О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 376
гр. София, 24.06.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на осемнадесети юни през две хиляди и петнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова ч. т. д. N 389 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на В. К. И., срещу определение № 2107 от 11.08.2014 г. в. ч. гр. д. № 1294 / 2014г. на Апелативен съд – София. Със същото е потвърдено определение от 20.02.2014 г. на Окръжен съд Кюстендил, постановено по т. д. № 33 по описа на съда за 2013 г., в частта с която е оставена без разглеждане молбата на В. К. И. за спиране на незабавното изпълнение на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, издадена от Районен съд Дупница по ч. гр. д. № 1850/2012 г. и на изпълнително производство по изпълнително дело № 622/2012 г. по описа на ЧСИ А. с рег. № 742 на КЧСИ.
Жалбоподателката поддържа, че обжалваното определение е неправилно, вследствие на допуснато нарушение на материалния закон, поради което иска неговата отмяна.
Ответната страна – [фирма], с представения отговор оспорва частната касационна жалба, като счита че същата не следва да бъде допускана до касационно обжалване, поради неналичие на сочените основания за това, а по същество намира жалбата за неоснователна.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното:
С обжалваното пред настоящата инстанция определение № 2107/11.08.2014 г. на Апелативен съд София, постановено по в. ч. гр. д. № 1294/2014 г., съдът е потвърдил определение от 20.02.2014 г. на Окръжен съд Кюстендил по т. д. № 33/2013 г., в частта с която е оставена без разглеждане молбата на В. К. И. за спиране на незабавното изпълнение на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК., подадена в исковото производство по чл.422 ГПК. За да постанови обжалваният акт въззивният съд е приел, че съгласно разпоредбата на чл.420, ал.2 ГПК, компетентен да разгледа искането за спиране на принудителното изпълнение на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК е съдът, постановил незабавното изпълнение. Предвид императивният характер на посочената правна норма е изключена възможността за друг процесуален ред за разглеждане на молбата за спиране на незабавното изпълнение на заповед по чл.417 ГПК. С оглед обстоятелството, че молбата за спиране е предявена в рамките на производството по иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК а не пред компетентния заповеден съд, въззивният съд е приел, че същата се явява недопустима.
В изложението по чл.284, ал.1, т.3 ГПК са наведени доводи за наличието на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. В частната касационна жалба са формулирани и следните въпроси, по които се твърди, че липсва произнасяне на ВКС: „/1/ Може ли ответникът по иска по чл.422 ГПК да иска допускане на обезпечителна мярка – спиране действията на съдебния изпълнител по реда на чл.389 ГПК?; /2/. Правната норма на чл.420 ГПК изключва ли приложното поле на чл.389 ГПК?; /3/ В случай, че длъжникът няма правно основание да иска спиране на принудителното изпълнение по реда на чл.420 ГПК при спор за неправомерни клаузи, има ли процесуална възможност и на кое правно основание ответникът по иска по чл.422 ГПК може да иска спиране действията на съдебния изпълнител?”.
Формулираните въпроси относно приложението на чл.389 ГПК не са обусловили изхода на спора, тъй като въззивният съд не се е произнесъл по тях, поради което те не са предпоставили потвърждаването на първоинстанционното определение. Последният въпрос също не покрива общия критерий по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационния контрол. Въззивната инстанция е приела противното на съдържащото се във въпроса твърдение, че защитата срещу предварителната изпълнителна сила на заповедта по чл.417 ГПК е именно по реда на чл.420 ГПК, но пред заповедния съд в законоустановения за това срок. Освен това, настоящият състав на ВКС намира, че не е налице и релевираното от жалбоподателката основание по чл. 280, ал. 1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Следва да се отбележи, че точното прилагане на закона и развитие на правото, според Тълкувателно решение № 1/2009 год. от 19.02.2010 год. по тълк. гр. дело № 1/2009 год. на ВКС се отнася до изменението на задължителна практика /по чл.280, ал.1, т.1 ГПК/ или на друга съдебна практика, с оглед преодоляването на възприети погрешни правни разрешения по прилагане на правната уредба и формиране на нова съдебна практика, във връзка с изменение на обществените отношения или законодателството, който процес в тълкувателната дейност на ВКС има приносен характер за правото, осигуряващ по-нататъшното му развитие, както и за отстраняване на , неяснота, непълноти или противоречия в правната уредба. Посоченото от жалбоподателката основание за допускане на касационно обжалва – липсата на практика на ВКС по въпросите, не кореспондира с разясненията, дадени в цитираното тълкувателно решение относно приложението на чл.280, ал.1, т.3 ГПК
По отношение на направеното искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз, настоящият състав счита, че същото не следва да бъде уважавано, тъй като не са налице предпоставките на чл.628 ГПК. Искането за отправяне на преюдициално запитване е формулирано с твърдението, че атакуваното определение на Апелативен съд София противоречи на решение от 14.03.2013 г. на Съда на ЕС, постановено по дело № С-415/2011 г. имащо за предмет отправено до съда преюдициално запитване. Съгласно чл.628 и сл. ГПК, преюдициално запитване може да се отправи служебно от съда или по искане на страната в производството, когато тълкуването на разпоредба от правото на Европейския съюз или тълкуването и валидността на акт на органите на Европейския съюз е от значение за правилното решаване на делото. В конкретния случай, за решаването на спора не се налага прилагане и във връзка с това тълкуване на разпоредба от правото на ЕС или тълкуването и валидността на акт на органите на ЕС, а цитираната от жалбоподателката директива 93/13/Е. е неотносима към спора за процесуалния ред, по който може да се иска спиране на предварителното изпълнение на заповед по чл.417 ГПК.
Водим от горното, ВКС, Първо търговско отделение,
О П Р Е Д Е Л И
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на В. К. И. за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2107/11.08.2014 г. в. ч. гр. д № 1294 /2014г. на Апелативен съд – София.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.