Р Е Ш Е Н И Е
№ 65
София, 22.06.2016 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
при секретаря Милена Миланова при участието
на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 3405 по описа за 2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по молба от [фирма] – [населено място] за отмяна на влязло в сила решение № 555/26.03.2015 г. по гр.д. № 3255/2014 г. на Пловдивски окръжен съд /ПОС/ на основание чл.303 ал.1 т.4 ГПК, тъй като между същите страни, за същото искане и на същото основание преди него има друго влязло в сила решение № 1899/25.11.2013 г. по гр.д. № 1414/2013 г. по описа на ПОС. Молителят твърди, че в качеството си на изпълнител е сключил консултантски договор от 22.07.2010 г. с възложител [фирма] при уговорено възнаграждение в размер на 24960 лв. с ДДС, платимо на 4 вноски /чл.10 и чл.11 от договора/: първо плащане от 5850 лв. след подписване на договора, второ плащане от 6630 лв. след предаване на техническите проекти, трето плащане от 5000 лв. след предаване на бизнес-план и заявление за кандидатстване и частично плащане в размер на 7480 лв. в едномесечен срок след одобрение за финансово подпомагане от ДФ „Земеделие“ – разплащателна агенция. Поради неизпълнени договорни задължения на възложителя за плащане на уговорените суми с изключение на първата вноска от 5850 лв. изпълнителят [фирма] е предявил иск през Пловдивски районен съд по гр.д. № 6569/2010 г. за сумата 1500 лв. – част от останалото дължимо, но незаплатено възнаграждение по договора, цялото в размер на 19110 лв., включващо уговорените второ плащане от 6630 лв., трето плащане от 5000 лв. и четвърто плащане от 7480 лв. ПРС е уважил така предявения частичен иск и решението му е потвърдено от ПОС по гр.д. № 1414/2013 г. В молбата за отмяна се твърди, че с решението по гр.д. № 6569/2012 г. със СПН е установено, че ответникът възложител не е изпълнил задълженията си да заплати дължимите второ, трето и четвърто плащане по договора. Но след влизане в сила на решението на ПОС по гр.д. № 1414/2013 г. [фирма] е предявил последващ частичен иск срещу възложителя за сумата 9800 лв., която е част от останалото дължимо и незаплатено възнаграждение по договора в общ размер 17610 лв. С решение на ПРС по гр.д. № 3106/2014 г. така предявеният частичен иск е уважен за 4262.51 лв. и е отхвърлен до пълния предявен размер. С решението на ПОС по гр.д. № 3255/2014 г. решението на ПРС е потвърдено. Молителят иска отмяна на решението на ПОС по гр.д. № 3255/2014 г., с което е потвърдено решение № 2840/04.07.2014 г. на ПРС, по гр.д. № 3106/2014 г., в отхвърлителната му част за сумата от 5537.49 лв. по предявения частичен иск на основание чл. 79 ал.1 ЗЗД в размер на 9800 лв., съставляващи част от сумата от 17610 лв., представляваща неизплатена част от уговорено възнаграждение по консултантски договор № 10-07-11/22.07.2010 г. на основание чл.303 ал.1 т.4 ГПК с оглед наличието на влязло в сила решение по същия спор № 1899/25.11.2013 г. по гр.д. № 1414/2013 г. на ПОС.
Ответникът по молбата – [фирма] оспорва допускането й и същата по същество по съображения в писмен отговор.
Върховният касационен съд, ТК, първо отделение счита, че молбата по чл.303 ал.1 т.4 ГПК е подадена в 3-месечния срок по чл.305 ал.1 т.4 ГПК с оглед датата на влизане в сила на решението на ПОС № 555/26.03.2015 г. по гр.д. 3255/2014 г. – необжалваемо и датата на подаване на молбата за отмяна – 14.05.2015 г.
Молбата по същество е неоснователна, поради следните съображения:
Отмяната по реда на чл. чл.303 ал.1 и сл. ГПК на влезли в сила съдебни решения не е фаза, стадий от исковия процес, а самостоятелно, извънинстанционно производство за защита срещу неправилни решения, когато неправилността се състои в несъответствие между решението и действителното правно положение, и се дължи на изчерпателно изброени в чл.303 ГПК причини. Съгласно разпоредбата на чл.303 ал.1 т.4 ГПК може да се иска отмяна на влязло в сила решение, когато между същите страни за същото искане и на същото основание е постановено преди него друго, влязло в сила решение, което му противоречи, противоречието трябва да съществува между решенията, а не между техните мотиви или между решение и мотивите на друго решение, нужно е да има пълно обективно и субективно тъждество между делата, по които са постановени.
В настоящия случай не са налице предпоставките на чл.303 ал.1 т.4 ГПК, поради следните съображения:
Няма обективна идентичност между решението на ПОС № 555/26.03.2015 г. по гр.д. № 3255/2014 г., чиято отмяна се иска и решение на ПОС № 1899/25.11.2013 г. по гр.д. № 1414/2013 г., нито противоречие между тях. Вярно е, че и двете решения са постановени по уважени частични искове по спор между едни и същи страни, за дължимо възнаграждение по един и същ договор с оглед настъпване падеж за плащане на уговорените по него вноски, но установеното в мотивите на всяко от решенията за недължимостта на някоя от вноските /вкл. за последвало плащане/ при различни доказателства за това, не е основание за отмяна по чл.303 ал.1 т.4 ГПК – налице е противоречие в мотивите на решенията по констатациите за тези факти, не и противоречие в диспозитивите на двете решения по предявените частични искове и формираната с тях СПН. По изложените съображения, настоящият състав на ВКС счита, че не са налице предпоставките на чл.303 ал.1 т.4 ГПК за отмяна решението на ПОС № 555/26.03.2015 г. по гр.д. № 3255/2014 г., поради което молбата за отмяна следва да бъде оставена без уважение.
Предвид изхода на спора и на основание чл.78 ал.3 ГПК молителят следва да заплати на ответника [фирма] направените и поискани в настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 720 лв. – списък по чл.80 ГПК, договор за правна защита и съдействие и вносна бележка за превод в У. Б..
Мотивиран от горното, съдът:
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на [фирма] – [населено място] за отмяна на влязло в сила решение № 555 от 26.03.2015 г. по гр.д. № 3255/2014 г. на Пловдивски окръжен съд на основание чл.303 ал.1 т.4 ГПК.
ОСЪЖДА [фирма] с ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] ет. 5 да заплати на [фирма] с ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] ет. 2 направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 720 лв. /седемстотин и двадесет лева/.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.