения превод на сумите на взискателя от ЧСИ, няма отношение към конституирането на страните по установитления иск по чл.422 ГПК.
Не е налице допълнителния критерий по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК доколкото касаторът се позовава на противоречива съдебна практика по правилното конституиране на страните в исковото производство. Когато страната не представя съдебна практика, това е достатъчно основание за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване/ т.3 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС/.
В заключение, липсват предпоставките на закона за касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1161/26.04. 2013г., постановено по в.т.дело № 138/2013 г. Варненския апелативен съд, търговско отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: